Държавният бюджет на България няма как да бъде много по-различен с оглед на демографската и икономическата ситуация в страната. За да бъде по-балансиран и по-ефективен, трябва да се предприемат непопулярни мерки, за които нито политиците, нито обществото са готови. 

Това коментира в ефира на Дарик радио финансистът Преслав Райков.

"По мои груби сметки има около 1.8 милиона души, които поддържат икономиката на България. Това е един малък квартал в някой от световните мегаполиси. И увеличаването на разходите беше очаквано, като то е свързано с моралния риск и "наддаването" с държавни помощи по време на пандемията от COVID-19, които след това нямаше как да бъдат изтеглени", обясни Райков. 

Той е на мнение, че България би могла да поддържа бюджет без дефицити, тъй като в момента най-тежките последици от пандемията и от войната в Украйна вече са отминали. А това би осигурило много по-висока ефективност на икономиката, измерваща се в около 1.5 процентни пункта над настоящия ръст на брутния вътрешен продукт. 

"За целта обаче трябва да се предприеме свиване на социалните разходи и на инвестициите в държавните предприятия, но това е цена, която никой политик не иска да плати", коментира експертът. 

Надценени ли са приходите в бюджета? 

Според Преслав Райков, опитите за оптимизация на приходите насърчаване на издаването на касови бележки от ресторантите или с т. нар. данъчна амнистия не са сериозни. 

"Това е все едно да разчиташ, че някой, който е обрал апартамента ти преди две години, ще върне на доброволни начала откраднатото, за да ти помогне", шегува се финансистът. 

По думите му, приходната част в бюджета се нуждае от тежки реформи, част от които вече се случват - увеличаването на максималния осигурителния доход, вдигането на някои преки и непреки данъци, както и потенциалното предстоящо увеличаване на пенсионната възраст. 

"В дългосрочен план единственият начин да повишим приходите в хазната е като правим повече неща по-добре от другите. Това може да стане, като генерираме повече данъчни субекти, а не като вдигаме тежестта за вече съществуващите", обясни той. 

Защо България не привлича чуждестранни инвестиции? 

"България изпусна момента, в който европейската икономика след пандемията от COVID-19 започна да преразпределя потенциала си от ядрото към периферията. Причините за това са свързани с политическите сътресения, но и с липсата на адекватна политика по отношение на инфраструктурата, както и с изключително тежките и бавни административни процедури. Не е нормално един инвеститор, изградил производствено предприятие на стойност няколко милиона евро, да чака две години да бъде построен асфалтов път или да бъде свързан с електропреносната мрежа", заяви Райков. 

По думите му, България вече изостава по тези показатели не само от Западна Европа, но и от своите съседи, като Сърбия, Северна Македония, Румъния и Гърция. 

До какво ще доведе увеличаването на бюджета за отбрана? 

За България увеличаването на инвестициите в сферата на отбраната е възможност за генериране на икономическа активност, която трябва да бъде използвана, смята Преслав Райков. 

"Това не е наша приумица. Би било странно, ако всички останали европейски държави ги намаляваха, а ние ги увеличавахме. Но с оглед на случващото се в света, в Европа и в Украйна, подобна стъпка е напълно логична. Особено като се има предвид, че България притежава и необходимия производствен комплекс", коментира финансистът. 

Как ще ни засегне "тръмпономиката"? 

Според Преслав Райков, основната причина за протекционистичните мерки, предприети от Доналд Тръмп, е опитът му да "навакса" изоставането на Съединените Щати от Китай. 

"Китай разви големи части от икономиката си с държвана подкрепа и в момента те имат предимство не само пред САЩ, но и пред Европа. А политиките на Тръмп със сигурност ще засегнат и България. Ние сме отворена икономика и всяка промяна в световните вериги на доставка ще ни се отрази пряко", коментира той. 

По думите му, прекият стокообмен на България със САЩ може и да не е много голям, но страната ни е доставчик на много продукти и суровини за Европейския съюз, който е третият по големина търговски партньор на САЩ. 

"Процесите, които се случват отвъд Океана, не са нещо далечно. Те засягат пряко всеки потребител по света, включително и в България" каза още финансистът.