"Това определено е един от начини да фокусираме мислите и портфейлите си! Доналд Тръмп ни прави услуга, ако изберем да мислим за това по този начин. Може да погледнем от светлата страна на нещата. Иначе тези времена са прекалено мрачни."

Това са думите на дипломат от голяма европейска държава пред BBC, след като Доналд Tръмп oбяви спирането на военната помощ за Украйна.

Безмилостността и скоростта на промяната във Вашингтон могат да бъдат главозамайващи. Не само за потребителите на новини, но и за политиците. Европа се бори да реагира ефективно. 

В последните дни кипи бурна дипломатическа дейност – двустранни срещи, телефонни разговори между лидери късно вечер, събирания в Лондон и Париж, срещи на министрите на отбраната на страните от НАТО в Брюксел. Спешна среща по сигурността на лидери от ЕС е насрочена за четвъртък.

Това е огромен момент в историята на Европа. Повечето европейски страни смятат, че сигурността на континента, а не само суверенитетът на Украйна, е заложена на карта, като Русия се стреми да разруши обърнатия към Запада баланс на силите, установен след края на Студената война.

Вашингтон, който стоеше зад Европа по отношение на сигурността и отбраната от Втората световна война насам, сега изглежда "не се интересува от съдбата на Европа", според Фридрих Мерц, който се очаква да бъде следващият лидер на Германия - най-голямата икономика на континента.

Какво се постига на всичките тези европейски срещи на високо равнище?

Само няколко часа преди Вашингтон да спре военната помощ за Украйна, британският премиер Кийр Стармър, който поема лидерството в Европа по отношение на Украйна, обяви, че е време за "действия, не за думи".

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Европа трябва да превърне Украйна в "стоманено бодливо свинче" със спешни допълнителни доставки на оръжие.

Може ли континентът обаче да действа единно? Европа е сбор от различни държави с различни по размер бюджети и разнообразни вътрешни политики и приоритети. Целта й при предприемането на това отбранително действие също е двойна:

  • Да покаже на Доналд Тръмп, че Европа вече ще "върши тежката работа", за да се защитава, както заяви британският премиер. Местните лидери се надяват да убедят Тръмп да рестартира военната си подкрепа за Украйна и да запази настоящата подкрепа за континента, като цяло, ако смята, че Европа вече не „живее на гърба на САЩ“ по отношение на отбраната.
  • Европейските лидери също така ще трябва спешно да подобрят своята отбрана и подкрепа за Киев, така или иначе, ако Доналд Тръмп обърне гръб на Украйна, а по-нататък и на Европа по отношение на сигурността.

Европа обаче трябва да доказва нещо не само на Вашингтон. Русия също следи какво се случва.

Различните високопоставени, спешни европейски срещи трябва да доведат до бързи, впечатляващи, практически резултати, или в противен случай в очите на Кремъл Европа ще изглежда слаба и уязвима. Москва вече тайно злорадства относно "разделенията", които вижда в единството на Запада.

Доналд Тръмп казва, че има доверие на Владимир Путин, но се изказва язвително за съюзниците в НАТО и нарече украинския президент "диктатор".

Русия знае, че въпреки всички приказки на Европа, че сега се защитава решително, всеки експерт по сигурността ще признае, че поне в краткосрочен до средносрочен план континентът има нужда от САЩ.

По тази причина през миналата седмица във Вашингтон видяхме френския президент и британския премиер да ухажват поотделно Доналд Тръмп. САЩ запълниха зейналите празнини в отбраната на Европа, оставени от годините на хроничен недостиг на инвестиции след края на Студената война.

Броят на войските в Европа намаля с края на наборната повинност в повечето европейски страни. САЩ разполага с близо 100 000 войници и ядрени оръжия в различни части на Европа съгласно политиката на НАТО за споделяне на ядрени оръжия.

Много от тях се намират в Германия, която се опасява, че ще бъде силно изложена на Русия, ако Доналд Тръмп оттегли подкрепата си.

Ако Великобритания и Франция успеят да сформират това, което те наричат "коалиция на желаещите" — европейски държави, които да приемат да изпратят дори и скромен брой мироопазващи сили в Украйна след сключването на примирие, това би могло да подложи на натиск европейските армии и да разкрие пропуски от отбраната на НАТО.

По тази причина Полша няма желание да се включва с войници в тази "коалиция". Страната казва, че има нужда от войските си у дома, за да се защитава от Русия. Страната също така горещо се надява САЩ да не изтеглят военни части от Източна Европа.

Европа също така разчита на САЩ за военните ѝ възможности, които гарантира гладкото протичане на операциите. Украйна разчита сериозно на щатското разузнаване, например, за да пази силна ръка срещу Русия.

Европейски мироопазващи сили в Украйна ще имат нужда от подкрепата на САЩ за разпъването на въздушен щит нас страната. Европа не разполага със способности за зареждане на гориво във въздуха, както и с боеприпаси, които биха могли да унищожат противовъздушната отбрана на Русия, ако е необходимо.

Тези неща "не могат да бъдат закупени набързо в кварталния магазин", казва пред BBC европейски политик. По тази причина Великобритания, Франция и други европейски държави искат толкова много да задържат САЩ на борда колкото се може по-дълго.

"Някои от моите уважаеми европейски колеги вероятно трябва да се въздържат от гневни съобщения в социалните мрежи," казва пред BBC дипломат от голяма европейска държава във връзка с реакциите след срещата на Володимир Зеленски и Тръмп в Белия дом в петък.

"Истинското лидерство не означава да изпускаш парата онлайн, а да намериш правилните думи, за да вървиш конструктивно напред, колкото и сложна да е ситуацията. Имаме ли нужда от трайната подкрепа на САЩ в Украйна и Европа? Имаме ли повече общи неща със САЩ, отколкото с Китай? Това са фундаменталните въпроси, които трябва да имаме предвид."

Друг фундаментален въпрос за Европа, разбира се, е колко средства ще са необходими и как по надежден начин да се подобри отбраната. По отношение на Украйна, Европа би могла доста лесно да замени сегашната подкрепа на САЩ, ако реши това.

Германия е най-големият донор на военна помощ за Украйна след САЩ. Ако други европейски сили я последват, отбраната на Украйна ще е гарантирана в обозримо бъдеще.

Берлин и други северноевропейски държави изразяват недоволство срещу Франция, например, която говори високопарно за защитата на Украйна, но на практика е дарила много малко.

Що се отнася до по-общите разходи за отбрана, Урсула фон дер Лайен обяви вчера, че "Европа е в епоха на превъоръжаване ". Според нея ЕС може да мобилизира общо 800 млрд. евро за отбрана, като:

  • Използва общия си бюджет по-креативно;
  • Предостави 150 млрд. евро заеми за подобряването на отбраната на ЕС, като цяло;
  • Преустанови временно фискалните правила на ЕС, за да се позволи на отделни държави да харчат повече за отбрана.

Лидери от ЕС ще обсъдят нейните предложения и други по време на своята среща в четвъртък, в това число дали замразените руски активи в Европа могат да бъдат използвани за финансирането на Украйна.

Очертават се обаче потенциални и много публични разделения в Европа. В основата на много от тях са вътрешните политики на страните членки.

Унгария, която е близо до Русия и администрацията на Доналд Тръмп, е „прът в колелото“ на почти всеки дебат в ЕС за помощ за Украйна. В Брюксел се опасяват, че Словакия върви по същия път.

Страните близо до границата с Русия няма нужда да обясняват на гласоподавателите защо разходите за отбрана трябва да са големи. Естония и Литва вече харчат по над 3% от БВП за отбрана. Те възнамеряват да вдигнат този дял до 5% в близко бъдеще.

Междувременно, големи европейски икономики, като Италия и Испания, които географски са много по-далече от Русия, не харчат дори и минималното изискване на НАТО за 2% разходи от БВП за отбрана.

Проучване на базираната в Лондон изследователска група Focaldata показва, че в Германия, Франция и Обединеното кралство повечето гласоподаватели искат да се запазят или намалят разходите за отбрана, като предпочитат тяхното правителство да се съсредоточи върху други приоритети на избирателите.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте обаче предупреждава европейците да се събудят и да видят какво се случва във Вашингтон и Москва. Европейските държави трябва да харчат по над 3% от БВП за отбрана, за да откъснат континента от дълбоката му зависимост от САЩ, казва той.

Ако Доналд Тръмп се изтегли не само от Украйна, а като цяло от Европа, това би означавало разходи в размер на 4-6% от БВП за отбрана, твърдят отбранителни експерти.

Това е политическо, социално и икономическо земетресение, пред което европейските лидери се надяват, че няма да се наложи да се изправят.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !