Ръстът на световната икономика се очаква да се забави от 3.5% през 2022 г. до 3.0% през 2023 и 2024 г., според обновената прогноза на Международния валутен фонд за перспективите пред световната икономика.

И макар очакванията за 2023 г. да са за малко по-висок ръст, в сравнение с прогнозирания през април 2023 г., той остава слаб в исторически план.

Повишението на лихвите на централните банки в борбата с инфлацията продължава да се отразява на икономическата активност. Общата инфлация в световен мащаб се очаква да падне от 8.7% през 2022 г. до 6.8% през 2023 г. и 5.2% през 2024 г., се казва още в прогнозата на МВФ.

Базовата инфлация пък се очаква да намалява по-постепенно, а прогнозите за инфлацията за 2024 г. бяха ревизирани нагоре.

Разрешеният наскоро въпрос във връзка с тавана на дълга на САЩ и предприетите по-рано през годината решителни действия за ограничаване на сътресенията в банковия сектор в САЩ и Швейцария са намалили непосредствените рискове за финансовия сектор. Това пък е намалило неблагоприятните рискове за перспективите пред глобалната икономика.

Въпреки това, рисковете за ръста на глобалната икономика остават. Инфлацията може да остане висока и дори да се повиши, ако има по-нататъшни сътресения, в това число и такива вследствие на засилване на войната в Украйна и екстремни метеорологични условия, които да предизвикат по-рестриктивна парична политика.

Турбуленцията във финансовия сектор може да се възобнови с приспособяването на пазарите към по-нататъшно затягане на паричната политика от страна на банките, се казва още в прогнозата.

Възстановяването на Китай би могло да се забави, отчасти в резултат на неразрешени проблеми в имотния сектор, което пък да доведе до отрицателни трансгранични ефекти.

Проблемите с държавния дълг биха могли да обхванат по-голяма група икономики. От друга страна, инфлацията би могла да падне по-бързо от очакваното, което пък намалява необходимостта от затягане на паричната политика, а местното търсене би могло отново да се окаже по-устойчиво.

При повечето икономики приоритет остава постигането на устойчиво забавяне на инфлацията, докато в същото време се подсигурява финансова стабилност.

По тази причина централните банки би трябвало да останат фокусирани върху възстановяването на ценовата стабилност и засилването на финансовия надзор и следенето на риска.

Ако напрежението на пазарите се материализира, страните би трябвало да осигурят ликвидност бързо. Те трябва да изградят фискални буфери и да гарантират целенасочена подкрепа за най-уязвимите, се казва още в прогнозата на МВФ.

Подобренията спрямо предлагането в икономиката биха улеснили фискалната консолидация и по-плавното понижение на инфлацията към целевите нива.

 Обновената прогноза на МВФ за ръста на световната икономика през 2023 г. беше ревизирана с 0.2 процентни пункта нагоре, в сравнение с тази от април и остава без промяна за 2024 г. Прогнозата за 2023–24 е доста под средните стойност в исторически план (2000–19) от 3.8%.

Развитите икономики продължават да са в основата на забавянето на икономическия растеж в периода 2022 – 2023 г., като по-слабият производствен сектор и някои характерни фактори неутрализират по-силното представяне на сектора на услугите.

Прогнозата за развиващите се икономики до голяма степен остава без промяна за 2023 и 2024 г., макар и с видими промени в различните региони. На годишна основа ръстът на световната икономика формира дъно през четвъртото тримесечие на 2022 г.

В някои водещи икономи обаче се очаква това да не се случи преди втората половина на 2023 г.

От МВФ очакват ръстът на търговията в световен мащаб да се намалее от 5.2% през 2022 г. до 2.0% през 2023 г., преди да нарасне до 3.7% през 2024 г., което е доста под средния годишен ръст от 4.9% за периода 2000–19 г.

Тези прогнози се базират на редица предположения, в това число и за цените на горивата и други суровини и на лихвените проценти. Цените на петрола нараснаха с 39% през 2022 г. и се очаква да паднат с около 21% през 2023 г., което е отражение на забавянето на икономическата активност в световен мащаб.

Предположенията за лихвите в световен мащаб бяха ревизирани нагоре. Федералният резерв на САЩ и Централната банка на Англия се очаква да вдигнат лихвите с повече от прогнозираното през април 2023 г., преди да ги понижат през 2024.

Европейската централна банка се очаква да вдигне основната си лихва до 3.75% през 2023 г. и да я намалява постепенно през 2024 г. Нещо повече, на фона на очакванията за спад на инфацията в краткострочен план, реалните лихви вероятно ще останат високи, дори и след като номиналните лихви започнат да се понижават.

От МВФ очакват икономическият растеж в САЩ да се забави от 2.1% през 2022 г. до 1.8% през 2023 г., след което да има допълнително забавяне до 1.0% през 2024 г. За 2023 г. прогнозата беше ревизирана нагоре с 0.2 процентни пункта.

Прогнозата за икономическия растеж в еврозоната е за спад от 3.5% през 2022 г. до 0.9% през 2023 г., след което се очаква ускоряване до 1.5% през 2024 г. Прогнозата остава до голяма степен без промяна.

Икономическият растеж в развиващите се европейски икономики се очаква да нарасне до 1.8% през 2023 г., което представлява ревизия нагоре с 0.6% процентни пункта, в сравнение с април и да се ускори до 2.2% през 2024 г.