Алико Данготе, най-богатият човек в Африка, стои зад проект, който може да промени из основи икономиката на Нигерия и целия континент. След 11 години строителство и инвестиция от 20 милиарда долара, неговата гигантска петролна рафинерия най-накрая работи, но амбицията му го поставя в центъра на дебат – дали е спасител, или просто създава нов монопол.

Мегапроектът, който променя крайбрежието

За да се достигне до най-голямата рафинерия за петрол в Африка, трябва да се премине по нов шестлентов път, който се вие през блатата по атлантическото крайбрежие на Нигерия. Пейзажът е пуст, което само подчертава мащаба на начинанието, построено на 80 км от центъра на Лагос. Нощем единствено горящият газов факел подсказва за огромния индустриален комплекс.

Самата рафинерия функционира като минидържава. Разполага със собствено пристанище, вълнолом, кариера, язовир, пречиствателна станция и електроцентрала. С площ, почти наполовина на Манхатън, комплексът е изграден върху 100 милиона тона пясък – маса, равняваща се на 17 Велики пирамиди в Гиза.

Най-смелият залог на Алико Данготе

Това е най-големият проект на Алико Данготе, чийто конгломерат Dangote Industries Ltd. вече доминира пазарите на цимент, захар и торове. Новата рафинерия обаче е най-смелият му залог досега, струващ двойно над първоначално планираното. Данготе финансира по-голямата част от сумата сам, макар да получава данъчно облекчение от 206 милиона долара за построяването на пътя.

Резултатът е впечатляващ: рафинерията е по-голяма от всяка друга в Африка или Европа. Тя има капацитет да преработва 650 000 барела нигерийски петрол дневно – достатъчно, за да покрие изцяло нуждите на Нигерия и да остави значителен излишък за износ. Благодарение на нея страната за първи път от три десетилетия се превръща в нетен износител на горива.

"Проклятието на ресурсите" и парадоксът на Нигерия

Въпреки че е най-големият производител на петрол в Африка, Нигерия е класически пример за „проклятието на ресурсите“. Близо една трета от 230-милионното население живее в крайна бедност (с под 2.15 долара на ден), а средната продължителност на живота е едва 54 години – по-ниска дори от тази в Сомалия. Корупцията е широко разпространена, като 44% от нигерийците признават, че са плащали подкупи, а кражбите на петрол са ежедневие.

На този фон проектът на Данготе е лъч надежда за икономиката на Нигерия, но и повод за притеснения.

Визионер или хищник: Двете лица на Данготе

Подобно на Джон Д. Рокфелер, който индустриализира САЩ през XIX век, но и създава безскрупулен монопол, Данготе е едновременно възхваляван като визионер и критикуван като хищник. Той често доминира пазарите чрез протекции от правителството.

Роден в Кано, Алико Данготе започва своя бизнес през 70-те с 3000 долара заем от чичо си. Постепенно се превръща в индустриален гигант. Критиците му твърдят, че използва политически връзки и държавни забрани за внос, за да задуши конкуренцията. Наскоро дори заведе дело с искане да се забрани вносът на горива от чуждестранни рафинерии, въпреки че по-късно оттегли иска. Самият той се определя като „първопроходец“, който създава индустрии там, където другите се провалят.

Трябва да индустриализираме Африка. Трябва да произвеждаме това, което консумираме. Не искам Африка да е сметище за чужди държави.

Бъдещето на империята Dangote

Плановете на Данготе не спират дотук. Той възнамерява да разшири империята си със следните проекти:

  • Най-големият завод за торове в света
  • Най-дълбокото пристанище в Нигерия
  • Собствена логистична мрежа за доставка на гориво

Поддръжниците му вярват, че тези инвестиции в Африка ще създадат работни места и ще модернизират Нигерия. Противниците му обаче предупреждават за опасността от безпрецедентна концентрация на богатство и власт, превръщайки един човек в господар на ключови сектори от икономиката.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !