Тъй като светът отново се отваря за международни пътувания, е време да погледнете отвъд обичайните туристически пътеки за следващото си приключение.

Вместо да използвате влака само като вид транспорт, какво ще кажете да го превърнете във ваканция?

CNN Travel представя 10 от най-недооценените живописни влакови маршрути в Европа за 2023 г.:

Трондхайм до Бодьо, Норвегия

Малко пътувания с влак могат да се похвалят с посещение на Ада (игра на думи – градът се казва Хел, или ад в превод от английски) и пресичане на Арктическия кръг - норвежката железопътна линия Nordlands обаче е изключителна.

Простираща се на 730 км от Трондхайм до Бодьо, това е най-дългата и най-изолирана железопътна линия в Норвегия, пресичаща дълбоки долини, високи планински плата и заобикаляща безброй езера и фиорди по време на своето епично 10-часово пътуване на север.

Само два влака на ден изминават пълния маршрут – изберете дневния, за да се възползвате максимално от гледките, въпреки че има и удобен спален влак. Те се управляват от SJ Nord - подразделение на Шведските държавни железници.

Строителството на железопътната линия продължава от 1882 г. до 1940 г., а пълният маршрут до Бодьо е завършен през февруари 1962 г. - 80 години, след като първата отсечка от Трондхайм до Хел посреща първите си пътници.

Трасето е особено предизвикателно за поддръжка, но осигурява жизненоважна транспортна връзка за слабо населените региони, които обслужва, особено през зимата.

Ако се насочите още по на север - към Нарвик и Тромсьо, автобусите се свързват с влаковете във Фауске, поемайки по зрелищен маршрут през назъбени планински пейзажи и над безброй фиорди.

Инвърнес до Кайл ъф Лохалш, Шотландия

Шотландия е благословена с някои от най-добрите живописни жп маршрути в Европа - линията West Highland от Глазгоу до Малайг често е определяна за най-доброто влаково пътуване в света, но по-на север се намира друг силен претендент за титлата.

Впечатляващи железопътни линии се простират в три посоки от Инвърнес в шотландските планини: на юг до Глазгоу, на север до Турсо (най-северната точка на железопътната система на Обединеното кралство) и на запад до малкото пристанище на Кайл ъф Лохалш.

Продължавайки 130 км и отнемайки 2 часа и 40 минути, влакът ScotRail се изкачва над диви мочурища (следете за стада елени) с гледка към върховете Торидон на север, преди да се спусне, за да заобиколи бреговете на езерото Лох Карън.

Помислете за междинна спирка в красивото крайбрежно село Плоктън, където се снима драмата на Би Би Си „Хамиш Макбет“ и части от прословутия филм от 1973 г. The Wicker Man.

Може да не очаквате да видите палми толкова далеч на север, но благодарение на топлите ветрове на Гълфстрийм, Плоктън се радва на необичайно мек климат.

Белград до Бар, Сърбия и Черна гора

Ако търсите епични постижения на гражданското инженерство, отправете се към Балканите за едно от най-зрелищните железопътни пътувания в Европа.

Два влака на ден свързват сръбската столица Белград с адриатическото пристанище Бар в съседна Черна гора. Маршрутът от 480 км и 11 часа е чудо на инженерството от 20-и век с 254 тунела и 435 моста, включително най-високия железопътен мост в света до 2001 г.

Инициирано от диктатора Тито в началото на 50-те години на миналия век, изграждането на линията е толкова трудно, че влаковете не могат да изминат целия маршрут до 1976 г.

Въпреки че Сърбия и Черна гора са до голяма степен пренебрегвани от посетителите на Европа, влакът Белград-Бар става все по-популярен сред международните туристи, използващи карти за пътуване Interrail или Eurail. Но дори и без карта, 11-часовото пътуване струва едва 21 евро в едната посока.

Едно от най-красивите места по маршрута се намира в Черна гора - между Биело Поле и Бар, където ще откриете високия 200 метра виадукт Мала Риека. Заемете място от дясната страна на влака за най-добра гледка.

Цюрих до Инсбрук, Швейцария и Австрия

Няколко вида влакове се движат между Швейцария и Австрия, всички еднакво удобни, но този е най-добре изглеждащият.

EuroCity Transalpin върви веднъж дневно от Цюрих до Грац и представлява страхотен швейцарски панорамен вагон за пътници от първа класа. Първата част от пътуването - от Цюрих до Инсбрук, е тази, която наистина трябва да се види.

Това криволичещо пътуване от запад на изток, което продължава 3.5 часа, следва един от най-старите търговски пътища в Европа. За разлика от много други големи алпийски железници, линията Арлберг не е обновена, нито има планове за това.

Тя остава до голяма степен немодернизирана - и това е част от нейния чар.

Острите завои и безбройните тунели, издълбани в алпийската скала от работници през 19-ти век, изобилстват, тъй като единичният коловоз се придържа към тесни издатини, изкачвайки се стръмно от двете посоки към тунела на върха на над 1 300 метра – една от най-високите големи железопътни линии в Европа.

Не е изненадващо, че планинският участък от 135 км винаги е труден за поддържане – лавини, свлачища и наводнения представляват постоянна заплаха и затварянията далеч не са рядко срещано явление.

Преди електрификацията през 1924 г. персоналът и пътниците страдат и от задушаващите ефекти на парните локомотиви през многото тунели.

Акцентът на пътуването е тънкият австрийски мост Тризана, който се извисява на 120 метра през дълбоко дефиле близо до Ландек, надвиснал от приказния замък Висберг.

Дъблин до Уексфорд, Ирландия

Запомнящите се гледки започват в момента, в който влакът на ирландската железница напусне гара Connolly в центъра на Дъблин и прекоси железния мост над река Лифи, отправяйки се на 2.5-часово пътешествие.

Преминавайки през богатите южни предградия на града, не след дълго той заобикаля почти средиземноморския залив Килини, за да стигне до крайбрежния град Брей.

Но на пътя му стои огромната част от Брей Хед, където планините Уиклоу се спускат директно в Ирландско море. Легендарният викториански железопътен инженер Изамбард Кингдъм Брунел издълбава тясна пътека през това страхотно препятствие, където планините се срещат с морето, позволявайки на железницата да стигне до Уиклоу.

За съжаление, опасното местоположение и рискът от свлачища кара следващите поколения инженери да проклинат „безумието на Брюнел“. Всъщност, сегашният маршрут дори не е оригиналният, който е по-близо до ръба на скалата.

Брей Хед е само една точка от превъзходното пътуване, богато на невероятни гледки към морето, внушителните планини, тучните гористи долини и привлекателните малки градове.

Ако имате късмет, можете дори да успеете да изживеете маршрута чрез един от превъзходните парни влакове Sea Breeze, управлявани от Railway Preservation Society of Ireland – единствените влакове в света, които сервират наливна Гинес в бара-вагон.

Локарно до Домодосола, Швейцария и Италия

Преминавайки през пейзажа, където Швейцарските Алпи се преплитат със Северна Италия, това приятно пътуване наистина заслужено печели прякора си „100 долини“.

В сравнение с емблематичните маршрути Bernina Express и Glacier Express по-на север, Centovalli е донякъде пренебрегван – без основателна причина.

Прескачайки през безброй мостове, минаващи през речните долини, които пренасят топящия се сняг от високите Алпи до равнините на Северна Италия, Centovalli, който отнема малко под два часа, е един от малкото влакове, движещи се от изток на запад в региона.

Той осигурява връзка между маршрутите Gotthard и Simplon Pass, които са две от ключовите артерии за търговия и пътнически транспорт между Северна Европа и Италия от векове.

Започвайки от Локарно - известен туристически град в началото на езерото Маджоре, влаковете Centovalli се извиват и изкачват през прекрасния предалпийски пейзаж на региона Тичино, минавайки покрай водопади, старинни села и скалисти проломи, преди да пресекат границата с Италия и да се спуснат до железопътен възел в Домодосола.

Срещу малко по-висока сума си струва да вземете ориентирания към туристите Treno Panoramico Vigezzo Vision - специален панорамен влак с по-големи прозорци. Един от пътниците дори може да седне до машиниста за най-доброто живописно железопътно изживяване!

Бастия до Аячо, Корсика

Планински, слабо населен и гъсто залесен - средиземноморският остров Корсика не е идеална територия за жп транспорт. Нещо повече, френските железопътни линии са унищожени в средата на 1900 г., но в Корсика има три оцелели.

Предизвикателната топография на острова вгорчава живота на инженерите от края на 19-ти век, както и на 20 000-те работници, строили железницата, но създава уникално изживяване за пътниците.

Назъбени върхове, гъсти гори, водопади, непокътнати средновековни села, исторически градове, златни пясъци и сапфирено сини заливи очакват тези, които отделят време и изследват острова с влак.

Мрежата има 32 тунела – най-дългият е 3.8 км на надморска височина от 900 м, и 51 моста, най-зрелищният от които е високият 94 м виадукт Vecchio, проектиран от Гюстав Айфел. Да, освен парижката си кула, Айфел проектира и някои от най-хубавите железопътни мостове в Европа.

Виена до Триест, Австрия, Словения, Италия

Наследството от Австро-Унгарската империя е невъзможно да се пренебрегне по време на тази деветчасова разходка през три държави и непрекъснато променяща се смесица от пейзажи.

Веднъж на ден влакът EuroCity „Emona“ на ÖBB свързва Виена с Любляна и великолепния крайбрежен град Триест: главното пристанище на Австрийската империя до 1918 г.

След преодоляване на бруталните наклони и остри завои на линията Semmering, включена в списъка на ЮНЕСКО със световно наследство, бавният, но комфортен влак с отличен словенски вагон-ресторант, се насочва през Грац към Любляна, преминавайки през тясното дефиле на река Сава.

Продължавайки на югозапад, той се вие през атрактивни земеделски пейзажи, изкачвайки се до Карстовото плато към словенско-италианската граница - необичаен планински пейзаж, където голият варовик е издълбан от вятъра и дъжда в подземни реки, клисури и пещери.

Запазвайки най-доброто за накрая, влакът – вече намален до само три вагона, се спуска драстично след пресичане на италианската граница, скърцайки между варовикови издатини, преди да излезе високо на планинския склон, за да разкрие зашеметяващи гледки към залива на Триест.

Седнете от дясната страна на влака и се насладете на замъка Мирамаре, издигнат над водата далеч долу.

Линия Сърцето на Уелс, Уелс

Съкращения от 60-те години на миналия век елиминират големи части от британската железопътна мрежа, оставяйки много селски общности изолирани – последиците от което все още се усещат 60 години по-късно.

Един от най-засегнатите региони е селският Уелс, където много линии са изоставени. Забележителен оцелял в този процес е криволичещата тричасова линия „Сърцето на Уелс“, която свързва английския граничен град Шрусбъри със Суонзи в Южен Уелс.

Спорните предложения за закриването й са отхвърлени от правителството на Обединеното кралство в средата на 60-те години, не на последно място защото линията минава през не по-малко от шест избирателни района.

Това политическо решение продължава да облагодетелства поредица от изолирани селски общности по маршрута от 195 км, както и туристите, изследващи този великолепно непокътнат регион.

Почти всяка спирка предлага възможност за страхотни разходки, не на последно място едноименната пътека, която свързва много от гарите.

Само пет влака на ден минават по целия маршрут (три в неделя), преминавайки през драматичен пейзаж от планини, гори, диви реки, зелени поляни и красиви градове и села.

Акцентите по маршрута включват атрактивния град Ландриндод Уелс и Лануртид Уелс – най-малкия град във Великобритания и дом на Световните алтернативни игри, включващи спортове, като гмуркане с шнорхел през торфено блато и носене на съпруга.

Необичайно е, че 22 от 32-те добре поддържани гари са спирки по заявка, като пътниците трябва да информират екипажа на влака за желанието си да слязат. Това допринася за странния характер на пътуването, тъй като никога не знаете къде ще спре влакът.

Клермон-Феран до Ним, Франция

Централният масив на Франция живее в сянката на по-известните Алпи и Пиренеите, но този суров планински пейзаж от възвишения, изгаснали вулкани и плата е една от най-добре пазените тайни в Европа.

Две грандиозни железопътни линии пресичат региона от север на юг, криволичещи през диви клисури и над високи планински проходи.

Започвайки от Клермон-Феран, над който се вижда конусовидната вулканична тапа на Пюи дьо Дом, влаковете по линията Севен до Ним отнемат около шест часа и половина, за да изминат над 300 км, пробивайки си път през 106 тесни тунела и пресичайки почти 1300 моста.

Франция е известна с много красиви железопътни мостове, но удивителните подковообразни виадукти Chamborigaud и Chapeauroux си заслужават пътуването сами.

Пътуването е завладяваща комбинация от грандиозни пейзажи и индустриална архитектура от една изгубена епоха. На 1107 метра над морското равнище се сливат исторически туристически маршрути, включително пътеката на Робърт Луис Стивънсън, която следва маршрута, по който писателят и неговото магаре са поели през 1878 г.

Южно от върха пейзажът става все по-средиземноморски, докато линията се спуска в Лангедок, обграден от алепски борове, кипариси и световноизвестните лозя в региона.

До 2000 г. линията се радва на директни влакове до Париж и Марсилия, а преди това дори има специален панорамен влак, но и двата вече са в историята.

Днес по маршрута се движат само местни влакове, което трагично намалява стойността на едно от най-великите пътувания с влак в Европа.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !