Вечерта преди да бъде обявена новината, че Катар ще е домакин на Световното първенство по футбол през 2022 г., Хасан ал-Тауади се намира в колата си, обхванат от емоции.

Докато шофьорът му го отвежда от централата на ФИФА в Цюрих, той се опитва да направи равносметка на, вероятно, най-успешния ден в кариерата му.

Година по-рано младият катарски адвокат е назначен за главен изпълнителен директор на кандидатурата на страната му за домакинство на Световното първенство по футбол през 2022 г. Катар тогава е сред най-слабо вероятните дестинации за едно от най-големите спортни събития в света.

Градът-държава с население от малко под 3 милиона души не разполага с инфраструктурата да приеме стотици хиляди посетители наведнъж. Неговата консервативна култура ограничава продажбата на алкохол и забранява публичните прояви на интимна близост. 

А летните температури на полуострова в Персийския залив често надвишават 40 градуса по Целзий и биха били потенциално смъртоносни за футболистите.

Катар обаче има пари в брой - огромни суми, генерирани от изобилието на природен газ

 Освен това, управляващата монархия е твърдо решена да бъде домакин на първото Световно първенство в Близкия изток в историята на Мондиала.

Така че Тауади, който владее няколко езика и е син на дипломат, прекарва месеци в кръстосване на земното кълбо, за да събере подкрепа за кандидатурата на своята страна. Той разчита особено силно на гласовете извън традиционното футболно "статукво".

Процесът на избор на страна домакин на световните футболни първенства никога не е бил особено прозрачен. На всеки около седем години глобалната футболна организация ФИФА кани своите членове да представят имената си за бъдещи турнири.

Обикновено това става около 10 години преди самото събитие. След това страните разполагат с около година, за да финализират офертите си, предизвиквайки неистова "буря" от планиране, лобиране и задкулисни сделки. 

Окончателният избор се решава с тайно гласуване на 22-ма членове на изпълнителния комитет, а кулминацията е на грандиозна церемония по обявяването в Швейцария, разказва Financial Times.

През декември 2010 г. последната презентация на катарската кандидатура от страна на Тауади се състои в централата на ФИФА пред публика, която включва министър-председатели, кралски особи и известни футболисти, както и делегации от държавите конкуренти.

Както обикновено, по-големите държави дават всичко от себе си, за да спечелят привърженици - бившият президент Бил Клинтън и актьорът Морган Фрийман представят САЩ, а супермоделът Ел Макферсън подкрепя усилията на Австралия. 

Тогава Тауади се качва на подиума и на перфектен английски с американски акцент прави своята оферта за последен път. В делегацията, седнал сред хората, на които се опитва да повлияе и онези, които се опитва да надмине, стои човекът, отговорен за кандидатурата на Катар - шейх Хамад бин Халифа ал-Тани, който по това време е емир на страната.  

Тауади обещава, че „жегата не е и няма да бъде проблем“, цитирайки технология за охлаждане, която ще регулира температурите, дори в огромни открити стадиони. Той изтъква още, че провеждането на турнира в Близкия изток ще действа като мост между арабския свят и Запада.  

На следващия ден Сеп Блатер - швейцарският футболен администратор, който по това време е президент на ФИФА, застава на сцената до трофея от Световната купа и отваря плика с името на страната, чиято кандидатура е избрана. На поставената вътре картичка пише "Катар". 

Залата избухва във възгласи, примесени с изненада, граничеща с шок. Емирът става от мястото си и, почти просълзен, прегръща синовете си. Самият Хасан ал-Тауади също е шокиран. 

„Не знаех какво се случва. Стоях там, неподвижен като статуя“, спомня си той. А у дома, в неговата родина, катарците танцуват по улиците на столицата Доха.

Ответната реакция не закъснява. Тогавашният президент на САЩ Барак Обама се оплаква, че ФИФА е взела „грешно решение“. Европейските медии се включват в общия хор на недоверието. 

„Силата на газа и петрола“, гласи заглавието в испанския El Mundo. Холандският всекидневник AD отива по-далеч, предполагайки, че централата на ФИФА в Цюрих ще „плува в банкноти“, след като присъжда турнира на Катар.

На сцената в Цюрих Блатер също изглежда малко зашеметен от току-що случилото се. Дори за турнир, който е избирал съмнителни домакини в миналото, като Италия на Мусолини през 1934 г. и Аржентина на военната хунта през 1978 г., решението е доста неочаквано.

Няколко години по-късно, след като е опозорен и принуден да се оттегли, а централата на ФИФА е обискирана от швейцарската полиция, Блатер разказва пред FT, че в момента, в който е извадил името на Катар от плика, са започнали проблемите му.

„Ако видите лицето ми, когато го отворих, ще разберете, че не бях най-щастливият човек. Бяхме в ситуация, в която никой не разбираше защо Световната купа отива в една от най-малките страни в света“, казва още Блатер. 12 години по-късно, в навечерието на турнира, много хора все още си задават този въпрос. 

Семената на катарското домакинство на Световното първенство по футбол може би са били "засадени" в Англия още през лятото на 1966 г. Бъдещият емир ал-Тани и неговият приятел Абдула бин Хамед ал-Атия тогава са тийнейджъри, посещаващи лятно училище в Обединеното кралство. В Доха те обичали да играят футбол в ал-Бида, един от кварталите в центъра на града. 

Шейх Хамад, чиято династия ал-Тани управлява Катар от 1850 г., е капитан на отбора. По време на престоя им в чужбина Англия печели световното първенство, на което е домакин. Шейх Хамад и Атия се скитат из празнуващия Лондон, без да могат да намерят такси или да се качат на метрото. 

"И всички тези хулигани! Те са пияни, много щастливи и смесват щастието с разрушението", спомня си Атия. Тогава на катарските младежи им става ясно какво означава Световното първенство по футбол. 

През 1966 г. страната, от която произхождат шейх Хамад и Атия, все още не се радва на огромните богатства, които притежава днес. Векове наред катарците зависят от търговията с перли, но колапсът на индустрията през 30-те години на миналия век оставя много финансови проблеми.

Състоянието ѝ започва да се подобрява, когато ръководените от Запада компании започват да добиват суров петрол през 1949 г. Политическата стабилност обаче идва по-късно. 

„Когато получихме първите пари от Запада, имахме владетел, но не и правителство“, спомня си Атия

Катар получава независимост през 1971 г., когато населението на страната е едва 120 000 души. Атия се присъединява към зараждащото се правителство и в крайна сметка се издига до министър на енергетиката.

Неговият приятел от детството по това време пък е на път да стане монарх на страната. В сравнение с по-големите си съседи в Персийския залив, добивът на петрол в Катар е скромен. Страната обаче споделя с Иран най-голямото находище на природен газ в света - Северното поле. 

През 90-те години серия от "хазартни" ходове задвижва трансформацията на страната. Управляващите решават да заложат на втечнения природен газ, въпреки големия скептицизъм към него тогава. Сред онези, които се страхуват, че "синьото гориво" никога няма да донесе достатъчно добра възвръщаемост, е петролният гигант BP, който се оттегля от проекта през 1992 г. 

В крайна сметка, една от най-мощните енергийни компании се оказва в грешка, а нововъзникналата нация печели и то много. Бързото, масивно натрупване на богатство и внезапното глобално значение на Доха вдъхват увереност на фамилията ал-Тани, и особено на шейх Хамад, който през 1995 г. наследява емирския пост баща и се заема с модернизирането на държавата.

Година по-късно нарастващата амбиция на шейх Хамад го кара да финансира Ал Джазира - сателитна телевизионна мрежа, която се противопоставя на статуквото на държавните медии в Персийския залив. Каналът на арабски език позволява критики към други арабски правителства, превръщайки малката страна, от която се излъчва, в регионален играч, с когото трябва да се съобразяват.

Осигурявайки платформа за ислямисти и дисиденти, включително покойния духовник, считан от мнозина за водач на групировката Мюсюлманско братство, Катар започва да се възприема от конкурентните страни като потенциално дестабилизираща сила.

До средата на първото десетилетие на 21-ви век Катар се превръща в най-големия износител на втечнен природен газ в света и създава държавен инвестиционен фонд, чийто активи днес се оценяват на около 450 милиарда долара.

Това дава възможност за придобиване на западни активи и компании, например лондонските компании Shard и Harrods. Подобно на медийния експеримент, те дават на Доха инструмент за "меко" задгранично влияние. 

Под управлението на шейх Хамад ал-Тани Катар преследва активна и независима външна политика, която често е в разрез с преобладаващите настроения в останалите арабски страни и дразни останалите режими, най-вече подкрепяйки ислямистките движения, които се опитват да извлекат печалба от хаоса, отприщен от Арабската пролет през 2011 г.

Дори след изненадващата абдикация на Хамад през 2013 г., с която предава властта на своя син шейх Тамим ал-Тани, отношенията на Катар със съседите останават обтегнати.  

Това е политическият контекст, в който Катар кандидатства за домакинството на Световното първенство по футбол. 

„Когато го обсъдих с шейх Хамад, той вярваше, че имаме шанс. Ние вярвахме, че Катар може да направи много неща“, спомня си Атия.  

През април 2022 г. строителните работи се извършваха на практика във всеки ъгъл на Доха. На север завършваше работата по Лусаил - изцяло нов град, където финалът на Световното първенство ще се играе на грандиозен стадион с форма на купа с 80 000 места, оборудван с охладители за въздух.

Стадионът вече е завършен, както и шест други, построени специално за турнира. Сред тях има и такъв, който е направен от 974 транспортни контейнера и трябва да бъде демонтиран след финала.

Навсякъде около Лусаил се издигат офис кули, хотели и резиденции. Доха е наляла най-малко 200 милиарда долара в инфраструктура и мегапроекти през годините, откакто Блатер отваря плика с печелившата катарска кандидатура. Само в стадионите и спортните съоръжения са вложени 6.5 милиарда долара. 

Цялото това строителство се случва в течение на едно трудно за Катар десетилетие. Това е период на сериозни "търкания" със съседите, включително извънредно тригодишно ембарго, водено от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства през 2017 г., и почти непрекъснатото повдигане на въпроса за морала на провеждането на Световното първенство точно на това място. 
 
В рамките на няколко месеца от церемонията, на която е обявено катарското домакинство, са повдигнати обвинения в подкупи срещу членовете на изпълнителния комитет на ФИФА, който присъди Световните първенства през 2018 г. и 2022 г. на Русия и Катар. Катарските власти отхвърлят обвиненията.  

Официалното разследване, започнато от ФИФА, идентифицира „поведение при избора на Катар за домакин през 2022 г., което може да не отговаря на стандартите, определени в етичния кодекс на организацията или правилата за кандидатстване“, но никъде не се посочва, че гласовете са били купени.

Същото се оказва вярно и за други кандидатури, включително и тази на Англия за турнира през 2018 г.

Междувременно, контролът върху спазването на правата на работниците, наети за изграждането на новите стадиони за турнира, също се превръща в сериозен проблем. Доклад от 2013 г. на Amnesty International установява системно малтретиране и експлоатация на мигрантите, които работят по цял ден, в ужасна жега, а понякога и без заплащане, докато живеят в мизерни трудови лагери.  

Старши треньорът на Холандия Луис ван Гаал обобщава чувствата на мнозина в европейския футбол, когато заявява директно пред репортери тази година, че е „нелепо“ Световното първенство да се провежда в Катар. 

"Играем в страна, за която ФИФА казва, че искат да развиват футбола там. Това са глупости, но няма значение. Става дума за пари и за търговски интереси", заявява ван Гаал.

Много хора в Катар, включително и чужденци, които живеят и работят там, са на мнение, че подготовката за домакинството на Мондиала е променила и самия Катар

Някои от тези промени са значителни, включително и в т. нар. система "кафала", която дава на работодателите почти пълен контрол над служителите, но въпреки това инцидентите все още се случват. Одит на консултантската компания Impactt през 2018 г. разкрива постоянни проблеми с отношението към работниците от страна на катарското дружество, отговорно за предоставянето на инфраструктурата на турнира. 

Някои от строителите са работили по 148 последователни дни. „Кражбите на заплати“ от работници, които често осигуряват единствения източник на доходи на семействата си, също са широко разпространени.

Смъртта и нараняванията на работници мигранти по време на работа опетниха сериозно имиджа на Катар в международен план повече от всеки друг проблем.

 Доха настоява, че само трима работници са загинали по проекти за Световната купа, докато доклад на Международната организация на труда казва, че през 2020 г. в Катар е имало 50 смъртни случая, свързани с работата.

Началото на турнира е съвсем близо, но фокусът върху спазването на човешките права в страната се засилва. Все повече футболни звезди, мениджъри и национални отбори добавят гласовете си към опасенията и обещават да повдигнат въпроса по време на Световното първенство.

Футболни нации, като Франция и Германия, подкрепиха призива към ФИФА да предостави компенсационен фонд за работниците мигранти от 440 милиона долара - еквивалент на наградния фонд, предложен по време на Световното първенство.

Защитници на труда и правозащитни групи, които бяха сред най-острите критици на Доха, предпазливо приветстват реформите в трудовото законодателство, но са скептично настроени дали те ще бъдат приложени правилно, след като Световното първенство приключи.  

Днес, в ролята си на генерален секретар на Върховния комитет за доставка и наследство, Тауади отговаря за надзора на довършителните работи около домакинството на Мондиала. От самото начало той е технократът, натоварен със задачата да превърне мечтата на страната в реалност и да я защитава от нападките, които продължават да се редуват една след друга. 

Една от надеждите на Тауади е, че турнирът ще помогне за разбиването на негативните стереотипи за арабския свят.  

Той коментира и темата, свързана с политиките на Катар срещу хомосексуализма. На въпрос на FT дали нацията му е готова да приеме присъствието на гей двойки на турнира, които да се държат за ръце и да се целуват, Тауади отговоря, че „всички са добре дошли“. 

"Но ние имаме нашите ценности и публичните прояви на обич не са част от нашата култура. Това, което искаме, е, когато хората са на публично място, да уважават това", добавя адвокатът. 

Той се надява, че посетителите ще „оценят не само този елемент, но и другите много богати аспекти на катарската култура“.

Дали обаче рисковият ход с домакинството на Световното първенство ще се изплати и ще бъде печеливш за Катар?

Страната успя да използва газовите си богатства, за да изгради силни отношения и на изток, и на запад. Световната енергийна криза, предизвикана от войната на Русия в Украйна, само затвърди позицията ѝ на жизненоважен производител на природен газ.

Струваше ли си да заложи цялата си репутация на един футболен турнир, без който мнозина в Катар без съмнение биха минали? 

На този въпрос Тауади отговоря следното: „Ние не отстъпваме пред трудностите. Имаме общи цели, които този турнир ще ни помогне да постигнем както за Катар, така и за арабския свят и Близкия изток като цяло". 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !