От гръбнак до тежест: Три четвърти от въгледобивните компании в Русия работят на загуба

Руският въглищен сектор се насочва към значително по-дълбоки загуби през тази година, тъй като правителството се готви да прекрати ключови данъчни отсрочки. Това ще увеличи натиска върху индустрия, която вече се бори със спадащи износи, високи разходи по заемите и силна рубла, посочват официални лица и анализатори.

Заместник-министърът на енергетиката Дмитрий Исламов заяви, че нетните загуби в сектора се очаква да нараснат с 41% през 2026 г. до 576 млрд. рубли (7.06 млрд. долара), след като през миналата година достигнаха рекордните 408 млрд. рубли (4.4 млрд. долара).

Влошаващата се перспектива идва на фона на изтичането на временни данъчни облекчения — включително отложен данък върху добива на полезни изкопаеми (MET) и социални осигуровки, които ще бъдат прекратени на 30 април, без планове за удължаване, посочи Исламов.

Оттеглянето на държавната подкрепа бележи повратна точка за една от най-големите ресурсни индустрии в Русия, като увеличава риска от нови затваряния на мини, съкращения на работни места и фискален натиск върху въгледобивните региони.

Броят на губещите въглищни компании „бързо нараства“, като 62 предприятия вече са на загуба, отбеляза Исламов. От тях 20 вече са спрели производство, а 14 са в процес на ликвидация или временно замразяване.

Секторът, който осигурява работа на около 150 000 души и е гръбнак на над 30 моноградове, е изправен пред най-дълбоката си криза от 90-те години насам.

Миналата година три четвърти от въгледобивните компании са работили на загуба, като всяка произведена тон въглища е генерирала средно около 1000 рубли (12.25 долара) загуба. Натрупаните загуби за периода 2024–2026 г. се очаква да надхвърлят 1 трилион рубли (12.25 млрд. долара).

Светът е използвал рекордно количество въглища през 2024 г.

Регионите усещат цената: човешкото измерение на кризата

Неблагоприятните фактори в индустрията се засилват, след като западните санкции нарушиха традиционните експортни пазари, принуждавайки компаниите да се преориентират към Азия.

Китай, който вече е най-големият купувач на руски въглища, намалява вноса си трета поредна година — от 102.1 млн. тона през 2023 г. до 88.8 млн. тона през 2025 г. Само през януари–февруари доставките са спаднали с още 15% на годишна база до 10.8 млн. тона.

В същото време високите лихвени проценти увеличават разходите по обслужване на дълга, а силната рубла намалява приходите от износ, които и без това са под натиск заради забавени плащания.

„Въглищният сектор е в системна криза“, заяви анализаторът от Finam Ярослав Кабаков, предупреждавайки, че прогнозите на енергийното министерство сочат „продължителна рецесия“ в индустрията.

Редкоземни елементи повишават добива на въглища в „Марица-изток“ с 20%

Тежкият удар върху Кузбас и регионалните бюджети

Особено тежко е положението в Кемеровска област — основният въгледобивен регион на Русия, където около 80% от компаниите вече са нерентабилни.

Регионалният бюджет е изправен пред недостиг, равен на около 15% от собствените му приходи, според местния икономист Евгений Харлампенков.

Властите в Кузбас очакват приходите да намалеят с 14% тази година до 195 млрд. рубли (2.3 млрд. долара). Вече се прилагат мерки за съкращаване на разходите, включително 30% намаление на финансирането за здравеопазване, след съкращения и забавени заплати в публичния сектор в края на миналата година.

Анализаторите предупреждават, че прекратяването на данъчните отсрочки ще натовари допълнително оборотния капитал на компаниите, което може да ускори загубите и да доведе до нови затваряния.