От ателиетата в родния Перник до сърцето на Париж, от международния бизнес до създаването на собствена марка – пътят на дизайнера и предприемач Елена Китанова преминава през изкуството, маркетинга и френското кожарско майсторство, за да я върне към интереси, зародили се още в детството. Днес тя успешно развива Elena Kitanov Paris – бранд за луксозни кожени изделия, в които съчетава френското savoir-faire (съвкупност от знания, умения и традиции) с изящни интерпретации на българската шевица, казва БТА. 

От международния бизнес към дизайна

Елена Китанова заминава за Франция през 2001 г., едва 19-годишна, с мечтата да учи дизайн. Първоначалните ѝ планове обаче се променят заради високата цена на специализираното образование и тя се насочва към маркетинг и международна търговия. Завършва магистратура, а по-късно придобива и втора магистърска степен по дигитален маркетинг. Следват години на успешна кариера в международния бизнес и развитието на брандове.

Решението да създаде Elena Kitanov Paris я връща към първоначалната ѝ страст – дизайна и работата с кожа. За да усъвършенства уменията си, тя преминава едногодишно специализирано обучение по maroquinerie (кожарство) в Париж при ментор с богат опит във френската луксозна индустрия. След успешно положен изпит получава престижната френска професионална квалификация CAP Maroquinerie от Académie de Paris.

При създаването на марката си Китанова търси начин да изгради собствен почерк в силно конкурентния свят на кожените изделия. Вдъхновението идва от българските ѝ корени и идеята да срещне традицията на шевицата с усвоеното във Франция майсторство.

„Исках да съчетая две традиции, два типа майсторство – френското кожарство и българската шевица“, споделя тя.

Българската шевица в съвременен прочит

В работата си Елена Китанова не пренася традиционните мотиви буквално. Тя ги стилизира и преработва, така че да се превърнат в неразделна част от съвременния дизайн на чантите. В някои модели бродерията се изпълнява със специални метализирани корди и придобива характер на декоративен елемент, сякаш вграден в кожата.

„Шевицата стана като едно метално бижу, което е вградено в чантите“, казва дизайнерката.

При други изделия мотивите са дискретно разположени под капака на чантата, като чрез специална френска техника се създава изтънчен релефен ефект. Така основният силует на моделите се запазва, докато шевиците получават различни и неочаквани интерпретации. За Китанова идеята е българското наследство не просто да бъде съхранявано в традиционния му вид, а да продължи да се развива и да достига до нова, международна публика.

От прототипа до готовия модел

Процесът по създаване на всяка чанта е прецизен и често отнема около седмица. Прототипите се разработват лично от Китанова в Париж, след което тя работи с подбрани ателиета в различни европейски държави. Изборът ѝ да работи в Европа е свързан със стремежа да запази традициите и безкомпромисното качество на местното кожарско майсторство.

Част от проектите си тя разработва заедно с майка си Татяна, с която експериментират с техники за художествена обработка на кожата чрез различни цветове, метализирани листа и вакси.

Някои от отличителните черти на колекциите включват:

  • Арт серии, в които всяка чанта има индивидуален номер.
  • Ръчна обработка на металните компоненти с благородна позлата от каратово злато и свободно сребро.
  • Лимитирани колекции, за които се използват висококачествени кожи, останали от производството на водещи френски луксозни къщи, давайки им нов живот.

Брандът Elena Kitanov Paris се представя основно онлайн, но дизайнерката периодично организира и временни шоуруми в Париж. Нейни чанти са представяни също в България и Япония. По повод концерта на Лили Иванова в зала „Олимпия“ в Париж, Китанова подарява своя чанта на голямата българска певица.

Международно признание и връзката с България

В началото на април тази година брандът Elena Kitanov Paris получава званието „Лауреат“ в рамките на форума „Excellence Entrepreneuriale des Diasporas Francophones“, проведен в Париж. Отличието е връчено от името на посланика на България във Франция Радка Балабанова.

„Това наистина сложи България на преден план. Показва, че и в българската шевица има развитие“, коментира Китанова.

Въпреки че живее във Франция от 25 години, тя продължава да се връща в родния си Перник и да следи с интерес развитието му. Според нея градът придобива все по-съвременен облик, а Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ е пример как местната традиция може да се превърне в културен език с международна видимост.

Началото в Перник

Интересът на Елена към изкуството се заражда в семейството ѝ на творци в Перник. Майка ѝ Татяна е била директор на Обединения детски комплекс (ОДК), а баща ѝ Китан също е художник. Като дете Елена прекарва часове в ателиетата на ОДК, където за първи път се докосва до работата с кожа. Връзката ѝ с шевицата също идва от детството, когато бабите ѝ я учат да бродира. Години по-късно именно тези спомени се превръщат в основа на нейния дизайнерски почерк.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !