Имотният пазар в българските курорти се развива изключително динамично през 2025–2026 г., като най-сериозен ръст се наблюдава по Черноморието, извън големите градове Варна и Бургас. Това стана ясно от анализ на имотният експерт Добромир Ганев в рубриката "Квадратни метри". 

Динамика на пазара по Черноморието: Югът води убедително

През последната година редица черноморски общини отчитат сериозен ръст в обема на сделките, който в някои райони надхвърля 30%. Община Несебър вече се нарежда сред петте водещи в страната по брой сделки с недвижими имоти, превръщайки се в един от структурно най-активните пазари в България.

Въпреки слуховете, че ръстът се дължи на масова разпродажба на активи от чуждестранни инвеститори, реалността е по-комплексна. Макар някои собственици, включително руски граждани, да се оттеглят, основният двигател на пазара е друг. След кризата с COVID-19 започна масова реализация на имоти, строени в периода 2008–2016 г., които дълги години стояха непродадени. Така пазарът успя да изчисти натрупания нереализиран обем.

"Виждаме ново строителство и след 2016 г. Купуването там не е с инвестиционна цел. Там хората си живеят или ако инвестират, то не е за отдаване под наем, а с цел капиталова печалба в по-дълъг период, защото само преди 4-5 години там можеше да се купи апартамент за 20 000 евро", каза Ганев. 

Южното Черноморие се утвърждава като безспорен център на активността. Пазарният пояс от Свети Влас до Царево, включващ Несебър, Поморие и Созопол, вече надхвърля по обем пазарите на Пловдив и Варна, взети заедно. Исторически съотношението между южните и северните курорти е около 3:1 и тази тенденция се запазва стабилна през последните две десетилетия.

"Дори в Слънчев бряг се продадоха всички задържани имоти и започна да се строи отново", каза той. 

Пазарът постепенно се отдалечава от спекулативната логика и се насочва към модел на устойчиво притежание.

Свети Влас и украинският фактор: Нова тенденция на хоризонта?

Свети Влас се откроява с още един важен процес – силната механична миграция, като градът вече е на трето място в страната по този показател след София и Варна. Основната група новозаселили се са украински граждани. За момента тяхното присъствие се усеща най-вече на наемния пазар, тъй като повечето от тях са с нагласата за временен престой.

Въпреки това вече се наблюдават и първи покупки на имоти от украинци, както и навлизане на украински компании на българския пазар. Ако дори малка част от близо 70 000 украински граждани, пребиваващи в България, решат да придобият собственост в следващите години, това може да се превърне в значима структурна тенденция, която да повлияе на търсенето и цените.

Северното Черноморие и планинските курорти: Потенциал и предизвикателства

Северното Черноморие запазва своя потенциал, но развитието му е силно ограничено от инфраструктурни проблеми. Недобрата транспортна свързаност, слабата летищна инфраструктура през зимата и недовършената магистрална мрежа възпират по-мащабните инвестиции. Въпреки това цените във Варна вече изпреварват тези в Бургас, а районите около голф игрищата, Балчик и Каварна се оформят като перспективни зони за целогодишно живеене.

Планинските курорти също преминават през трансформация. Банско се опитва да се наложи като целогодишна дестинация, като цените там постепенно се възстановяват и вече достигат средни нива от 1200–1300 евро на квадратен метър. Пампорово, от своя страна, остава по-специфичен пазар с ограничен сезон и по-труден инвестиционен модел.

Ролята на професионалния брокер в сложна пазарна среда

В условията на динамичен пазар, много купувачи и продавачи се изправят пред въпроса дали да действат самостоятелно. Макар всеки да има това право, успешната сделка изисква комплексни познания в правната, финансовата и пазарната сфера.

Изборът на брокер се превръща в стратегическо решение, а не в техническа стъпка. Водещият принцип следва да бъде „избери брокер, не обява“. Както не се избират лекар или адвокат по обява, така и брокерът трябва да бъде избран като професионален партньор.

Рисковете при самостоятелни сделки включват правни проблеми, неточно ценообразуване и финансови загуби. Затова изборът на партньор трябва да се базира на референции, философия на работа и реална комплексност на предлаганата услуга.