Веднага след като глобалната икономика започна да загърбва последиците от пандемията COVID-19, пред 2025 г. се отвори цял набор от нови предизвикателства.

През 2024 г. централните банки по света най-накрая започнаха да понижават лихвите, след като до голяма степен спечелиха битката с инфлацията - без да предизвикат глобална рецесия.

Борсовите индекси достигнаха рекордно високи нива в САЩ и Европа, а Forbes обявиха 2024 г. за "особено успешна за богатите", след като 141 нови милиардери се присъединиха към класацията на изданието.

Ако обаче всичко това се предполагаше, че са добри новини, някой беше забравил да каже на гласоподавателите.

В година, изпълнена с избори, те наказваха управляващите от Индия през Южна Африка до Европа и САЩ за икономическата реалност, която усещаха – безмилостна криза на разходите, причинена от общите покачвания на цените след пандемията.

За мнозина положението може да стане още по-трудно през 2025 г. Ако администрацията на Доналд Тръмп въведе мита, които да предизвикат търговска война, това би могло да означава нова доза инфлация, забавяне на темпа на растеж на световната икономика или и двете.

Безработицата, която е близо до рекордно ниски стойности в исторически план, би могла да нарасне.

Конфликтите в Украйна и Близкия изток, политическата безизходица в Германия и Франция и въпросителните относно китайската икономика биха могли допълнително да замъглят картината.

Междувременно, на все по-преден план в списъка с притеснения за много страни излизат разходите заради климатичните промени.

Защо това е важно?

Според Световната банка, най-бедните държави са в най-лошото си икономическо състояние от две десетилетия, след като изпуснаха следпандемичното възстановяване.

Последното нещо, от което имат нужда, са нови насрещни ветрове, като по-лоши условия за търговия или финансиране.

При по-богатите икономики, правителствата трябва да измислят как да оборят убеждението на много гласоподаватели, че тяхната покупателна способност, стандарти на живот и перспективи за бъдещето се влошават.

Ако се провалят, това би могло да подхрани допълнително възхода на екстремистките партии, които вече водят до сформирането на фрагментирани парламенти, в които няма политически формации с мнозинство.

Нови приоритети по отношение на разходите - от борбата с климатичните промени през увеличението на военните разходи до полагането на грижи за застаряващото население, обременяват допълнително вече натоварените след пандемията бюджети.

Само добре справящите се икономики могат да генерират необходимите за това приходи.

Ако правителствата решат да правят това, което правят от години – просто да трупат още дълг, тогава, рано или късно, те са изправени пред риска да бъдат въвлечени във финансова криза.

Какво означава това за 2025 г.?

На пресконференция след последното заседание за годината на Европейската централна банка (ЕЦБ) президентът на финансовата институция Кристин Лагард заяви, че през 2025 г. "ще изобилства" от несигурност.

Все още само може да се гадае дали Тръмп ще наложи мита в размер на 10-20% върху целия внос, които може да нараснат до 60% за китайските стоки или дали тези заплахи са били само началният му ход за преговори.

Ако той реши да наложи митата, въздействието ще зависи от това кои сектори ще понесат тежестта и кой ще въведе ответни мерки.

Китай, която е втората най-голяма икономика в света, е изправена пред засилващ се натиск да започне сериозен преход, тъй като импулсът на нейния растеж от последните години губи инерция.

Икономисти казват, че страната трябва да сложи край на прекомерното разчитане на производството и да остави повече средства в джобовете на гражданите с ниски доходи.

Ще се занимае ли Европа, чиято икономика изостана още повече зад щатската след пандемията, с някои от основните причини за това – от липсата на инвестиции до недостига на умения?

Първо, тя трябва да разреши политическите блокажи в две от най-големите икономики в еврозоната – Германия и Франция.

За много други икономики, перспективите за по-скъп долар, ако политиките на Тръмп породят инфлация и по този начин забавят темпа на понижение на лихвите от страна на Федерания резерв, са лоша новина.

Това би ги лишило от инвестиции и би оскъпило деноминираните им в долари задължения.

На последно място, можем да добавим и до голяма степен неизвестния ефект от конфликтите в Украйна и Близкия изток, които може да се отразят на разходите за енергия, която задвижва глобалната икономика.

Засега централните банки и финансовите пазари залагат на това, че световната икономика ще успее да се справи с всичко, а централните банкери ще финализират завръщането към нормални лихвени нива.

В последната си прогноза за перспективите пред световната икономика обаче от Международния валутен фонд (МВФ) предупредиха: "Подгответе се за несигурни времена".

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !