Повишаването на разходите за живот, което се наблюдава на много места по света, доведе и до скок в цените на жилищата.

Все по-малко хора могат да си позволят да живеят и работят в големите столици, като Лондон, Дъблин и Амстердам, които са изправени пред жилищна криза, пише Euronews.

Компаниите са наясно, че набирането на квалифицирани таланти е много по-трудно, ако не плащат значително по-високи заплати.

Това важи особено силно за чуждестранните работници, които често не желаят да напуснат съществуващите си работни места и родната си страна без редица привилегии, често включващи и платено жилище.

Ирландските работодатели купуват повече жилища за служителите

Жилищната криза в Ирландия прогресивно се влошава през последните няколко месеца, като няколко компании в Дъблин регистрират спад в броя на служителите, тъй като работниците са принудени да напуснат столицата поради нарастващите разходи.

Според Statista, през второто тримесечие на 2024 г. средният месечен наем в центъра на Дъблин е бил около 2377 евро. В същото време, само около 51 000 жилища са били налични за продажба в Ирландия през 2024 г., което е спад от 63 000 през 2022 г. 

В резултат на това компании, като Ryanair, Supermacs, Killarney Hotels и Musgrave, вече харчат повече за жилищни обезщетения, за да привлекат и задържат персонала си.

Още в началото на 2024 г. ирландската бюджетна авиокомпания Ryanair обяви, че е купила 40 къщи близо до летището в Дъблин, възнамерявайки да ги даде под наем на екипажи на своите самолети, на фона на бързо влошаващата се жилищна криза в Ирландия.

Ходът на Ryanair обаче доведе и до обратна реакция, тъй като някои политици твърдяха, че компанията е грабнала по-голямата част от новопостроените къщи, оставяйки на останалите индивидуални купувачи ограничен избор.

Въпреки това главният изпълнителен директор на превозвача Майкъл О’Лиъри потвърди, че грижата за персонала е един от ключовите приоритети на компанията и че все още има хиляди други новопостроени къщи, достъпни за останалите жители. 

Musgrave - друга ирландска компания, в момента има около 50 имота за отдаване под наем на служители, докато групата за домашни грижи Windmill Healthcare има 28, като планира да купи още. От 2019 г. Killarney Hotels Collection също предоставя субсидирани жилища за своите служители.

Това обаче е свързано и със значителна цена, като според The Irish Times разходите за жилище на персонала вече са стрували на Supermacs между 6 и 7 милиона евро.

Жилищната криза в Ирландия е резултат главно от хроничен дефицит на инвестициите в достъпни социални жилища от правителството през последните няколко години. Активността в жилищното строителство намаля значително след имотната и банковата криза през 2008 г. 

Лондон страда от липса на държавни служители

Лондон се бори с кризата с набирането на персонал в публичния сектор през последните няколко години, като нивата на наемане в здравеопазването, полицията и образованието бяха особено силно засегнати.

Това се дължи основно на по-високите наеми в столицата, които през последните няколко години далеч изпреварват увеличението на заплатите в тези сектори.

През ноември 2024 г. средният месечен наем в Лондон е бил приблизително 2151 паунда (2569.46 евро), според HomeLet Rental Index. Zoopla изчислява, че средното жилище е струвало £267 500 (€319 534.10) през ноември 2024 г., като цените на имотите са били с 1.9% по-високи от същия период на предходната година.

Полицията също се възстановява трудно от реализираната продажба на жилищни блокове, предназначени за по-млади служители, преди няколко години. Това доведе до още по-остър недостиг на жилища за служителите в публичния сектор.

Според данни на кметството в Лондон, заплащането в публичния сектор на британската столица изостава от средното за Обединеното кралство през последните няколко години, като се е увеличило само с 14.9% от 2016 г. насам, в сравнение със средно увеличение за страната от 15.5%.

За разлика от това, заплатите в частния сектор в Лондон са надхвърлили средните за страната, като са се повишили със 17.4% от 2016 г.
 
Освен това, проблемите с набирането на персонал не са ограничени само до публичния сектор на Лондон. Няколко частни компании също пропускат потенциални служители, които избират да се преместят в по-малки градове с по-ниски разходи за живот.