В началото на своя трети президентски мандат китайският лидер Си Дзинпин си постави за цел да превърне Китай в средно развита страна през следващото десетилетие, което означава, че икономиката ѝ ще трябва да се разширява със скорост от около 5% годишно.

Но някои от устойчивите тенденции в страната, като лошата демография, високото ниво на дълга и намаляващия ръст на производителността, предполагат, че общият потенциал за растеж на страната вероятно е около два пъти по-нисък от това ниво. 

Увеличаването на брутния вътрешен продукт на Китай с около 2.5% годишно обаче означава, че Поднебесната империя ще изпревари САЩ като най-голяма световна икономика чак през 2060 г., ако изобщо успее някога да го постигне. Това пише в анализ за Financial Times президентът на фонда Rockefeller International Ручир Шарма. 

Прогнозата му се базира на допускането, че американската икономика ще расте средно с 1.5% на година.

Растежът в дългосрочен план зависи от нарастването на работната сила, използването на повече капитали и увеличаването на производителността. Китай, със своето намаляващо население и спадащи темпове на растеж на производителността, в момента поддържа своята икономическа експандия основно чрез инжектиране на повече капиталови инвестиции, но с неустойчиви темпове. 

Сега Китай е страна със среден доход, а това е етап, в който много икономики естествено започват да се забавят. Доходът на човек от населението в страната е 12 500 долара - една пета от този в САЩ. Днес в света има 38 развити икономики и всички те надхвърлят нивото на доход от 12 500 долара на човек в десетилетията след Втората световна война.

Само 19 от тях са нараснали с 2.5% годишно или по-бързо през следващите 10 години, като основният двигател е бил наличието на повече работници. Населението в трудоспособна възраст в тази страни нараства средно с 1.2% годишно, като само в две (Литва и Латвия) работната сила намалява.

Китай в момента се намира в извънредно положение. Вероятно той ще се опита да се превърне в първата голяма страна със среден доход, която ще поддържа ръст на брутния вътрешен продукт от 2.5%, въпреки спада на населението в трудоспособна възраст, който започна през 2015 г. Този спад е доста рязък, с очакван годишен темп от близо 0.5 на сто през следващите десетилетия. 

Дългът също се очертава като проблем. В 19-те държави, които са поддържали 2.5% растеж след достигане на сегашното ниво на доходите на Китай, общото ниво на дълга, което включва правителството, домакинствата и бизнеса, е средно 170% от БВП. Но нито една от тях не е имала толкова високи дълове, колкото китайските.

Преди кризата от 2008 г. общата задлъжнялост в Китай беше около 150% от БВП. След това правителството започна масово да насърчава кредитирането, за да стимулира растежа, и дълговете скочиха до 220% от БВП до 2015 г.

Дълговите "преяждания" обикновено водят до рязко забавяне и икономиката на Китай наистина се забави през второто десетилетие на века, но само от 10% на 6% - по-малко драматично, отколкото се очакваше.

Китай избегна по-дълбокото забавяне благодарение на бума на технологичния сектор и, което е по-важно, чрез емитирането на още повече дълг, пише още Ручир Шарма. Общите държавни и частни задължения вече достигат 275% от БВП, като голяма част от тях финансират инвестициите в имотния балон.

Въпреки че тези капитали, предимно инвестициите в имоти, помогнаха за номиналния ръст на брутния вътрешен продукт, растежът на производителността спадна наполовина до 0.7% през последното десетилетие.  

Това означава, че ефективността на инвестираните капитали се срива. Сега Китай трябва да инвестира 8 долара, за да генерира 1 долар растеж на БВП - два пъти повече, в сравнение с нивото отпреди десетилетие и най-слабия показател от всички големи икономики.

При това положение постигането на среден годишен ръст от 2.5 на сто би било сериозно постижение. Потенциалното нарастване на производителността с 0.7 процента едва би компенсирало намаляването на населението. А за да постигне ръст на БВП от 5%, Китай ще се нуждае от темпове на растеж на капитала, близки до тези от 2010 г.

Повечето от тези пари отиват в изграждането на физическа инфраструктура - пътища, мостове и жилища. Като се има предвид мащабът на жилищния срив, вероятно общият капиталов растеж ще спадне до около 2.5%.

Много икономисти са на мнение, че Китай може да постигне каквато и да е цел, поставена от правителството, но забавянето на китайската икономика през последните години опровергава тази теза, смята Шарма.

През 2010 г. имаше широки очаквания, че икономиката на Китай ще изпревари американската в номинално изражение до 2020 г., а през 2014 г. някои експерти твърдяха, че Китай вече е най-голямата икономика в света по отношение на паритета на покупателната способност. Според тях юанът е силно подценен и би трябвало да поскъпне спрямо долара, разкривайки господството на китайската икономика.

Гледки и факти от Ирак – люлката на най-старата цивилизация в света

Вместо това китайската валута се обезцени, а икономиката на Поднебесната империя все още е с една трета по-малка от американската в номинално изражение. А прогнозата за 2.5% среден годишен растеж дори е оптимистична, тъй като омаловажава рисковете за растежа, произтичащи от нарастващото напрежение между Китай и основните му търговски партньори, увеличаващата се намеса на правителството в най-продуктивния частен сектор – технологиите, както и нарастващите опасения относно дълговия товар.

Поддържането на растеж от 2.5% би имало сериозни последици за амбициите на Пекин като икономическа, дипломатическа и военна суперсила. А една свиващата се китайска икономика вече изглежда като сценарий, който може да се окаже по-вероятен, отколкото светът осъзнава, се посочва в анализа.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !