Глобалната енергийна система вече не е “целесъобразна,” смята главният изпълнителен директор на Световния енергиен съвет Анджела Уилкинсън, визирайки недостатъчния напредък по отношение на планирания зелен преход.

“Последните данни от април показват, че световната енергийна система вече не е целесъобразна,” казва Уилкинсън пред CNBC, визирайки най-новия доклад Energy Pulse на нейната организация, който представя тенденциите в енергийната екосистема.

Според съвета, около половината от глобалната енергийна система все още няма да е електрифицирана до 2050 г., което би нанесло удар по ангажиментите за нетни нулеви емисии на много правителства.

“Опасенията на повечето енергийни лидери са, че темповете на промяна са прекалено бавни, за да сме в крак с договорките от Парижкото споразумение,” продължава тя. В доклада се посочва, че 64% глобалните енергийни лидери са споделили своите притеснения.

Държавите по света се договориха в Парижкото споразумение относно изменението на климата от 2015 г. да ограничат глобалното затопляне до доста под 2 градуса по Целзий, в сравнение с прединдустриалните нива, както и да положат усилия да ограничат повишението на температурата до 1.5 градуса по Целзий.

Бавните темпове на планирания енергиен прехо, могат да бъдат отдадени на напрежението върху енергийния капацитет, дори още преди пандемията от коронавирус, казва Уилкинсън.

След настъпването на пандемията  глобалните енергийни пазари също бяха засегнати от поредица от проблеми – руската инвазия в Украйна, решението на Европа да прекрати зависимостта си от руските въглеводороди и очерталата се световна рецесия.

Това принуди енергийните пазари и глобалната система да поддържат един добър баланс.

“Ние се опитваме да разраснем и изградим двойно по-голяма енергийна система, която да задоволява търсенето, но в същото време декарбонизираме енергийната система по-бързо от когато и да било,” казва Уилкинсън пред CNBC.

Данъците са невъзможни?

Планираното преминаване към нетни нулеви емисии е подкрепено от най-различни инструменти, насочени към отделянето на енергийните миксове от изкопаемите горива и преминаването към енергийни източници с нулеви или ниски емисии.

Един от подходите е приемането на въглеродни данъци, които представляват такса, налагана на замърсителите с парникови газове на всеки тон въглерод.

Четиридесет и шест държави по света определят цената на емисиите чрез въглеродни данъци или други програми за търговия с емисии, сочат данни от миналата година на Международния валутен фонд.

“Налагането на глобален въглероден данък просто не би било невъзможно,” казва Уилкинсън. “Няма такова нещо като истинска пазарна цена на енергията или истинска пазарна цена на въглерода, защото имате субсидии, регулации, както и много неравнопоставени икономики и условия.”

Важността на данъка се състои в неговия механизъм за сигнализиране на цената както за инвеститорите, така и за потребителите, допълва тя. “Има разходи за въглерод, които трябва да бъдат поети от обществата, така че сигналът е важен.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !