Тъй като все повече и повече борещи се с демографската криза италиански градове предлагат занемарени жилища на изгодни цени, придобиването на имот от подобен тип в страната става все по-популярно през последните години.

Сицилианският град Самбука ди Сицилия вече се е превърнал в нещо като италианска „Малка Америка“, след като започна да разпродава жилища на цена от малко над един долар през 2019 г.

Група италианци, родом от изоставеното градче Сан Северино ди Чентола, разположено в провинция Салерно, Кампания, обаче правят още една крачка напред, купувайки го цялото, разказва CNN.

През 2008 г. Силверио Д’Анджело обединява усилията си с осем негови сънародници от цяла Италия, за да купят всички изоставени домове в средновековния квартал на градчето, напуснат от последните си жители през 70-те години на миналия век.

Силна привързаност

Пенсионираният банкер казва, че той и съмишлениците му издирили наследниците на бившите собственици, за да ги убедят да продадат, след като се притеснили, че призрачното градче ще стане жертва на безскрупулни инвеститори, възнамеряващи радикално да променят структурата му.

„Бяхме водени от интуитивна любов към това място, от страст към нашите корени и предци“, казва Д'Анджело. Той е местен жител, роден в по-новата част на градчето, създадена в по-ниското, когато местните бягат от суровите зими, трудните пътища и тежките условия на живот в планината през 1800 г.

Около 350 души живеят в по-новата част на Сан Северино ди Чентола, която е на около 15 минути пеша от изоставената зона.

Д’Анджело обяснява, че той и останалите придоливат около 60 стари каменни жилища преди 15 години и „всеки има дял от собственост“.

Те нямат грандиозни планове да превърнат градчето, заобиколено от девствени хълмове, гори и потоци, в разкошен курорт или ваканционно селище, а просто искат да помогнат за запазването на оригиналната му красота, като вдъхнат нов живот на разпадащите се имоти и паметници.

„Сърцето ми се къса, когато видя как призрачното градче се разпада на парчета, потъва в забвение и само малка част от него е обновена“, казва Д’Анджело пред CNN. „Искаме да го направим напълно достъпно и безопасно за посетителите.“

Въпреки че предпочита да не разкрива колко е платила групата за призрачното място, Д’Анджело го описва като „амбициозна спасителна мисия“.

„Не искахме то да попадне в неподходящи ръце, което би унищожило природата му“, добавя той. „Така че решихме, че е по-добре да го купим, за да го извадим от пазара, без непременно да правим нещо с него.“

Градски спасители

Сан Северино ди Чентола е едно от около 6000-те призрачни населени места, разпръснати из Италия, които са изоставени поради природни бедствия или миграция.

Често разположени на спиращи дъха красиви места, италианците ги наричат „спящи красавици“, тъй като мнозина смятат, че просто чакат да бъдат „събудени“ или съживени от „спасители“ - независимо дали са инвеститори, или в случая на Сан Северино ди Чентола, местни жители с носталгична семейна връзка.

PR консултантът Моника Джилоки, дъщеря на жител на Сан Северино ди Чентола и друг от „спасителите“ му, казва, че това е лудо приключение.

Джилоки, която работи в Рим, често се връща в градчето и никога не се уморява от усещането да върви пеша до Сан Северино, описвайки го като „място на сърцето и ума“.

Досега единствените части на Сан Северино ди Чентола, които са реставрирани с публични средства, са внушителният замък, пътеката, водеща до него, и малкият площад, където се провеждат изложби на картини, лаборатории за поезия, концерти и се поставят рождествени сцени на Коледа.

Според Д’Анджело, той и останалите не са имали възможност да осъществят инвестициите си с години, главно поради липса на ресурси и бюрокрация.

Еднодневна дестинация

„Наистина не сме направили много“, признава той. „Продължаваме да се надяваме местното кметство да се намеси, за да завърши обновяването.

Засега сме щастливи да притежаваме и защитаваме мястото такова, каквото е, но нямаме нищо против да намерим инвеститори, готови да влагат средства в екологично чист стил.“

Разположен на юг от Неапол в девствения национален парк Чиленто, Сан Северино ди Чентола се простира на две червеникави скалисти разклонения над дълбока пропаст.

Кацнала над река Мингардо и така наречения каньон „Дяволското гърло“, единствена неасфалтирана пътека води от новия град до стария изоставен квартал, някога обитаван от семейства на фермери и овчари.

Старите къщи на скалния хребет са труднодостъпни, така че останалите жители на селото се местят в подножието им. Диви кози често се забелязват сред руините, заедно с части от изоставена стара железопътна линия, покрита с мъх.

Средновековното градче е съставено от различни исторически слоеве от рушащи се архитектурни елементи, датиращи от лонгобардите, за които се смята, че са сред първите заселници, както и норманите.

Някога защитно селище, построено, за да контролира цялото крайбрежие, сега то е идеална еднодневна дестинация за туристи, отсядащи на оживения бряг на Чиленто, като оживява през уикендите и лятото.

Съхраняване на миналото

„Призрачното градче, въпреки че е предимно частно, е отворено през цялата година с безплатен вход, привличайки около 50 000 туристи, основно през лятото, когато идват да търсят прохлада “, казва Д’Анджело.

Популярните крайбрежни градове Марина ди Камерота и Палинуро са разположени наблизо, както и лозарският регион Базиликата.

Местните гидове предлагат обиколки на района, които включват посещения на руините на катедрала, параклис, наблюдателна кула, построена срещу вражески набези, внушителен аристократичен дворец, принадлежал някога на местните лордове.

Има и музей на мигрантите, показващ някои от вещите на семействата, започнали да изоставят селото през 1800 г. в търсене на по-светло бъдеще в чужбина.

Свързани с поредица от стъпала, повечето каменни жилища имат срутени покриви, дупки на местата, където са били прозорците, и врати без панти, докато дърветата и тревите пълзят през огромни пукнатини в стените.

След като бъде осигурено необходимото финансиране, Д’Анджело се надява да се стигне до устойчиво преобразяване на селището в малък мащаб, което ще разкрие неговата уникалност.

„Разрушените двуетажни къщи биха могли да приютят занаятчийски бутици или художествени лаборатории. Или да се превърнат в стаи за гости, които се сливат с околността, зачитайки оформлението, спокойствието и тишината на градчето“, казва Д’Анджело.

Въпреки че купуването на населеното място е важно решение и процесът по съживяването му далеч не е лесен, той и останалите не съжаляват и смятат, че е отговорност на хора като тях да запазят умиращите градове на Италия.

„Спасяването на места като това от изоставяне е задължение на всички нас“, казва той. „Защото тези стари села са гръбнакът на нашата прекрасна страна.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !