Поканени сте на пътешествие – ще минем през всички континенти в търсете на изгубени, изчезващи и изчезнали природни и създадени от човека чудеса.

Водачи ще ни бъдат авторът и културен коментатор Травис Елбъроу, който стои зад „Атлас на изчезващите места: Изгубените светове, каквито бяха и каквито са“, и фотографът Мартин Браун, който изследва не само как изглежда светът днес, но как е изглеждал някога.

Елборо описва природните чудеса, които се „свиват“ с тревожна скорост - от тропическите гори в басейна на Конго до Евърглейдс и Мъртво море, както и застрашените създадени от човека светове - от Скара Брей в Оркни до огромния древен град Чан Чан в Северозападно Перу.

Има и река в Канада, която изчезва за четири дни, както и потопен пиратски град в Карибите, разказва Daily Mail.

Чан Чан, Перу

Чан Чан, чиято история започва в 850 г. сл. Хр., някога е най-големият град в Америка, докато не е превзет от бунтовници инки в края на 15 век.

Това е метрополис, който заема площ от близо 20 квадратни километра и е дом на най-малко 30 000 души, като приютява 60 000 в разцвета си.

Градът, разположен на северозападния бряг на Перу, влиза в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство в опасност през 1986 г.

„Въпреки многото смели и продължаващи консервационни работи за запазване на мястото, състоянието на Чан Чан продължава да се влошава. Скоростта на гниене само се влошава през последните години, като през 2007 г. ЮНЕСКО обявява, че сегашните нива на ерозия са „бързи и изглеждат неудържими“.

Увеличаващите се валежи и бурите в резултат на Ел Ниньо, които бушуват в Перу с тревожна честота, бавно отмиват града,“ казва Елбороу.

Чихуахуа, Мексико/САЩ

Чихуахуа, Мексико/САЩ
Pixabay

Книгата разкрива, че пустинята Чихуахуа се простира 362 600 квадратни километра - от Аризона в САЩ до Мексико.

И докато огромни площи от нея са пресъхнали, тя е дом на зашеметяващи пасища, влажни зони с горещи извори и реки и потоци.

В резултат на това пустинята е местообитание за всякакъв вид флора и фауна - от хищни птици до риби и от кленови дървета до 300 вида сукуленти (растения, способни да съхраняват вода).

Това биологично разнообразие обаче е застрашено. „Кръвта на тази екосистема е Рио Гранде/Рио Браво - голямата река, която тече от Колорадо до Мексиканския залив.

Отклоняването на този ценен ресурс към селското стопанство и напояването на пустинни ферми, отглеждащи култури, като жадните за вода люцерна, пекан и памук, както и задоволяването на нуждите от вода на нарастващото население в региона, има сериозни последици за природната среда.

„Температурите, които непрекъснато се повишават и изпаряват малкото скъпоценна вода, излагат на риск Чихуахуа да стане истинска пустиня.“

Мъртво море, Йордания/Израел

Мъртво море, Йордания/Израел
Pixabay

Мъртво море е достигнало критичната си фаза през последните 50 години, обяснява Елбороу в книгата, тъй като реките, които го захранват, са отклонени за нуждите на селското стопанство и малките и големи градове.

Дълъг 80 км в миналото, днес водоемът се простира на едва 48 км, а водните му нива спадат със скорост от един метър на година.

„Изложен на риск е не просто уникален природен феномен, който определя цялата област в продължение на повече от две хилядолетия – район, изобилстващ от свещени места за евреи, християни и мюсюлмани, но и цялата околна екосистема.

Оттеглянето на морето създава изобилие от дупки, заплашващи да подкопаят съседните пътища и имоти. Само драстични действия за попълване на водните му запаси ще предотвратят катастрофа през следващите десетилетия.

Паленке, Мексико

Паленке, Мексико
Pixabay

В книгата Елбороу обяснява как Паленке, в югоизточната част на Мексико, е един от най-важните градове на цивилизацията на маите между 250 и 900 г. сл. н. е., но е опустошен от племенни войни, провал на селското стопанство и спад на населението до 950 г., като постепенно е „погълнат от заобикалящата го джунгла“ .

Този ​​изгубен град е открит отново през 16 век, когато испански свещеник се натъква на него с помощта на местен водач по време на проучване на района.

Лептис Магна, Либия

Лептис Магна, Либия
Pixabay

Лептис Магна започва живота си като финикийски търговски пункт през 7 г. пр. н. е. и се превръща в „един от най-хубавите градове в Римската империя“, докато поредица от земетресения и нападения не го превръщат в „жалка обвивка на предишното му аз“.

В книгата се обяснява, че градът е изоставен през 643 г. сл. н. е. и е „заспал до викторианската епоха“, преди поредица от разкопки през 60-те години на миналия век да разкрият в пълен размер неговите архитектурни съкровища.

Политическата ситуация в страната и диктаторският режим на Муамар Кадафи през 70-те години на миналия век премахват Лептис Магна от туристическата карта на света.

За съжаление, и днес повечето правителства съветват гражданите си да не пътуват до Либия.

Ксанаду, Монголия/Китай

Градът от 13 век, управляван от Кубла Хан - внук на Чингис, някога е метрополис с площ от 25 000 хектара, изпълен с градини, храмове и правителствени сгради и приветстващ емисари и търговци от цял ​​свят, разказва в книгата си Елбороу.

Ксанаду се превръща в руини през 14 век, открит е отново през 90-те години и е отворен за обществеността през 2011 г.

Въпреки че музей, в който са изложени стотици артефакти, внимателно извадени след векове под земята, дава представа какво е било изгубено, все пак е необходим тласък на въображението, за да си представим какво трябва да е представлявал Ксанаду в разцвета си.

Скара Брей, Оркни

Векове наред селото лежи напълно погребано под пясъчна могила, известна като Скара Брай. Но дългият му сън приключва една бурна нощ през февруари 1850 г. Същата вечер силните ветрове и бушуващите вълни на Атлантическия океан заливат бряга, причинявайки срутване.

В този момент част от каменната ера на острова внезапно се настанява във викторианско настояще.

„Времето представлява постоянна опасност за Скара Брей. Повишаването на морското равнище и все по-яростните бури, свързани с изменението на климата, могат да го заличат също толкова бързо, колкото ветровете, разкрили го преди години“, предупреждава Елбороу.

Роанок, Северна Каролина, САЩ

Основателят и губернатор на остров Роаноук, разположен в съвременна Северна Каролина, е художник и картограф, който оставя карти на територията, заради което вероятно мислите, че откриването й ще е лесно.

И все пак точното местоположение на първия сериозен опит на Англия за създаване на колония в Новия свят на Северна Америка продължава да бъде оспорвано, а това, което сполетява жителите му след 1587 г., е още по-голяма мистерия.

Роанок е заселен за първи път с разрешение от кралица Елизабет I в края на 1570 г., но първите заселници - повече от 100 мъже и жени, изчезват. „Множество теории, много от които зловещи, предполагат убийства или отвличания от индиански племена, клане от ръцете на испански конквистадори и други, а по-меките версии касаят асимилиране в индианските общности“, пише Елбороу.

Петра, Йордания

Петра, Йордания
Pixabay

Петра - някогашният "епицентър" на набатейската култура и впоследствие процъфтяващ римски, а след това и византийски град - е "изгубен за света за близо хиляда години, казва Елбороу.

Авторът разкрива как завладяването на византийските римски държави Сирия, Палестина и Ливан от ислямските сили през 636 г. и евентуалното установяване на Багдад като новата столица на мюсюлманския свят намалява значението на Петра и в крайна сметка води до „изоставяне и разруха“ до преоткриването на града през 19 век.

Днес все още се правят открития в световноизвестното днес място на 2000 години в съвременна Йордания.

Въпреки че Петра трябваше да се бори с разположението си в регион на политически и религиозни напрежения в продължение на много десетилетия, тя си остава онзи безкрайно очарователен „розовочервен град, наполовина по-стар от времето“.

Порт Роял, Ямайка

В края на 17 век Порт Роял на югоизточния бряг на Ямайка е „бунтовническата столица на Карибите“, според Елбороу.

Той пише: „Градът е рай за страдащите от шарка и слънчеви удари пирати, които могат законно да разтоварят плячката, заграбена от испанските галеони, и след това да се възползват от кръчмите и публичните домове, които съставляват една четвърт от всички помещения в населеното място.“

Въпреки това, според автора, всичко се променя през 1692 г., когато поредица от природни бедствия преобразяват града до неузнаваемост - пожар, ураган и земетресение го свеждат до едва 100 квадратни метра.

За Порт Роял днес Елбороу пише: „Отвъд залива и недалеч под повърхността на морето се намират улиците и сградите, по които пиратите са се напивали до несвяст.

Потънали в мрака и калта на океанското дъно, днес останките се оценяват като най-голямата единична колекция в света.“

Евърглейдс, Флорида

Евърглейдс, Флорида
Pixabay

Евърглейдс е ценена влажна зона във Флорида, но според Елбороу „се люлее на ръба на изчезването“, тъй като навлизането на солена вода води до изчезване на блатата.

Мангровите гори - онези райони с крайбрежна растителност, потопена в солена вода, които служат за местообитания на различни същества, се отдръпват все по-навътре със скорост от 30 метра, за да избягат от набъбналия океан.

Крехката екосистема на Евърглейдс се атакува и от торовете, и от инвазивни неместни растителни и животински видове – включително бирмански питони, които са потомци на избягали домашни.

Речен флот, Лондон

Според Елбороу, речният флот някога е текъл над земята в Лондон - от „блатистите, маларийни блата на Хампстед“ през Кентиш Таун, Камдън, Кингс Крос и Клеркенуел, преди да се влее в Темза при Блекфрайърс.

Той описва как по времето на Хенри III той представлява отворена канализация, в която месарите хвърлят животински отпадъци през 14 век, а през 1652 г. е толкова задръстен с боклук, че е почти непроходим с лодка.

Реката е отклонена под земята през 1830 г. и превърната в канализация.

Река Слимс, Юкон, Канада

През 2016 г. 300-годишната река Слимс в Канада изчезва само за четири дни, разкрива Елбороу.

Авторът описва причината като акт на речно пиратство - феномен, при който една река на практика открадва изворите на друга.

Шокиращото“ събитие е резултат от по-бързото топене на ледник, чийто стопени води се отклоняват на юг, за да подхранват близката река Каскавулш в залива на Аляска и далеч от Слимс.

Според Елбороу шансовете река Слимс някога да се върне към предишната си слава са малко вероятни.

Дъждовната гора в басейна на Конго

Дъждовните гори в басейна на Конго са два пъти по-големи от Франция, но може да изчезнат до 2100 г.

Само през последните 15 години е унищожена територия с размерите на Бангладеш.

Тъй като се смята, че гората е четвъртият по големина въглероден резервоар в света и играе жизненоважна роля в регулирането на климата на земното кълбо, нейната съдба трябва да тревожи всички ни и то сериозно, посочва Елбороу.

Река Дунав, Европа

Река Дунав, Европа
Pixabay

Източният край на река Дунав е силно застрашен от бъдеща екологична катастрофа заради неработещи инсталации и резервоари близо до реката в Унгария, Сърбия и Румъния, които представляват незащитени басейни с тежки метали и токсични утайки.

Наследството от тежките индустрии, като добива на боксит и уран, насърчавани от режимите на бившия съветски блок,  заплашват да изтекат във водите на Дунав с потенциално опустошителни последици за речния басейн като цяло.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !