Уинстън Чърчил е един от най-ярките държавници в историята на Великобритания и Европа.  

Той е роден на днешната дата, 30 ноември, през 1874 г. в аристократична фамилия с дълга история. Баща му - лорд Рандолф Чърчил, произхожда от първия херцог на Марлборо и е добре известна фигура в консервативната партия на торите през 70-те и 80-те години на 19-и век. 

Майка му - Джени Джеръм, е американска наследница, чийто баща е борсов спекулант и собственик на The New York Times. По онова време богатите американски момичета, като Джеръм, които се омъжвали за европейски благородници, били известни като „доларови принцеси". 

Чърчил е роден в имението на семейството близо до Оксфорд и получава образованието си в подготвителното училище Хароу, където се представя толкова слабо, че дори не си прави труда да кандидатства в Оксфорд или Кеймбридж.

Вместо това през 1893 г. младият Уинстън Чърчил се отправя към Кралската военна академия Сандхърст.

Битки и книги

След като напуска Сандхърст, Чърчил пътува из Британската империя като войник и журналист. През 1896 г. той заминава за Индия, а първата му книга, публикувана през 1898 г., е разказ за преживяванията му в северозападните гранични индийски провинции, които тогава са част от Британската империя.

През 1899 г. лондонският Morning Post изпраща Уинстън Чърчил да отразява бурската война в Южна Африка, но той е заловен от вражески войници почти веднага щом пристига.

Новината за дръзкото бягство на Чърчил през прозореца на банята в пленническия лагер го превръща в знаменитост у дома. Когато се завръща в Англия през 1900 г., 26-годишният Чърчил вече е публикувал пет книги.

От консерваторите към либералите

Същата година Уинстън Чърчил се присъединява към Камарата на общините като консерватор. Четири години по-късно той „прекрачва камарата“ и става либерал.

Работата му в полза на прогресивните социални реформи, като осемчасовия работен ден, минималната работна заплата, определена от правителството, държавната трудова борса за безработни и системата за обществено здравно осигуряване, вбесява колегите му консерватори, които се оплакват, че новият Чърчил е "предател на своята класа". 

Битката при Галиполи 

През 1911 г. Чърчил отклонява вниманието си от вътрешната политика, за да заеме поста на Първи лорд на Адмиралтейството, който отговаря за британския военен флот.

Отбелязвайки, че Германия става все по-войнствена, Чърчил започва да подготвя Великобритания за война. Той създава Кралската военновъздушна служба, модернизира британския флот и помага за изобретяването на един от най-ранните танкове.

Въпреки предвидливостта и подготовката на Чърчил, Първата световна война навлиза в период на безизходица от самото начало. В опит да намери изход от ситуацията, Чърчил предлага военна кампания, която скоро се превръща в катастрофа - нахлуването на полуостров Галиполи в Турция през 1915 г.

Чърчил се надява, че тази офанзива ще извади Османската империя от войната и ще насърчи балканските държави да се присъединят към съюзниците, но турската съпротива се оказва много по-твърда, отколкото той очаква. След девет месеца обсада и 250 000 жертви, съюзниците се оттеглят позорно.

След провала при Галиполи Чърчил напуска Адмиралтейството.

Между двете световни войни

През 20-те и 30-те години на миналия век Чърчил сменя няколко позиции в държавната администрация, като през 1924 г. се присъединява отново към партията на консерваторите.

След като нацистите идват на власт в Германия през 1933 г., Чърчил полага много усилия и води активна кампания, предупреждавайки сънародниците си за опасностите от германския национализъм. Британците обаче са уморени от войната и не желаят да се намесват отново в международните дела и конфликтите на Стария континент.

Британското правителство пренебрегва предупрежденията на Чърчил и прави всичко възможно, за да не влиза в директна конфронтация с Адолф Хитлер. През 1938 г. министър-председателят Невил Чембърлейн дори подписва споразумение, което дава на Германия част от Чехословакия.

Тогава Чърчил заявява, че "Великобритания е хвърлила една малка държава на вълците в замяна на обещание за мир". 

Година по-късно обаче Хитлер нарушава обещанието си и напада Полша, а Великобритания и Франция ѝ обявяват война. Чембърлейн е свален от премиерския пост, а Уинстън Чърчил заема неговото място като министър-председател през май 1940 г.

"Британският булдог" 

„Нямам какво да предложа, освен кръв, труд, сълзи и пот“, заявява Чърчил пред Камарата на общините в първата си реч като министър-председател.

Точно както предрича Чърчил, пътят към победата във Втората световна война е дълъг и труден. Франция пада в ръцете на нацистите през юни 1940 г. През юли германските изтребители започват тримесечни опустошителни въздушни нападения срещу самата Великобритания.

Въпреки че бъдещето изглежда мрачно, Чърчил прави всичко възможно, за да поддържа духа на британците висок. Той изнася пламенни речи в парламента и по радиото.

Британският премиер убеждава президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт да осигури военни доставки на съюзниците още преди американците да влязат във войната в края на 1941 г. 

Но въпреки че Чърчил е един от главните архитекти на победата на съюзниците, уморените от войната британски гласоподаватели свалят консерваторите и техния министър-председател от поста само два месеца след капитулацията на Германия през 1945 г.

Желязната завеса 

Вече бившият министър-председател прекарва следващите няколко години, предупреждавайки британците и американците за опасностите от съветския експанзионизъм.

В речта си във Фултън, Мисури през 1946 г., Чърчил заявява, че една антидемократична „желязна завеса“, „нарастващо предизвикателство и опасност за християнската цивилизация“, се е спуснала над Европа. Речта на Чърчил е първата, в която западен политик използва тази често срещана фраза, за да опише комунистическата заплаха.

През 1951 г. 77-годишният Уинстън Чърчил става министър-председател за втори път. Той прекарва по-голямата част от мандата си в опити за разведряване между Изтока и Запада, но те се оказват неуспешни. Уинстън Чърчил се пенсионира от поста през 1955 г.

През 1953 г. кралица Елизабет награждава Уинстън Чърчил с титлата на рицар на Ордена на жартиерата. Бележитият британски държавник умира през 1965 г. - само година след като се оттегля от парламента.

Извън политиката

Въпреки че прекарва почти целия си съзнателен живот в политиката, Уинстън Чърчил има и много постижения извън нея. Той е носител на Нобелова награда за литература, която му е присъдена през 1953 г. заради издаването на 12-томната му история на Втората световна война. 

Той е автор и на четиритомната "История на англоезичните народи". 

Освен че пише, Чърчил се занимава активно и с рисуване, към което се насочва след подаването на оставка от Адмиралтейството през 1915 г. Използвайки псевдонима Чарлз Морин, той продължава това хоби през целия си живот и завършва стотици картини, много от които са изложени в студиото в Чартуел, както и в частни колекции.

Чърчил развъжда и различни животни в имението си, включително и цяла колекция от пеперуди, които държал в специална зимна градина и ги пускал навън през лятото, когато условията били подходящи. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !