Това е най-често задаваният въпрос към консултантите в сферата на устойчивото развитие в момента – какво правят другите и как го правят? ESG превзема бизнеса отвътре и всички искат да са "в час".

Но в същото време компаниите не желаят излишни рискове и експерименти, а искат колкото се може по-ясно да си представят какво ги очаква, колко време ще отнеме и колко ще им струва всяко усилие по пътя на корпоративната устойчивост, за да бъдат добре подготвени. 

Отговорите на тези въпроси могат да се подредят в няколко основни групи, свързани с най-търсените и прилагани практики в света на корпоративната устойчивост, се посочва в анализ на консултантската компания denkstatt. 

Докладване

В най-честия случай така започва въвеждането на ESG в една компания. Все по-често бизнесът сам се решава на тази крачка, но не рядко може и да е принуден да го направи, в резултат на развитието на регулациите.

Един доклад цели да покаже как компанията управлява екологичните и социалните си въздействия. И това е "новото нормално" – начинът, по който се прави бизнес днес.  

Изготвянето на доклад обикновено започва с определяне на значимите теми на компанията там, където извършва дейността си. В това са включени всички мениджъри и ключови служители, но и заинтересованите страни – потребители, партньори, неправителствени организации и др.

Всички имат право на мнение, поставят оценки, от които пък излизат истински важните теми, които трябва да се проследят.

Всъщност, фирмите често разполагат с не малка част от данните, които са нужни, но не го осъзнават – например за разходи на ток, на вода или горива. Това са и индикаторите, по които се води докладването.

Накрая докладът съдържа изводите – кои са най-важните теми, но и как компанията ги управлява. Поставянето на цели е един от най-важните моменти. Тогава може да се проследи какви мерки са въведени, как са сработили и какви са резултатите.

Затова целите никога не са абстрактни – не е достатъчно компанията просто да декларира, че ще се подобри, а как ще го направи и в какъв срок ще се случи. 

Например, една от големите хранителни вериги в България издаде наскоро своя първи доклад за корпоративна устойчивост. Те определиха 10 топ теми пред себе си, сред които управлението на околната среда, опаковките, работата с местни доставчици и това да бъдат отговорен работодател.

Проследиха прогреса си за последните две години и си поставиха нови цели за изпълнение. Промяната се видя веднага – цялата верига прие политика за намаляване на пластмасата и потребителите вече трябва да си плащат, ако искат храни в еднократни пластмасови опаковки, припомнят от denkstatt. 
 
Каква е целта на един такъв доклад? Бизнесът да оцени въздействията си и да знае как да ги управлява, но също и да е прозрачен. Това е ключът към устойчивия бизнес – онези последователност и предвидимост, които правят едни по-конкурентни от други и ги отличават в бъдеще.

Защото към момента не е задължително един доклад да бъде валидиран от одитор, но това много скоро ще се случи, прогнозират още от консултантската компания. 

Декарбонизация

Едно от най-важните неща, които трябва да се уточнят, е, че декарбонизацията е процес, а не еднократен акт. Тя започна преди години като доброволен избор на най-големите компании да намалят влиянието си върху околната среда, но бързо прерасна в нещо друго.

Сега бизнесът се декарбонизира, за да отговори на регулационния натиск или да го изпревари. 

Първата стъпка на декарбонизацията отново е събирането на данни – една компания да разбере къде изобщо са емисиите ѝ Това става чрез т. нар. инвентаризация на парникови газове. Най-общо тя представлява събиране и обобщение на всички данни за компанията.

Процесът е сложен, защото повечето фирми са наясно (донякъде) с преките емисии от дейността си и не осъзнават, че обхватът е много по-широк – простира се до техните доставчици и партньори или кой е пред тях и след тях във веригата на доставки и какви са неговите въздействия. 

Но същинската част от декарбонизацията започва след сметките. Определят се цели, а изпълнението им зависи от различни подходи. Преценката трябва да бъде индивидуална и да е съобразена с конкретния бизнес. 

Например, при едно много енергийно производство фокусът обикновено е към намаляването на енергийните разходи, но пък това често може да се случи на много висока цена.

По-сложно е, ако основните въздействия идват от партньорите и доставчиците – тогава трябва да се изискват и търсят техните въздействия, а също и да се калкулират и отчитат.

Обаче и тук целта оправдава средствата – ако подхождате към декарбонизацията като нещо повече от доброволен акт, с който да управлявате по-добре бизнеса си, тогава изискванията скачат. 

И тук се връщаме отново на това, с което започнахме – понеже декарбонизацията е дълъг процес, колкото по-рано започнете, толкова по-добре за вас. Защото изисква ангажиране на хора, събиране на данни и доста време между тези процеси. А времето, както знаем е пари.

Навременното декарбонизиране ви дава още нещо – вдигате репутацията си пред конкуренцията и смекчавате до минимум финансовите рискове в бъдеще. 

Жизнен цикъл на продуктите

Това е начинът да оцениш прякото влияние на един конкретен продукт върху заобикалящата го среда. Обхваща всички етапи от живота му – от създаването през експлоатацията до излизането от употреба и изхвърлянето или евентуалното му рециклиране.

Все по-често консултантите изготвят такъв тип анализи, защото огромна част от бизнеса произвежда нещо или работи с компоненти, които са произведени от подизпълнители. 

Откъде се започва? Първо трябва да е ясно защо една фирма го прави. Не са малко компаниите, които ползват това за вътрешните си процеси – да знаят повече за себе си, своето производство и какво могат да подобрят.

Оценката на жизнения цикъл на продуктите би могла да помогне да дадена компания да намали разходите си за енергия, например. И със сигурност ще ви изясни картината на влиянията. 

По-често жизненият цикъл се проследява, за да се използва за подобряване на имиджа на компанията впоследствие. А другият сценарий е, когато един бизнес е част от по-голяма верига и неговите партньори изискват от него да "сметне" въздействията си.

Това обикновено са големи предприятия, които са притиснати от регулациите и трябва да доказват своите влияния по цялата верига на производство и доставки. 

Какво направи един от световните лидери в производството на компоненти за автомобилите, например? Това е компания, която произвежда десетки елементи и е свързана с много други по-малки фирми, които също правят нещо за компанията-майка.

За тази цел те разработват инструмент, който да работи универсално – калкулатор, в който се вкарват всички данни за доставките, материалите, теглото на компонента, консумацията на енергия, опаковките и отпадъците.

Всяка компания иска да управлява тези процеси сама, но все пак индивидуалният подход дава най-смислени резултати, посочват от denkstatt. 

Какво още?

Корпоративната устойчивост не се изчерпва само с горните няколко теми, макар че компанините се сблъскват най-често именно с тях. 

Биоразнообразието, което става все по-регулирано и компаниите трябва да управляват въздействията ви върху природата, се превръща във все по-важна тема.

Банките буквално се превръщат в ESG консултанти, които трябва да решават дали един бизнес е достатъчно устойчив, за да му отпуснат пари. 

Обща при всички е посоката. Отговорността минава през отчетност, а влиянията на бизнеса - през регулациите. Всичко това безспорно постига резултати, но също така не стимулира компаниите да подобряват средата доброволно и естествено, а предимно да работят за отговаряне на изискванията, предупреждават още от denkstatt.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !