Пролетта настъпи в Париж. В кафенетата цари оживление, икономиката показва признаци на подобрение, а лъскавото разширение на метрото прави града още по-достъпен.

Въпреки това се чува и слабо доловимият звук на богатство в движение. Двама местни жители споделят плановете си да напуснат града - единият в посока Дубай, а другият към Швейцария, пише в Bloomberg колумнистът Лионел Лоран.

Подобно на напускащите Лондон бизнес магнати, които не пребивават постоянно там, както и бягащите банкери след брекзит, Париж преминава през собствен период на неудовлетворение от живота там - моментът, в който пословичната данъчна сламка чупи гърба на камилата в годините на залеза на президента Еманюел Макрон.

Данъците за големите компании и богатите се повишават, Марин льо Пен е основният кандидат за президент на изборите през 2027 г., парламентът е блокиран и все още не стига до решение за пенсионни реформи, които разделиха страната през 2023 г.

След изключителния период, в който Париж беше предпочитан център за инвестиционно банкиране в Европа, когато броят на френските финансисти със седемцифрени заплати почти се удвои за четири години, в момента планове за наемане на служители се замразяват.

Това, което би могло да се нарече “пиковият Париж”, бележи нова фаза в борбата за таланти в световен мащаб, в която Европа изостава.

Париж спечели битката след брекзит за корпоративни и инвестиционни банкери, благодарение на данъчните си стимули и благоприятните за бизнеса реформи, заяви ръководителят на JPMorgan Chase & Co за Франция Кирил Курбоан по време на конференция през миналата седмица, посочвайки, че неговата компания е увеличила броя на служителите си във Франция от 230 преди десетилетие до 950 в момента.

Въпреки това, войната за компании за дялово инвестиране и хеджфондове се губи в полза на центрове отвъд Париж и Лондон, като Дубай, където няма данъци върху доходите, бюрокрацията е по-малко и има процъфтяващ клуб от инвестиционни фондове, които управляват активи за по над 1 млрд. долара, пише Лоран.

Съседен Абу Даби също е атрактивен по отношение на данъците, според ръководителя на хеджфонд Пол Маршал. Мадрид и Милано се справят добре по отношение на богатството, но и те не могат да се сравнява с Обединените арабски емирства, които са привлекли над 6 700 милионери през миналата година, според базираната в Лондон консултантска компания Henley & Partners.

Възходът на ОАЕ в последно време изглежда има по-стабилни основни от подхранвания от дългове имотен бум от ерата на 2008 г., с наличието на сериозни усилия за създаването на финансов център, диверсифицирането на петролното богатство и разширяването на туризма.

Мястото не привлича само хедфондове. Главният изпълнителен директор на Revolut Ltd. Ник Сторонски прекарва повече време там, тъй като ОАЕ инвестира в неговата финтех компания, а нидерландската софтуерна компания Bird създава център в ОАЕ, за да избегне регулаторните и други пречки в Европа. Млади консултанти пък сменят Дюселдорф с Абу Даби.

И макар да е изкушаващо човек да каже “прав им път” или просто да повдигне рамене, фактът е, че отливът на данъкоплатци може да има голямо въздействие надолу по веригата.

Водещите 10% от домакинствата по доходи във Франция допринасят с над 75% от подоходните данъчни постъпления в страната. Във Великобритания този дял е над 60%.

Колкото повече правителствата участват в това, което френски депутат определи като фискална „кланица“, толкова по-голям е рискът от по-нататъшно подкопаване на данъчната основа. Курбоан от JPMorgan смята, че времето е с Париж, посочвайки като “тестова година” 2030 г., когато 8-9 годишните данъчни отстъпки за преместилите се след брекзит изтичат.

Това може да е оптимистична оценка - предвид размера на бюджетния дефицит на Франция, наближаващите следващи президентски избори през 2027 г. и факта, че пороят от мита на президента на САЩ Доналд Тръмп предстои да започне скоро.

Отбранителните реакции, като данъци за напускане, могат да смекчат болката от “пиковия Париж.” Това важи и за изчакването блясъкът на ОАЕ да намалее, ако регионалното геополитическо напрежение се засили.

Въпреки това, Париж трябва да измисли нова история за капитала отвъд запазените си марки, като туризма, лукса и политически свързаните корпорации, особено предвид липсата на нови компании на фондовия пазар.

Една от опциите е Европа. Франция все още разполага с потенциал като финансов център, ако континентът направи сериозен опит за интегриране на своите пазари и за отключването на трилиони долари спестявания.

Друга опция е Париж да бъде превърнат в по-добро място за живот, с което да бъдат изкушени обратно млади хора, които искат да създадат семейство – силно предимство на Франция благодарение на данъчните кредити за грижи за деца.

Превръщането на офис площи в домове, инвестирането в инфраструктура и удвояването на усилията по отношение на образованието и талантите в инженерната сфера изглеждат по-достъпни от конкурирането с градове без данъци. Засега обаче Лоран очаква тези настроения да продължат.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !