Стаите са пълни с възрастни хора с набръчкани ръце и превити гърбове. Те се плъзгат бавно по коридорите, някои използват проходилки. Служителите им помагат да се къпят, да се хранят, да се разхождат и да вземат лекарствата си.

Но това не е старчески дом – това е най-големият женски затвор в Япония.

Населението тук отразява застаряващото общество навън и широко разпространения проблем със самотата, който, според надзирателите, е толкова остър за някои възрастни затворници, че те биха предпочели да останат зад решетките.

„Има дори хора, които казват, че ще плащат 20 000 или 30 000 йени ($130-190) на месец, ако могат да живеят тук завинаги“, казва Такайоши Ширанага, служител в женския затвор Точиги, разположен северно от Токио, по време на посещение на екип на CNN.

Сред светлорозовите стени на затвора и странно спокойните зали журналистите на медията срещат Акио - 81-годишен затворник с къса сива коса и ръце, осеяни със старчески петна. Тя излежава присъда за кражба на храна от магазин.

„В този затвор има много добри хора“, казва Акийо, чиято самоличност е скрита с помощта на псевдоним.

„Може би този живот е най-стабилният за мен.“

Жените в Точиги живеят зад решетките и трябва да работят във фабриките на затвора, но за някои това е добра новина. Вътре те получават редовно хранене, безплатно здравеопазване и грижи за възрастни хора – заедно с компания, която им липсва отвън.

51-годишната Йоко влиза в затвора по обвинения в притежание на наркотици пет пъти през последните 25 години. Всеки път, когато се връща, затворническото население изглежда остарява, казва тя.

„Някои хора правят лоши неща нарочно и ги хващат, за да могат да дойдат отново в затвора, ако им свършат парите“, казва Йоко, която също е представена с псевдоним от CNN.

Борейки се в изолация

Акийо познава твърде добре тежестта на изолацията и бедността. Това е вторият й престой в затвора, след като преди това влиза на 60-годишна възраст за кражба на храна.

„Ако бях финансово стабилна и имах комфортен начин на живот, определено нямаше да го направя“.

Когато извършва втората си кражба, Акийо живее с „много малка“ пенсия, която се изплаща на всеки два месеца. С по-малко от 40 долара и оставащи две седмици до следващото й плащане, „взех лошо решение и откраднах от магазина, мислейки, че това ще бъде незначителен проблем“, казва тя.

С липсата на семейна подкрепа, Акийо е спряла да се интересува от бъдещето или какво ще се случи с нея. 43-годишният й син, който живее с нея, преди да бъде затворена, често й казва: „Иска ми се просто да си отидеш“.

„Имах чувството, че вече не ме интересува какво се случва“, казва тя. „Помислих си: „Няма смисъл да живея“ и „Просто искам да умра.“

Кражбата е най-често срещаното престъпление, извършвано от възрастни затворници, особено сред жените. През 2022 г. повече от 80% от възрастните затворнички в цялата страна са били в затвора за кражба, според данни на правителството.

Някои го правят, за да оцелеят – 20% от хората на възраст над 65 години в Япония живеят в бедност, според ОИСР, в сравнение със средно 14.2% в 38-те страни-членки на организацията. Други го правят, защото нямат нищо отвън.

„Има хора, които идват тук, защото е студено или защото са гладни“, казва пазачът в затвора Ширанага. Тези, които се разболеят, „могат да получат безплатно медицинско лечение, докато са в затвора, но след като напуснат, трябва да го платят сами, така че някои хора искат да останат тук възможно най-дълго.“

Може ли Япония да запълни празнината?

Екипът на CNN преминава само през една врата за сигурност в Точиги, където всеки пети затворник е в напреднала възраст, а мястото за лишаване от свобода е коригирало услугите си, за да отчете това.

В цяла Япония броят на затворниците на възраст 65 или повече години се е увеличил почти четири пъти от 2003 г. до 2022 г. – и това е променило характера на затворите.

„Сега трябва да им сменяме памперсите, да им помагаме да се къпят, да ядат“, казва Ширанага. „В този момент се чувствам повече като в старчески дом, отколкото като в затвор, пълен с осъдени престъпници.“

Част от проблема за бившите затворници е липсата на подкрепа, след като се върнат в обществото, казва друг пазач на име Мегуми, който също използва псевдоним.

„Дори след като са свободни и се върнат към нормалния живот, няма кой да се грижи за тях. Има и хора, които са били изоставени от семействата си след многократно извършване на престъпления, те не принадлежат никъде.“

Властите признаха проблема, като през 2021 г. министерството на социалните грижи каза, че възрастните затворници, получили подкрепа след напускане на затвора, са много по-малко склонни да извършат повторно престъпление, отколкото тези, които не са имали такава.

Оттогава министерството засили усилията си за ранна интервенция и създаване на центрове за обществена подкрепа.

Министерството на правосъдието стартира програми за затворнички, които предоставят насоки за независим живот, възстановяване от пристрастяване към вещества и как да се ориентират в семейните отношения.

Правителството обмисля предложения да направи жилищните помощи достъпни за повече възрастни хора, като 10 общини в Япония вече тестват инициативи за подкрепа на хора на възраст без близки роднини.

Но не е ясно дали това ще е достатъчно в страна с една от най-дългите в света продължителности на живота и най-ниската раждаемост.

Възрастното население се увеличава толкова бързо, че Япония ще има нужда от 2.72 милиона болногледачи до 2040 г., според правителството – което сега се бори да насърчи повече хора да навлязат в индустрията и да внесе чуждестранни работници, за да запълни празнините.

Това е очевидно в Точиги, където служителите „активно молят затворниците с квалификация за медицински сестри да предоставят медицински грижи“ на други възрастни затворници, казва Мегуми.

51-годишната затворничка Йоко, например, е болногледачка, получила квалификацията си по време на последната си присъда. Тя помага на други затворници да се къпят, да сменят дрехите си и да се движат, тъй като няма достатъчно квалифицирани служители в затвора за тези дейности.

А местата за лишаване от свобода продължават да се пълнят с побелели затворници.

Говорейки пред CNN месец преди освобождаването си, Акийо казва, че се срамува и се страхува да се изправи пред сина си. Тя възнамерява да се извини и да го помоли за прошка, но казва: „Страхувам се как може да ме възприеме“.

„Да си сам е много трудно и се срамувам, че се озовах в тази ситуация. Ако имах по-силна воля, можех да водя различен живот, но съм твърде стара, за да направя нещо по въпроса сега.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !