Диана Волек никога не е мечтала да стане майка. От ранна възраст тя знае дълбоко в себе си, че не иска деца.

Може би убедеността й произтича от факта, че вижда майка си да жертва мечтата си да стане стюардеса, работейки на три места, за да отгледа двете си деца сама. Или може би други начинания я интересуват повече.

„Винаги очаквам с нетърпение следващото нещо“, казва Волек, която работи за местната власт в Сан Франциско. „Да бъдеш родител никога не е било едно от тях.“

Все пак идеята да няма деца изглежда табу, така че тя не акцентира много върху нея. Едва преди няколко години, когато започва сериозна връзка, се съобразява с чувствата си. По времето, когато тя и съпругът й се женят, те са стигнали до заключението: не искат деца, разказва CNN.

Волек сега е на 37 и не вижда причина да променя решението си.

Липсата на деца й дава усещане за свобода, което нейните приятели-родители нямат. Тя и съпругът й могат да се хранят в ресторанти, да посещават концерти и да пътуват, без да се притесняват, че ще рискуват безопасността на детето си.

Те могат да работят за ранното си пенсиониране - цел, която иначе би била непостижима в толкова скъп град като техния. И в ежедневието си имат много време за себе си.

Волек е една от нарастващия брой жени в САЩ, които избират да живеят без деца - част от тенденция, която е в ход от повече от десетилетие.

От 2007 г. насам раждаемостта в Щатите намалява средно с около 2% всяка година. Въпреки ранните спекулации за пандемичен бейби бум, кризата с коронавируса ускори още повече спада, като раждаемостта падна с 4% през 2022 г.

Това е най-големият годишен спад в броя на ражданията от 1973 г. насам, според Центровете за контрол и превенция на заболяванията.

Демографите посочват редица фактори, водещи до това явление: икономическа и политическа несигурност, променящи се полови норми и намаляваща стигма около избора да живееш без деца.

Въпреки че пандемията разкри колко малко подкрепа получават семействата в САЩ от правителството, когато става въпрос за грижи за децата и други задължения, някои жени вече са взели решение преди това.

Не искат отговорността да бъдат родители

Сесилия Сандърс, 32-годишен ръководител на проекти в Чикаго, отрано е сигурна, че не иска деца. Чувства го като твърде голяма отговорност, а идеята за бременност я плаши.

Тя казва, че е усещала натиск да се чувства различно - сякаш би разочаровала другите, ако няма деца. В продължение на около година тя се опитва да се насили да промени решението си, разговаряйки с приятели, които са родители, за техния опит и как отделят време за себе си.

Както се оказва, приятелите й често нямат време за себе си. Децата им, казват те, са на първо място.

Сандърс осъзнава, че жертването на собствените си нужди, за да изпълни дълга си на родител, би било особено тежко за нея. Тя се бори с тревожност и депресия и когато тези състояния се влошат, дори грижата за самата нея се превръща в предизвикателство.

Мисълта да отгледа деца, като същевременно запази психическото си здраве, изглежда почти невъзможна. „След една година мислене, си казах: „Не. Ако направя това, лъжа себе си", казва тя.

Страхуват се от липсата на подкрепа

За някои американци отношението на САЩ към майките е достатъчна причина да нямат деца.

Ейми Блекстоун, социолог от Университета на Мейн и автор на Childfree by Choice: The Movement Redefining Family and Creating a New Age of Independence, казва, че липсата на благоприятни за семейството политики в страната е едно от обясненията за намаляващата раждаемост през последните години – факт, който пандемията прави още по-ясен.

В разгара на кризата с коронавируса родителите трябва да продължат да работят, докато полагат грижи за децата си и им помагат в дистанционното обучение. Ситуацията води до стрес и изтощение, което кара много родители да се откажат или да отложат разширяването на семейството.

„Пандемията наистина ни разкри колко слабо подкрепяме родителите в САЩ“, казва Блекстоун. „Прозряхме истина, която винаги сме знаели, но никога не сме изговаряли на глас, а именно, че родителството е наистина трудно. И ние, всъщност, не подкрепяме родителите в тази им роля“.

Това със сигурност е съображение за 24-годишната Яна Грант от Тълса, Оклахома, която миналата година решава да няма деца. САЩ не предлагат национална програма за платен родителски отпуск.

Грижата за деца е скъпа и трудна за осигуряване. А жените все още поемат основната тежест на родителските отговорности и домакинските задачи. „Веднага щом разберете, че сте бременна, първо трябва да бъдете майка, а след това жена“, казва Грант. "Мъжете са мъже и след това бащи."

Като чернокожа жена, тя има и други неща, за които да се тревожи. Представителките на тази раса са по-предразположени към проблеми, водещи до смърт при бременност.

Освен това е по-вероятно техните опасения да бъдат отхвърлени, болката им да не бъде лекувана, а преживяванията им да са смятани за лъжливи.

За Грант тези притеснения се коренят в реалността. Преди няколко години тя има сърцебиене и подуване на гърлото, заради което търси медицински специалист. Лекарят й казва да пие вода и я изпраща вкъщи, без да провери щитовидната й жлеза.

Когато посещава друг лекар за същите симптоми около година по-късно, тя е диагностицирана с болестта на Грейвс - автоимунно заболяване, което причинява свръхактивност на щитовидна жлеза.

Ако забременее и нещо се обърка, Грант се опасява, че нейните симптоми и оплаквания може да бъдат неглижирани по подобен начин.

Харесват живота си такъв, какъвто е

Докато Джордан Леви се съсредоточава върху обучението си в юридическото училище и изграждането на кариерата, тя предполага, че „майчинският й инстинкт“, в крайна сметка, ще се появи. След като си намира партньор, смята, че двамата ще се установят и може би ще решат да имат деца.

На 35 години и омъжена от четири години, Леви казва, че тя и съпругът й са осъзнали, че предпочитат сегашния си начин на живот. Те притежават апартамент и отглеждат куче. И въпреки че и двамата печелят достатъчно, предпочитат да харчат парите си за нещата, които обичат.

„Ние сме наистина щастливи. Обичаме да пътуваме, обичаме да готвим и двамата наистина ценим времето си сами и тази грижа за себе си“, казва тя. „Мисля, че бихме били много добри родители – просто не смятам, че ще ни хареса.“

За Сандърс това, че няма деца, й позволява да преследва всичките си интереси: писане, свирене на китара, туризъм, пътуване и спасяване на животни. Това означава, че тя може да се съсредоточи повече върху кариерата си, която за нея е „най-важното нещо“.

„Определено смятам, че вероятно няма да съм толкова напред в кариерата си, колкото съм сега, и няма да мога просто да живея нормалния си живот и да преследвам хобитата и страстите си“, каза Сандърс. „Не бих живяла най-пълноценния си живот.“

Това, че жени като Леви и Сандърс се чувстват овластени да изберат начин на живот без деца, е важно, казва Блекстоун.

В миналото жените, склонни да останат без деца, вероятно са принуждавани да раждат, тъй като това очаква обществото от тях. През последните десетилетия тези норми и нагласи се променят.

Те все още са съдени, че нямат деца

Може би е по-социално приемливо от всякога жените да нямат деца. Въпреки това тези, които избират да не раждат, казват, че все още чувстват, че трябва постоянно да обясняват избора си на другите.

Те са наричани егоисти, обвинявани са, че мразят децата и им е казвано, че ще съжаляват за решението си по-късно в живота, когато се окажат сами.

Волек смята, че хората без деца, като нея, са оценявани като повърхностни или неразбрали важността на решението, което вземат, което не може да бъде по-далеч от истината.

„Хората, които избират да живеят без деца, мислят много за това – бих казала дори повече от хората, които имат деца“, добавя тя.

Предположението, че жените без деца не се интересуват от малугани, също не е вярно. Волек обича да играе с децата на приятелите си. Леви обича да прекарва времето си с племенницата и племенника си. Грант има връзка с мъж, който има син и е щастлива да прекарва време с него.

Блекстоун, която е интервюирала безброй хора относно решението им да нямат деца, казва, че те признават, че е възможно един ден да съжаляват за избора си. Но тя посочва, че те предпочитат да нямат деца и да съжаляват по-късно, отколкото да имат деца и да съжаляват след това.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !