По-високите разходи за строителство и лихви по ипотеките, ограниченото предлагане и ръстът при покупките на жилища за инвестиция доведоха до главоломни ценови нива в някои страни в ЕС в последните години.

Унгария отчита най-голям скок в цените, като жилищата в страната струват три пъти повече (207%), в сравнение с 2015 г. Днес цената на апартамент в столицата Будапеща варира средно между 250 000 и 1.5 млн. евро.

На второ място по ръст на цените за периода се нарежда Исландия, където те са се увеличи близо 2.5 пъти, в сравнение с 2015 г (150%). В района на столицата Рейкявик и шест общини около нея жилищата са най-скъпи, като средните покупни цени са около 558 000 евро.

Според Централната банка на Исландия, с нарастването на предлагането и намаляването на търсенето, цените на жилищата нарастват с по-бавни темпове, но годишната инфлация при жилищните имоти все още е била 8% през март.

На други места в Европа през последните девет години също е отчетено значително повишение в стойността на жилищните имоти. В Литва (135%), Португалия (124%), Чехия (122%), България (117%), Естония (109%) и Полша (106%) те са нараснали повече от два пъти за периода.

В дъното на класацията е Финландия, където цените на имотите не са значително по-високи, в сравнение с нивата отпреди близо 10 години. В страната обаче има големи разлики между цените на жилищата в селските райони и в Хелзинки, например.

Според публикуван наскоро доклад на Global Property Guide, спадът на финландския пазар на недвижими имоти, който започна през 2021 г. и доведе до срив на цените с 14% годишно, вероятно е достигнал дъното си.

Те очакват продължаващото икономическо възстановяване да подпомогне постепенното покачване на цените на жилищата, главно на новопостроените, тъй като прогнозите за цените на жилищата на вторичния пазар са за незначително увеличение от 1-3% тази година.

Апартаментите на вторичния пазар са със средна цена от 4 612 евро на квадратен метър, което определя стойността на имот от 75 кв. м на 345 900 евро. В Хелзинки обаче цената може да е по-скоро 400 000 - 500 000 евро.

От Евростат не разполагат с данни за цените на жилищата в Гърция, но според Индекса на жилищните имоти на местната централна банка, цените са малко над нивата им от 2008 г. в градските райони.

Извън ЕС, в Турция цените са 17 пъти по-високи, в сравнение с 2015 г. В Истанбул апартамент с две спални струва около 120 000 евро днес.

Това може да изглежда като добра сделка, в сравнение със цените в Западна Европа, но потребителските цени в страната се повишават с почти 38% на годишна база, а средната месечна брутна заплата е малко над 600 евро.

Колко по-достъпно е наемането на жилище?

Наемането на къща или апартамент също е станало много по-скъпо в цяла Европа, въпреки че покачването е с по-бавни темпове, в сравнение с цените на жилищата.

Според най-новите налични данни на Евростат, наемите нарастват с 26.7% в ЕС в периода между 2010 и четвъртото тримесечие на 2024 г.

Има обаче държави, в които цените на наемите са скочили с много над средното увеличение. Естония отчита най-голям скок в цените на наемите, които са нараснали над три пъти в страната (+212%), в сравнение с 2010 г. 

В Литва наемането на жилище е станало със 175% по-скъпо, а в Исландия наемите са се повишили със 120%. В Унгария те са над два пъти по-високи (+114%), в сравнение с 2010 г.

Гърция е на дъното на тази класация, като наемите в страната са се понижили с 13% за същия период.

Междувременно, в Турция цените на наемите са близо 8.8 пъти по-високи, в сравнение с преди десетилетие, според последните данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Къде в ЕС жилищните разходи са най-високи?

Жилищните разходи, които включват и плащането на сметки за комунални услуги, също се увеличават значително в много държави от ЕС.

В периода 2015 г. - март 2025 г. жителите на Естония отчитат най-голямото увеличение на жилищните си разходи в целия блок. Те са плащали малко над два пъти повече, в сравнение с 10 години по-рано.

След това се нареждат Полша и Чехия, където жилищните разходи нараства с по около 180%, в сравнение с нивата от 2015 г.

В ЕС, като цяло, тези цени са нараснали средно с над 40% за същия период. Най-малък ръст в блока отчита Испания с малко над 20%. В Албания, която очаква да се присъедини към ЕС, понижението е още по-малко.

Ако бъдат сравнение със средното нарастване за ЕС, Ирландия оглавява класацията на най-скъпите държави, според най-новите данни на Евростат, които са за 2023 г.

Във Франция и Испания тези разходи са били малко над средните за ЕС, а в Италия и Испания – малко под средното. Жителите на Малта и Унгария са плащали едва две трети от средните разходи за ЕС, а България е на дъното в класацията с малко под 40%.

Високите цени на наемите и жилищата отчасти са причина много млади европейци да не могат да напуснат дома на родителите си в продължение на години, след като са започнали работа.

Според Евростат, младите европейци напускат дома на родителите си средно на 26.3 години. Тази възраст варира значително в отделните страни от ЕС - от 21.4 години във Финландия до 31.8 години в Хърватия. За България тази възраст е 30 г.

Къде хората инвестират най-много в имоти?

През 2023 г. населението на Кипър е инвестирало еквивалента на 8.6% от БВП на страната в имоти, според Евростат. В Италия този процент е бил 7% - малко повече отколкото в Германия (6.9%) и Франция (6.4%). Най-нисък процент е отчетен в Полша (2.2% от БВП) и Гърция (2.3%).

Инвестициите средно в жилища в ЕС са били 5.8% от БВП през 2023 г., което се равнява приблизително на 1 трлн. евро.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !