През по-голямата част от 72-годишната си история компанията на Хитоши Фуджита е просто поредният семеен бизнес, произвеждащ метални части. Тогава тя прави нещо необичайно за малък японски производител – разширява се, като купува две компании в последното десетилетие.

Ако повече малки компании не ни последват, казва Фуджита, страната, която трансформира глобалното производство през 20-и век, е изправена пред мрачно бъдеще.

Годините на колеблив икономически растеж и намаляващо население оставиха много от японските малки и средни предприятия да кретат с държавна помощ и почти безплатно финансиране.

Тези компании, които допринасят с около 7 на всеки 10 работни места, сега са изправени пред промени - на фона на намаляващата подкрепа от пандемичния период и повишението на лихвите за първи път от 17 години.

Японското правителство е готово да позволи на повече слабо представящи се компании да фалират, казват трима високопоставени държавни служители пред Reuters - несподеляно преди това признание, което, според тях, отразява спешната нужда да се заменят слабите бизнеси с такива, които осигуряват растеж.

Служителите не очакват тази промяна да се случи бързо, но я описват като ясно отклонение от страна, която обикновено се стреми да избягва фалитите и да защитава настоящите работни места за сметка на продуктивността.

Този ход ще помогне на Япония да насочи служители и инвестиции към най-продуктивните си компании в условията на затегнат трудов пазар и да повиши заплащането, казват същите източници, пожелали анонимност.

Разбира се, правителството очаква промяната да дойде посредством сливания и придобивания вместо чрез мащабни фалити и съкращения на служители, казва един от източниците. Правителството има помощни центрове, които консултират малките компании по отношение на сливанията и придобиванията.

Това преосмисляне на традиционния подход на Япония към бизнеса е изправено пред няколко пречки - не на последно място и пред обществения договор, който управлява следвоенната икономика, според проучване на Reuters сред 20 души, сред които петима държавни служители, банкери, експерти от индустрията и трима собственици на компании.

"Много собственици на малки производители са от поколение преди мен и управляват бизнеса си като инженери," казва 46-годишният Фуджита, който ръководи Sakai Seisakusyo в Какамигахара в Централна Япония.

"Те наистина не разполагат с приложими умения, когато става дума за закупуването на друга компания."

Компанията на Фуджита произвежда части за кранове и полупроводници, но той иска да разшири дейността й към компоненти с по-висока стойност.

От японското министерство на икономиката, търговията и промишлеността заявиха, че при фалитите в момента има "лека възходяща тенденция" и те са се върнали на нивата отпреди пандемията, а служителите сменят работата си с цел по-добри условия, в това число и по-високо заплащане.

"Ще продължим да следим отблизо ситуацията, за да гарантираме, че фалитите няма да се увеличат до неподходящо ниво, което би довело до повишение на безработицата." 

Зомби проблем

През миналата година в Япония е имало около 251 000 "зомби" компании, което означава, че техните печалби не покриват плащанията на лихви за продължителен период, сочи проучване на Teikoku Databank.

Това е най-високият им брой от повече от десетилетие. По-голяма част от тях са имали до 300 служители.

Съгласно публикуваните през март правителствени мерки, банките са насърчавани да подпомагат слабите компании вместо да продължават да ги крепят с кредити. В мерките не се споменават директно зомби компаниите, или "икономическия метаболизъм" - термин, който политиците използват, за да визират смяната на по-слаби с по-силни компании.

На въпрос дали ще се позволява на повече компании да фалират, един от източници на Reuters казва: "Да, точно така." Правителството обаче "не може да обяви това изрично", тъй като то би могло да доведе до обществено недоволство, което не би било желано от управляващата партия.

"Незабележимо ние постепенно правим това," казва същият държавен служител. "Бъдещето на Япония ще бъде мрачно, ако не можем да увеличим продуктивността."

Япония се нарежда под средното ниво на страните от ОИСР по годишно заплащане и БВП на глава от населението. Последният показател, който е барометър за производителността на труда, показва, че с 33 834 долара БВП на глава от населението Япония изостава зад Франция и Италия.

Въпреки това, има ограничения за това колко творческо разрушение може да понесе Япония. В някои селски райони слабо представящите се компании остават от съществено значение за местните общности, казва четвърто официално лице.

Правителството внимава да не изглежда така, че "се отказва" от подкрепата за малките компании, казва Тацуро Оя от правната кантора Ohe Tanaka and Oya, който има опит в преструктурирането на малки компании.

"Те се опитват да облекчат болката колкото се може повече чрез предпазния механизъм за насочване на работници към компании с растеж."

Премиерът Фумио Кишида подложи под натиск компаниите да увеличат заплащането. Те предоставиха най-голямото увеличение от три десетилетия през тази година – средно от 5.1%, като при по-малките компании то беше средно от 4.5%, според трудовия синдикат Rengo, макар че тези данни не отразяват заплащането в много малки компании, които не членуват в профсъюзи.

Малките и средни предприятия не трябва да бъдат получатели на "социални политика," казва Акира Амари, влиятелен депутат от управляващата Либерално-демократическа партия в Япония.

Целта е да им се помогне да увеличат производителността, печалбите и заплащането, за да могат да плащат данъци, казва той.

Япония е похарчила 63.2 трлн. йени, или около 400 млрд. долара, за подкрепа на малки и средни предприятия по време на пандемията, според доклад на финансовото министерство от 2022 г., като около 267 млрд. долара са били заеми, за които не се изисква никакво обезпечение и имат гратисни период с нулева лихва.

Фалитите с увеличиха, след като заемите станаха изискуеми. Близо 5 000 компании са фалирали в периода януари-юни, което е най-високият им брой за първото полугодие от десетилетие, според Teikoku Databank. Фалитите са скочили с една трета през миналата година.

Амари казва, че сливанията и придобиванията ще позволят на по-малките компании да разширят дейността си към индустрии с по-висок марж и ще позволят на служителите да усвоят нови умения.

"Не искаме средните предприятия да останат средни, тяхната цел трябва да е да станат големи".

Компанията на Фуджита в Какамигахара осъществява последното си придобиване през 2020 г., купувайки производител на автомобилни и медицински части.

За да договорят условията по сделката, двете страни се споразумяват да използват консултант от помощния център за придобивания на малки бизнеси. Правителство плаща половината от таксата на консултанта.

Около 1 680 малки компании са били придобити с помощта на тези центрове за 12-те месеца до март 2023 г.

Откъсване от миналото

Една от опциите за изпитващите затруднения компании е да увеличат цените, но това е трудно след годините на дефлация в страната.

Собствениците на компании не желаят да увеличават цените, тъй като се страхуват, че ще изгубят клиенти. Те също така се чувстват отговорни да запазят дейността на компаниите заради техните служители, предотвратявайки драстични промени.

Някои компании обаче излизат извън шаблона. Когато Юкико Изуми поема управлението на семейната компания за бисквити Izumiya Tokyoten, след като баща ѝ умира преди шест години, компанията е губеща в продължение на десетилетие.

Тя намалява разходите, мести централата от Токио в завода ѝ в Кавазаки и увеличава цените за първи път от 15 години.

Тя работи заедно с илюстратор, за да създаде нова продуктова линия на тема котки. Първоначално се сблъсква с вътрешна съпротива, но сега компанията продава 120 000 пакета годишно, което е "голям удар" за 97-годишната Izumiya, която отчита печалба в последните три години.

За много компании обаче критичният момент назрява, тъй като ерата на лесните пари приключва, а слабата йена повишава разходите.

Ясуши Норо, президент на NBC Consultants, която консултира малки и средни предприятия, казва, че има все повече компании, които изпитват затруднения със задълженията си и очаква те да се увеличат още с повишението на лихвените проценти.

"Моделът при малките и средни предприятия, който работеше досега заради ниските лихви, се разпада".