Животът на милиони хора в Турция и Сирия се промени завинаги в понеделник след двете земетресения, които последваха едно след друго.

С девет часа разлика и магнитуд 7.8 по Рихтер в Турция и 7.5 в Сирия, земетресенията бяха най-силните в региона от близо век.

Броят на смъртните случаи по последни данни надхвърля 15 000 души, като мнозина все още се издирват или са в критично състояние. Световната здравна организация определи, че 23 милиона души са засегнати от природното бедствие. Най-малко 6000 сгради са се срутили, като обитателите на много от тях все още са били вътре. Спасителните усилия продължават да са основен приоритет, като в Турция са мобилизирани 25 000 души, а още хиляди идват от чужбина. Тежка зимна буря обаче сега поставя под заплаха живота на оцелелите и на тези, които все още са затрупани под отломките.

Сирия, опустошена от 12 години войни и тероризъм, е най-слабо подготвена да се справи с подобна криза. Нейната инфраструктура е силно увредена, а страната остава под санкциите на Запада. Хиляди хора в засегнатите райони вече са бежанци или вътрешно разселени.

Регионални анализатори се фокусират върху по-дългосрочния ефект, който природното бедствие може да окаже върху Турция, страна чието население от 85 милиона души вече бе затънало в икономически проблеми и чиято армия, икономика и политика оказват сериозен ефект далеч извън границите ѝ.

Важна година за Турция

Тази година ще послужи като критична повратна точка за Турция, тъй като президентските избори в страната на 14 май наближават. Резултатът от тези избори, дали настоящият президент Реджеп Ердоган ще остане на власт или не, ще има огромни последствия върху населението, икономиката, валутата и демокрацията в Турция.

Реакцията на Ердоган на природното бедствие и потенциалните призиви за поемане на отговорност за огромния брой сгради, които не са били достатъчно добре проектирани, за да устоят на подобен трус, сега ще играят основна роля за политическото му бъдеще.

“Ако спасителните действия се провалят и хората останат разочаровани, ще има обратна реакция,” казва пред CNBC Майк Харис, основател на Cribstone Strategic Macro. “Другият въпрос, разбира се, са сградите и по-конкретни кои от тях са се срутили. Доколкото те са построени съгласно новите строителни изисквания, а властите не са наложили необходимия контрол, това може бъде сериозен удар по Ердоган.”

Ердоган свика предсрочните избори на фона на националната криза около разходите за живот, като инфлацията в страната е над 57%, намалявайки от над 80% в периода август-ноември. Някои анализатори твърдят, че този ход разкриват спешната нужда на Ердоган да си осигури още един мандат преди противоречивите му политики да окажат обратен ефект.

Харис казва, че президентът е създал “тази странна ситуация, при която инфлацията е 80%, но той трябва да поддържа стабилността на валутата до изборите.”

Чрез някои нетрадиционни методи Ердоган “ открива много изобретателен и скъп начин да ‚дедоларизира‘ икономиката си,” казва той, посочвайки като пример това, че турците могат да държат банковите си депозити в турски лири при 13% лихва и обещанията за покриване на загубите им, ако валутата се обезцени допълнително.

“Всъщност, валутата трябва да се срине ако той спечели, защото ще липсва доверие, а той създаде този изкуствен сценарий, който не може да бъде поддържан в по-продължителен период от време.”

Освен това, по-ранните предизборни обещания на Ердоган, включващи популистки ходове, като увеличаване на заплатите и намаляване на пенсионната възраст, сега може би са невъзможни, тъй като ще са необходими повече обществени средства за възстановяването на цели градове.

Икономическо безпокойство

Икономическият спад на Турция се подхранва от комбинация от високи цени на енергийните продукти в световен мащаб, пандемията от COVID-19 и войната в Украйна, но най-вече от икономическата политика, ръководена от Ердоган, която ограничава лихвите въпреки нарастващата инфлация, което пък обезцени турската лира до рекордно ниски нива спрямо долара. Резервите на Турция в чуждестранна валута намаляха рязко в последните години, а дефицитът по текущата сметка на Анкара се увеличи значително.

Турската лира изгуби близо 30% от стойността си спрямо долара през последната година, намалявайки значително покупателната способност на турците и отразявайки се на рейтинга на Ердоган.

Опозиционните партии в Турция все още не са обявили своя кандидат. Най-силният потенциален опонент, кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, бе арестуван и получи затвор и политическа забрана заради обвинения, които негови сподвижници определят като политически мотивирани и използвани единствено, за да му попречат да се кандидатира за президент.

В последните години инвеститори масово изтеглят своите вложения от Турция. Инвеститорът Марк Мобиус от Mobius Capital Partners LLP, който е специалист по развиващите се пазари, остава положително настроен, въпреки земетресението и икономическите проблеми.

“Все още имаме инвестиции в Турция. Причината е, че турците са много гъвкави и могат да се приспособяват към всичките тези природни бедствия и проблеми, дори и на фона на високата инфлация и евтината турска лира. Не се плашим да инвестираме в Турция”, заяви Мобиус

Той обаче отбелязва въпроса с подготвеността на Турция за такова земетресение, който скоро може да застраши шансовете за преизбиране на Ердоган.

“Това е един от големите проблеми. Строителният надзор в някои от тези райони не е на необходимото ниво,” казва Мобиус.

НАТО и влиятелната роля на Турция на световната сцена

В международен план, бъдещето на Турция влияе върху войната в Украйна, предвид ролята на Ердоган на посредник между Украйна и Русия. Турция е основният член на НАТО, който все още стои на пътя към присъединяването към алианса на Швеция и Финландия.

Анкара също така е посредник по Инициативата за превоз на зърно в Черно море между Украйна и Русия.

Реакцията на Ердоган на земетресенията и последващото представяне на изборите ще окажат ефект върху всички тези неща.

Засега Западните съюзници и страни от цял свят изпращат помощ и спасителни екипи към Турция. Анкара ще трябва да направи огромни публични разходи, за да окаже подкрепа на нуждаещите се и да възстанови всички райони, засегнати от земетресенията.

“Положителното в случая е, че Турция има място за фискална разходи,” казва Синан Юлген, председател на Центъра по икономика и международна политика. Съотношението на публичния дълг към БВП на Турция е около 34%, което е много ниско в сравнение със САЩ и Европа. По негови думи, това означава, че Турция има място за фискални разходи, дори и това да означава значително увеличение на съотношението между публичния дълг и БВП.”

Като голяма страна, Турция разполага със значителен капацитет за справяне с последиците от природни бедствия. Според Юлген обаче “колкото и да е голям този капацитет, за съжаление той ще е недостатъчен, за да реагира на подобен тип природно бедствие.“