Преди време турският президент Реджеп Тайип Ердоган упрекна Швеция, че укрива „негодници и терористи“.

Той нарече правителството на скандинавската държава „зло“, защото, по думите му, е позволило изгарянето на Корана по улиците на Стокхолм. В един момент турският президент дори директно заяви на Швеция "да не се занимава" с кандидатурата си за НАТО.

Но след това, на срещата на върха в Литва в понеделник, Ердоган каза "да".

Под бурни аплодисменти той подкрепи членството на Швеция във военния съюз, похвали уменията за водене на преговори на нейния министър-председател Улф Кристерсон и ефективно обеща да защитава границите на Швеция както собствените на Турция.

Сръчната политическа маневра на Ердоган беше посрещната с облекчение в целия алианс и отбеляза последното от поредица решения, които „деескалират“ напрежението между Анкара и Запада, пише Financial Times. 

Прави ли Ердоган обратен завой във външната си политика? 

„Ние навлизаме в нова ера на отношенията между Турция и Запада“, коментира Мурат Йешилташ, директор на изследванията на външната политика в Seta - турски мозъчен тръст, който има тесни връзки с администрацията на Ердоган.  

И все пак дълбокият скептицизъм дали Ердоган вижда това като част от по-широка външна политика или просто като политическа тактика в непосредствен интерес на Анкара, остава.

Промяната на тона на Турция идва в момент, в който тя отчаяно се опитва да привлече обратно чуждестранните инвеститори, избягали по време на продължилата години икономическа криза в страната.

Дефицитът по текущата сметка на Турция достигна рекордно ниво от 37.7 милиарда долара през първите пет месеца на 2023 г. Правителството на Ердоган се надява международните капиталови потоци да помогнат за финансирането на зейналата празнина.

Докато Русия и страните от Персийския залив предоставяха финансова подкрепа на Турция през последните години, новоназначеният икономически екип на Ердоган се надява да осигури инвестиции от САЩ и Европа. 

„Външната политика се влияе пряко от икономическите отношения. Така че, ако западът и Турция могат да отворят нова страница, икономиката ще бъде тема номер едно“, каза още Йешилташ, добавяйки, че Ердоган пренастройва външната си политика след победата на изборите през май.

Отношенията с Москва

Отношенията на Анкара със Запада се влошиха, откакто Ердоган за първи път дойде на власт през 2002 г. Американските и европейските лидери бяха все по-притеснени от постепенното превръщане на управлението на турския президент в автокрация.

Решението на Турция да задълбочи икономическите си връзки с Русия след инвазията в Украйна миналата година също също разгневи нейните западни партньори на Турция.  По-рано тази година самият Ердоган каза, че Турция е по-близо до Путин, отколкото до Вашингтон.

Усилието да се убеди Ердоган да подкрепи кандидатурата на Швеция за НАТО отне месеци усърдна дипломация. След като Турция поиска репресии срещу кюрдските въоръжени групи, Швеция се съгласи тази седмица да създаде „пътна карта“ за своята битка срещу тероризма.

Това е още една отстъпка, след като страната по-рано тази година прие ново антитерористично законодателство.

Паралелни дискусии бяха проведени и с американския президент Джо Байдън относно плановете на Турция да завърши многомилиардна сделка за закупуване на изтребители F-16, която беше задържана в Конгреса.

Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на САЩ, заяви във вторник, че президентът на САЩ е "заинтересован от предаването на тези F-16 в Турция без предупреждения и условия".

Турция проведе и разговори с Брюксел за затопляне на отношенията с ЕС. Шарл Мишел, президентът на Европейския съвет, каза на Ердоган, че съгласието за присъединяването на Швеция е от решаващо значение. 

Високопоставен служител на ЕС, цитиран от FT, е заявил, че пробивът за Швеция ще отвори пространство за работа в множество области, добавяйки че за Ердоган всичко е свързано с икономиката.

Турция отдавна се стреми към подобряване на митническия съюз с ЕС, либерализиране на визовия режим и удължаване на миграционното споразумение с блока, което осигурява милиарди евро за страната.  

Стратегически обрат или тактически ход? 

Освен бързия обрат на Ердоган по отношение на кандидатурата на Швеция за НАТО, има и други признаци, че Турция търси по-конструктивен подход със Запада.

Когато президентът на Украйна Володимир Зеленски посети Турция миналата седмица, му беше позволено да напусне с група украински войници, прехвърлени в Истанбул съгласно сделка за размяна на затворници с Москва.

За голямо раздразнение на Кремъл, Ердоган изрази и силна подкрепа за амбициите на Украйна да се присъедини към НАТО.

Свързаните с Ердоган телевизионни станции пренебрегнаха желанията на Москва, когато съобщиха за опита за преврат на Евгений Пригожин миналия месец. Според анализаторите, това е потенциална индикация, че Ердоган вероятно е разочарован от отношенията си с руснаците.

Други експерти виждат в усилията на Турция да съживи отношенията със Запада по-скоро тактически ход. 

"Не вярвам на западния фокус на турското правителство. В най-добрия случай сега можем да се надяваме на по-добри отношения от последните пет години, но връзката остава до голяма степен транзакционна", коментира пред изданието Волфанго Пиколи от консултантската компания Teneo. 

Очаква се Анкара да запази топлите си отношения с Русия поради зависимостта на Турция от вноса на петрол и газ, както и поради факта, че Москва е важен играч в Сирия, която е стратегически приоритет за администрацията на Ердоган.

„Приоритетът на Анкара е да запази баланса си, за да разшири своето пространство за маневриране и влияние като регионална сила и глобален актьор.

Ходовете на Ердоган към НАТО и усилията му към ЕС са тактически и в съответствие с по-широките геополитически амбиции на Турция. Те със сигурност не са обратен завой“, смята Емре Пекер от Eurasia Group.