В началото на 80-те години, по време на един от най-напрегнатите периоди от Студената война, Съветският съюз изпитва опасения, че САЩ и техните съюзници обмислят ядрен удар. Затова съветското разузнаване започва да търси предупредителни знаци. 

Списъкът с показатели, който КГБ следи, излиза далеч отвъд военната сфера. Големи кампании за кръводаряване, масово клане на добитък, преместване на ценни предмети на изкуството - всичко тези събития може да са предвестници на евентуално нападение.

Днес нов вид студена война изправя САЩ срещу Китай. И отново анализаторите търсят признаци и индикации за потенциален военен конфликт. Най-вероятната точка на възпламеняване е Тайван - самоуправляващ се остров, за който Китай претендира, а САЩ подкрепя. 

Ако Китай планираше да нахлуе в Тайван, военните му приготовления трудно биха останали скрити. Но преди войските да започнат да се събират, други действия от икономическо и финансово естество може да сигнализират за евентуалните намерения на Пекин, пише The Economist. 

Съветският съюз погрешно смята обикновените дейности, като кръводаряването, за възможни индикатори за война. Що се отнася до Китай, намирането на сигнали е още по-трудно. Поднебесната империя прекара десетилетия в подобряване на въоръжените си сили, рутинно се запасява с храна и защити икономиката си от потенциални санкции. 

Всички тези действия подхраниха страховете от война, но те не означават непременно, че такава е неизбежна. Следователно предизвикателството пред западните разузнавателни агенции е да си представят как Китай може да се отклони от тази предпазлива базова линия в навечерието на действителна атака.

Една област, върху която експертите съсредоточават вниманието си, са суровините, и по-точно енергията, храните и металите. 

Китай би искал да си осигури адекватни доставки преди да започне инвазия. Много от тези стоки идват от чужбина и се купуват със средства от държавния бюджет на Китай, така че търговските данни са полезен показател за намеренията на правителството. Моделите, които заслужават внимание, включват големи и непрекъснати увеличения на доставките, внезапни промени във вноса или износа, покупки, които са в противоречие с пазара, както и движения, които не са в съответствие с историческите тенденции. 

Нито една точка от данни няма как самостоятелно да предскаже, че предстои война. Но една правдоподобна система за ранно предупреждение би могла да се формира чрез обединяване на такива наблюдения.

Зависимостите на китайската енергетика

Китай внася почти три четвърти от петрола, който използва. Суровината представлява само 20% от потреблението на енергия в страната, но би била от решаващо значение за всякакви военни усилия. 

"Ако Китай започне да увеличава резервите си, от които в момента има достатъчно, за да издържи три месеца при днешното потребление, това ще бъде един от най-добрите показатели, че се готви за война", коментира пред The Economist Габриел Колинс от университета Райс в Тексас.

Откриването на увеличения на доставките, които се отклоняват от последните тенденции, ще бъде трудно. Китайският внос на петрол расте от десетилетие. Страната разширява капацитета си за съхранение, изграждайки подземни складове, които са едновременно по-сигурни и по-трудни за идентификация. Но по време на война Китай може да ограничи използването до голяма степен до въоръжените сили. Признаците за такова нормиране биха били по-очевиден, макар и закъснял индикатор.

Газът представлява далеч по-малък дял от енергийния микс на Китай, но все пак може да крие улики за предстоящ конфликт. Ако Китай се страхуваше, че ще бъде отрязан от чуждестранните доставки, вероятно щеше да изгаря повече въглища, от които има в изобилие. Може също така да започне да купува повече газ и да пълни хранилищата. Такъв беше случаят в навечерието на инвазията на Русия в Украйна миналата година, когато основната руска газова компания ограничи доставките. 

През шестте месеца преди атаката, китайски субекти са закупили повече от 91% от целия втечнен природен газ, закупен в световен мащаб по срочни сделки. Фирмите подписаха договори, които заключват краткосрочни доставки, нарушавайки предишната практика на Китай да се фокусира върху бъдещи такива. 9 от 20-те държавни предприятия, участващи в закупуването, никога преди не са купували газ. Китай може просто да е решил да се запаси, преди цените да са се покачили още повече (както и се случи), но някои експерти смятат, че сделките повдигат въпроси относно съучастничеството на Китай с Русия.

Разполага ли Китай с достатъчно хранителни запаси?

Докато горивото ще бъде необходимо за захранването на китайската военна машина, Пекин трябва да набави и достатъчно храна за населението си. Китай вече внася повече селскостопанска продукция от всяка друга страна по света. Обсебена от продоволствената сигурност, тя вече разполага с огромни запаси. През 2021 г. един държавен служител каза, че запасите от пшеница могат да отговорят на търсенето за 18 месеца напред. През последното десетилетие Китай значително увеличи покупките на пшеница, царевица, ориз и соя.

Може ли Поднебесната империя да промени поведението си, ако на хоризонта се зададе война? Отговорът е, че вероятно ще започне да купува още повече храна. Един продукт, който разузнавачите би трябвало да наблюдават отблизо са соевите зърна. Китай внася 84% от запасите си, като голяма част от тези количества се използват за храна на прасета. Свинското месо представлява 60% от цялото потребление на месо в Китай.

"В момента страната има достатъчно боб, за да изхрани прасетата си за по-малко от два месеца. Бързото увеличение на покупките може да показва, че се подготвя за конфликт, особено ако тези покупки не са съчетани с нарастване на животновъдството или ако противоречат на пазарните тенденции", казва Густаво Ферейра, селскостопански офицер в американската армия.

От кого зависи Пекин за вноса на критични материали?

Част от тази дейност може да е трудно забележима. Размерът на зърнените запаси в Китай, например, е горещо обсъждан. Що се отнася до металите, предизвикателството може да е още по-голямо. Предмети като берилий и ниобий се използват за производството на военна екипировка, а платината и паладият - в двигателите с вътрешно горене. Колко запаси има от от тези метали, повечето от които са вносни, е трудно да се каже, тъй като моделите на потребление са неясни.

Както при горивата и храните, необичайните модели на закупуване на метали могат да бъдат потенциален сигнал за военна подготовка. Промените в износа на Китай биха били още по-видим индикатор. Страната може да стане по-малко склонна да се разделя с редкоземните метали, които са от решаващо значение за много технологии. Китай има почти пълен монопол върху много от тях. През юли тя обяви контрол върху износа на галий и германий - два метала, използвани в производството на чипове. Това беше част от технологичната битка със САЩ, но засега не се тълкува като знак за задаваща се гореща война.

Китай купува много от стоките си от страни, които може да нямат нищо против да нахлуе в Тайван, нито да се придържат към потенциално водено от Запада ембарго. Но лидерът на Китай Си Дзинпин каза на шефовете си по сигурността да се подготвят за „най-лошия сценарий“. Те вероятно биха искали да направят Китай възможно най-самостоятелен в случай на война.

Подобно мислене стои и зад подхода на Китай към финансовата система. Страната въведе механизъм за трансгранични плащания, който може, ако е необходимо, да заобиколи западните финансови институции. Въпреки че в момента повечето трансакции все още минават през чуждестранни платформи. Китай и неговите държавни фирми все повече принуждават търговските си партньори да подписват договори в юани, за да намалят зависимостта на страната от долара. Ако планира война, Китай може също така да премести своите валутни резерви от долари и евро в активи, които са по-трудни за "секвестиране", като златото например.

Има ли реална опасност от война, според икономическите индикатори? 

Финансовите пазари са склонни да реагират късно на геополитически опасности. Но ако инвеститорите разберат за плановете на Китай, със сигурност ще започне изтичане на капитал от страната. Правителството вероятно ще затегне капиталовия си контрол. Държавните субекти също биха осребрили активи, държани от задгранични попечители. Те могат да се откажат от някои задгранични инвестиции или да забавят плащанията. В дните преди атаката правителството може да замрази всички чуждестранни средства в Китай.

Някои от тези действия може да дойдат твърде късно, за да бъдат използвани като сигнали за война. Други може да се окажат илюзорни. Когато говори за националната сигурност на страната Си Дзинпин често казва, че предстоят „бурни морета“. Усилията на държавата "да затвори люковете" могат да бъдат сбъркани с нещо по-лошо. Част от стратегията на Китай е да убеди света, че е готов и желае да нахлуе в Тайван, макар и да не планира да го направи в близко бъдеще. Но поведението на Пекин рискува да потвърди най-песимистичните предположения на западните анализатори.

Нещо подобно се случва и през Студена война. През 1983 г. НАТО провежда военно учение, което трябва да завърши със симулирана ядрена атака. Разчитайки на индикаторите, идентифицирани от КГБ, някои съветски служители се страхуват, че учението може да е прикритие за реални бойни действия. 

Днес, когато Китай практикува военни учения, на които се тренира бъдещо нахлуване в Тайван, западните анализатори трябва да внимават да не страдат от собствените си пристрастия към подобно потвърждение. Но ако икономическите и финансовите показатели, заедно със сателитните изображения, разузнавателните сигнали и човешките източници, могат да помогнат на САЩ и нейните съюзници да предскажат предстоящата война, може би те биха могли и да я предотвратят, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !