Преживяваме още едно адско лято. Причинената от човека климатична криза и Ел Ниньо рязко повишиха температурите, което направи 2023 г. смъртоносна.

Юли 2023 г. е обявен за най-горещия месец на планетата. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш пък определи годината като началото на „ерата на глобално кипене“.

В Европа над 60 000 души са починали миналата година от заболявания, свързани с горещините, а някои държави въведоха система за именуване на горещите вълни, подобна на използваната за урагани и тайфуни.

Италианското метеорологично общество, например, нарече скорошната гореща вълна „Цербер“ - на името на триглавия звяр, пазещ портите на ада в „Ад“ на Данте.

Проблемите са особено сериозни в гъсто населените градове, където „ефектът на градския топлинен остров“ може да доведе до по-горещ микроклимат с около 10 градуса по Целзий.

Феноменът, документиран за първи път през 1800 г. от любител метеоролог в Лондон, се среща в райони с висока концентрация на топлопоглъщащи бетонни сгради, асфалтови повърхности и недостиг на зелени площи.

Въпреки че са запознати с опасностите от глобалното затопляне от десетилетия, много градове се оказват крайно неподготвени за тях.

Днес се назначават „топлинни служители“, които да ускорят плановете за борба с горещините, докато стартиращи компании се надпреварват да измислят по-ефективни климатици и лични охлаждащи устройства.

Много решения се основават на изпитани във времето принципи на проектиране. Ето пет неща, които градовете правят в момента, за да се борят с покачващите се температури:

Засаждане на дървета и зелени площи

Зеленият дървесен балдахин е сред най-ефективните защити срещу ефекта на градския топлинен остров. Температурата под короната на дърво може да е от 11 до 25 градуса по-ниска, в сравнение с тази на пряка слънчева светлина, според Агенцията за опазване на околната среда на САЩ.

Освен сянката, процес, наречен „евапотранспирация“, при който водата се пренася от растенията и почвата в атмосферата, също помага за охлаждане на околните зони с до 5 градуса по Целзий, посочва CNN.

Барселона, превърнала се в нещо като лаборатория за прогресивни градски решения срещу жегата, може скоро да предложи жизненоважно доказателство за ефикасността на дърветата.
Съгласно своя Генерален план за дърветата, испанският град има за цел да покрие 30% от територията си с разнообразие от устойчиви на климата видове до 2037 г.

Pixabay

Днес различни разновидности дъбове, борове, чинари, кипариси и други издръжливи видове вече са засадени по улиците на града, както superilla - суперблокове, които по същество са рекултивирани пътища, превърнати в оградени с дървета обществени площади.

Само няколко от планираните 503 суперблока са завършени навреме за настоящето изтощително испанско лято, като градските власти възнамеряват да завършат всички до края на десетилетието.

Изкуствена мъгла

В китайски градове, например Ухан и Чунцин, където температурите надхвърлиха 45 градуса миналата година, охлаждащи струи могат да бъдат открити в молове, паркове и автобусни спирки.

Понякога те са допълнени от флотилии от „оръдия за мъгла“ – по същество камиони, оборудвани с водни пръскачки под високо налягане, които обикалят големите градове в Китай от 2014 г., според екологичния мозъчен тръст China Dialogue.

Въпреки че първоначално тези оръдия са въведени за справяне със замърсяването на въздуха, скорошно проучване на Националния университет в Сеул предполага, че изхвърлянето на фини водни частици във въздуха може да понижи температурата на околната среда с до 7%, особено ако те са разположени под оптимални ъгли.

Междувременно, столицата на Австрия - Виена, определи 22 зони за cool straßen (в превод хладни улици), оборудвани с фонтани и интелигентни системи а мъгла и възпръскване на вода, които се активират автоматично, когато температурите се покачат над 35 градуса по Целзий.

Сенници

Тентата е проста и евтина защита от слънцето, излязла от мода поради афинитета на съвременната архитектура към елегантни фасади. Но тъй като градовете отчаяно търсят бързи решения за безмилостната жега, навесите може да се върнат със стил.

Испанският град Севиля (известен и като „Иберийската пещ“) наскоро разшири мрежата си от големи платнени сенници, за да защити повече обществени сгради от жегата.

В израелския Тел Авив серия от навеси, направени с LumiWeave - „интелигентно платно" със слънчеви панели, е инсталирана в бизнес района на града.

Разработени от израелската дизайнерска компания Anai Green, сенниците съхраняват слънчева енергия през деня, която се използва за захранване на LED светлини, вплетени в материала, през нощта.

Боядисване на покриви и сгради в бяло

Както могат да потвърдят жителите на гръцките острови, боядисването на покриви и сгради в бяло е лесна и сравнително евтина защита срещу горещите лета.

Възползвайки се от „ефекта на албедо“, една структура с чист бял покрив отразява около 85% от пряката слънчева светлина, в сравнение с тъмен покрив, който отразява само около 20%.

Изследователски екип от университета Пърдю в Индиана твърди, че е разработил „ултрабяла“ боя, която може да отразява 98% от слънчевата светлина и да понижи температурата на повърхността на сградата, в сравнение с околната среда.

Покриването на покрив от около 93 квадратни метра с тази боя ще произведе еквивалента на 10 киловата „охлаждаща мощност“, според Ксиулин Руан, професор по машинно инженерство в Пърдю. „Това е по-мощно от централните климатици, използвани в повечето къщи,“ допълва той.

В Лос Анджелис местните власти в последните години боядисват пътищата с отразяващо бяло-сиво покритие, наречено CoolSeal.

През 2019 г., след като е регистриран охлаждащ ефект в пилотните зони, тогавашният кмет на града Ерик Гарсети обяви план за покриване на 400 км пътни платна с охлаждащ материал до 2028 г. – инициатива, която ще струва на града 40 000 долара на 1.6 км, според Кралския институт на британските архитекти.

Но бялото не е единственият охлаждащ пигмент. Пилотен проект в квартал Pacoima в Лос Анджелис тества ефикасността на улични покрития в различни цветове. Според производителя им StreetBond, оцветителят на акрилна основа е предназначен да намали ефекта на градския топлинен остров.

И докато градовете инвестират в отразяващи слънцето покрития, проучване от 2020 г., публикувано в списание Environmental Research Letters, „охлажда“ ентусиазма, като предполага, че докато отразяващите тротоари водят до по-ниски температури на повърхността, хората в тези пространства, всъщност, може да не чувстват облекчение от жегата заради абсорбирането на топлината.

„Слънчевите отразяващи покрития не са панацея за градските топлинни проблеми“, пишат авторите, добавяйки, че общините „трябва да обмислят кога и как хората използват земята, за да решат кой топлинен показател (въздух, повърхност или температура на излъчване) трябва да бъде приоритет.”

Завръщане към местни материали и традиционни строителни техники

Все по-голям брой архитекти и урбанисти се връщат към естествената вентилация и традиционните строителни техники и материали, например изолационни тухли от кал, използвани от хилядолетия от хората, живеещи в горещ климат.

Носителят на наградата Pritzker архитект Франсис Кере, например, създава усещане за прохлада чрез изобретателната си употреба на глина, латеритни камъни, евкалиптови клони и мъртва дървесина.

Училищните сгради, проектирани от Кере в родната му Буркина Фасо, показват как могат да се изграждат удобни и дружелюбни пространства в изключително горещо време – без нужда от климатик.

В южния индийски щат Тамил Наду Институтът за Земята на Ауровил се превърна в център на това процъфтяващо „народно“ архитектурно движение.

В продължение на почти четири десетилетия изследователският център си сътрудничи с архитекти и строители по целия свят, които се интересуват от изграждането на икономични и нисковъглеродни структури от компресирана кал и почва.

В сравнение с бетона, стъклото и стоманата, традиционните земни тухли абсорбират повече топлина и влага.

Индийският архитект Анупама Кундо, построила няколко структури в Ауровил, е известен с красиви, устойчиви на климата сгради, направени „с материали, получени на място“, както тя описва работата си.

„Ако погледнете прединдустриалната архитектура, човекът е строил с всякакви материали“, обяснява тя. „Ако има кал, използваме кал; ако има дърво, използваме дърво; ако е пустиня, строиш куполи; ако има лед, използваш лед.

Има дълбока връзка между това, което произвеждате и мястото, на което го използвате“, добавя тя.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !