Развиващите се страни дължат на китайски кредитори най-малко 1.1 трлн. долара, според нов анализ, в който се посочва, че повече от половината от хилядите заеми, които Китай е раздала през последните две десетилетия, вече са дължими, а много от кредитополучателите изпитват финансови затруднения.

Просрочените плащания по заеми към китайски кредитори скачат, според изследователски център AidData към университета William & Mary в щата Вирджиния, който установява, че близо 80% от кредитния портфейл на Китай в развиващия се свят в момента подкрепя държави, които изпитват финансови затруднения.

Години наред Пекин насочваше средствата си към финансиране на инфраструктурни проекти в по-бедни държави, в това число и под формата на стартираната преди десетилетия от президента Си Дзинпин инициатива “Един колан, един път”.

Това финансиране се вливаше щедро в пътища, летища, железопътна инфраструктура и електроцентрали от Латинска Америка до Югоизточна Азия и помагаше за икономическия растеж на страните кредитополучателки.

Целият този процес сближи много правителства с Пекин и направи Китай най-големия кредитор в света, докато в същото време предизвикаше обвинения в безотговорно кредитиране.

Сега 55% от китайските официални секторни заеми към развиващи се страни са навлезли в периода си на изплащане, според анализ на AidData на чуждестранното кредитиране на страната за период от повече от две десетилетия към 165 държави.

Тези дългове трябва да се изплащат при един нов предизвикателен климат на по-високи лихви, изпитващи затруднения местни валути и забавящ се глобален икономически растеж.

“Много от тези заеми са отпуснати в периода на инициативата „Един колан, един път“, започнала през 2013 г. и бяха с 5,6 и 7-годишни гратисни периоди, които благодарение на международните усилия след това бяха удължени с две години заради пандемията,” казва пред CNN изпълнителният директор на AidData и автор на доклада Бард Паркс.

“Сега историята се променя. В последното близо десетилетия Китай е най-големият официален кредитор, а сега се намираме в ключов момент, в който реално е най-големият събирач на дългове в света,” посочва той.

Докладът на AidData е базиран на нейна база данни, която проследява ангажименти за заеми и грантове, възлизащи на 1.34 трлн. долара от страна на китайското правителство и държавни кредитори на кредитополучатели в публичния и частния сектор в страни с ниски и средни доходи в периода между 2000 и 2021 г.

Този набор от данни, изграден чрез събирането на информация от официални и публични източници за индивидуалните заеми и грантове, предоставя един от най-пространствените изгледи към известното със своята непрозрачност китайско финансиране.

Авторите на доклада също така цитират данни, докладвани от кредитори на базираната в Швейцария Банка за международни разплащания, които, според тях, показват, че кредитополучатели от развиващите се страни дължат на китайски кредитори между 1.1 и 1.5 трлн. долара към 2021 г.

От AidData казват, че до 2008 г. на Пекин никога не му се е налагало да се справя с повече от 10 затруднени финансово държави с неплатени задължения.

През 2021 г. обаче е имало най-малко 57 страни с неизплатени задължения към китайски държавни кредитори, които имат финансови проблеми. Това изглежда е фактор, който променя начина, по който Китай кредитира.

Финансирането за големи инфраструктурни проекти в развиващия се свят, които са спечелили благоразположението на Пекин, бележат рязко отстъпление. Вместо това, Китай осигурява значителен брой спешни спасителни заеми, според AidData.

Китайското кредитиране обаче все още не формира дъно. Страната остава най-големия единичен официален източник на финанси за развитие и продължава да отпуска повече финансиране от всяка от страните от Г-7, както и от многостранни кредитори, казват авторите на доклада.

Това е факт, дори и след като САЩ и партньорите ѝ от Г-7 увеличиха усилията си в тази посока. Заедно те изпреварват Китай с около 84 млрд. долара през 2021 г.

Като цяло ангажиментите за финансиране на Китай към развиващия се свят намаляват в началото на пандемията, според AidData. Те падат от пиковите близо 150 млрд. долара през 2016 г. до под 100 млрд. долара през 2020 г. за първи път от 2014 г.

Финансирането обаче все още е на стойност десетки милиарди долари, според най-новите данни на AidData, които документират ангажименти за 79 млрд. долара през 2021 г., в това число грантове и заеми, което е с 5 млрд. повече от предходната година.

За сравнение, Световната банка е обявила ангажименти за финансиране на развитието в международен план на стойност 72 млрд. долара през 2021 г., според AidData.

Делът на китайското кредитиране за инфраструктурни проекти, като дял от общите ангажименти към страни с ниски и средни доходи, обаче пада от 65% през 2014 г. до 50% през 2017 г. и от 49% през 2018 г. до 31% през 2021 г.

През 2021 г. 58% от кредитирането е било под формата на спешни спасителни заеми, които са помогнали на изпитващите финансови затруднения страни да поддържат валутните си резерви или да погасяват задължения към други международни кредитори.

Това означава, че Китай изпълнява все повече ролята на “международен кризисен мениджър,” според AidData, които посочват, че това кои кредитополучатели да бъдат спасявани зависи от степента им на риск за китайския банков сектор.

“Много показателно е, че не всяка държава, която е в затруднено положение, получава спешен спасителен заем от Китай. Това, което установяваме, е, че те насочват тези заеми единствено към най-големите кредитополучатели по инициативата ‚Един колан, един път‘, където китайските банки имат най-голяма експозиция,” казва Паркс.

“На пръв поглед Китай спасява кредитополучателите, но всъщност, тя спасява собствените си банки.” Ефектът, който тези проблемни заеми могат да окажат върху китайския банков сектор, който има все повече затруднения с вътрешния дълг, не е ясен.

Китай се присъедини към други кредитори при общите преговори за облекчаване на задължения на изпитващи затруднения кредитополучатели, като Замбия и Гана, но от AidData твърдят, че тя може би е подкопава координираните усилия, “като си пробива път към началото на опашката, изисквайки кредитолучателите да предоставят парично обезщетение.”

Страната също така налага по-строги наказания за просрочени плащания.

Китай последователно защитава практиките си за облекчаване на задълженията, заявявайки, че те играят “положителна ”и “конструктивна” роля в многостранните усилия, като отбеляза през миналия месец, че “устойчивостта на дълга е продължила да се подобрява” при програмата „Един колан, един път“.

Страната също така се е насочила към синдикирани заеми, при които Китай си сътрудничи със западни търговски банки и многостранни институции при одобряването на проекти и ограничаването на бъдещи рискове, според данните на AidData.

Половината от портфейла на Китай от неспешни заеми към развиващи се държави вече е предоставен посредством синдикирани заеми, като над 80% от тях включват тези западни или многостранни партньори.

В последните години Китай също така внесе промени в инициативата „Един колан, един път“ с оглед засилването на надзора и намаляването на риска, на фона на негативната реакция във връзка с екологичните, социалните и трудовите аспекти на проектите.

Китайски ръководители са защитавали ефекта от инициативата. На форум в Пекин през миналия месец те приветстваха нова фаза на проекта, която се фокусира върху “висококачественото” развитие.

Междувременно, от AidData предупреждават страните, които вече са задлъжнели и искат да рефинансират със спешните спасителни заеми на Пекин, че “трябва да внимават за опасностите, които крие смяната на по-евтин дълг с по-скъп.”