Възстановяването на озоновия слой - който се намира на километри над Земята и предпазва планетата от ултравиолетова радиация, се отбелязва като едно от най-големите екологични постижения в света.

Но в ново проучване, публикувано във вторник, учени твърдят, че дупката не само може да не се възстановява, но дори да се разширява.

Констатациите не са в съответствие с широко приетите оценки за състоянието на озоновия слой, включително скорошно проучване, подкрепено от ООН, което показва, че той ще се върне към нивата си от 1980 г. след 2040 г.

През 1987 г. няколко държави решиха да забранят или постепенно да намалят използването на повече от 100 химикала, разрушаващи озоновия слой, причинили „дупка“ в него над Антарктида.

Тя се дължи главно на използването на хлорофлуоровъглероди, които са често срещани в аерозолни спрейове, разтворители и хладилни агенти. Тази забрана, договорена съгласно Монреалския протокол, се смята за ефективна за подпомагане на възстановяването на озоновия слой.

Но дупката, която расте над Антарктика през пролетта, преди да се свие отново през лятото, достигна рекордни размери през 2020 г. до 2022 г., което накара учените в Нова Зеландия да проучат защо.

В статия, публикувана от Nature Communications, те установяват, че нивата на озон са намалели с 26% от 2004 г. насам в сърцевината на дупката през антарктическата пролет.

„Това означава, че дупката не само е останала голяма по площ, но е станала и по-дълбока през по-голямата част от антарктическата пролет“, казва Хана Кесенич, докторант в Университета на Отаго и водещ автор на изследването.

„Особено дълготрайните дозозонови дупки през 2020-2022 г. се вписват точно в тази картина, тъй като размерът/дълбочината на дупката през октомври е особено забележим през всичките три години,“ посочва тя.

За да стигнат до това заключение, учените са анализирали поведението на озоновия слой от септември до ноември с помощта на сателитен инструмент.

Те използват исторически данни, за да сравнят това поведение и променящите се нива на озон и да измерят признаците на възстановяването му. След това се опитват да идентифицират какво е движело тези промени.

Откриват, че изчерпването на озона и задълбочаването на дупката са резултат от промени в антарктическия полярен вихър - огромен вихър с ниско налягане и много студен въздух високо над Южния полюс.

Авторите на изследването не стигат по-далеч, за да проучат какво причинява тези промени, но признават, че много фактори могат да допринесат за изчерпването на озоновия слой, включително замърсяването, което затопля планетата; малки частици във въздуха, които се отделят от горски пожари и вулкани; и промени в слънчевия цикъл.

„Като цяло, нашите открития разкриват, че неотдавнашните големи озонови дупки може да не са причинени само от хлорофлуоровъглероди“, казва Кесенич.

„Така че, докато Протоколът от Монреал е безспорно успешен в намаляването на употребата на хлорофлуоровъглероди с течение на времето и предотвратяването на екологични катастрофи, неотдавнашните устойчиви дупки в антарктикозоните изглеждат тясно свързани с промените в атмосферната динамика,“ допълва тя.

Някои учени са скептични към констатациите на изследването, които разчитат до голяма степен на дупките, наблюдавани през 2020 г. до 2022 г., и използват кратък период - 19 години - за да направят заключения относно дългосрочното здраве на озоновия слой.

„Съществуващата литература вече е намерила причини за тези големи озонови дупки: дим от горските пожари през 2019 г. и вулканично изригване (La Soufriere), както и обща връзка между полярната стратосфера и южната осцилация на Ел Ниньо“, казва пред Science Media Center Мартин Джукер, учен от Центъра за изследване на изменението на климата към Университета на Нов Южен Уелс в Австралия.

„Знаем, че през годините на Ла Ниня полярният вихър в стратосферата има тенденция да бъде по-силен и по-студен от обикновено, което означава, че концентрациите на озон също ще бъдат по-ниски през тези години. През годините 2020-22 се наблюдава рядка тройна Ла Ниня, но тази връзка не се споменава в изследването,“ допълва той, цитиран от CNN.

Експертът отбеляза, че авторите на изследването са посочили, че са премахнали две години от записа – 2002 и 2019 г., за да гарантират, че „изключителните събития“ няма да изкривят техните констатации.

„Доказано е, че тези събития силно са намалили размера на теозоновата дупка“, казва той, „така че включването им вероятно би анулирало всяка дългосрочна негативна тенденция.“