Началото на всяка нова година мотивира много хора да се откажат от вредните си навици. С някои от тях можем да се разделим лесно, но други са доста по-упорити. Със сигурност прокрастинацията е един от най-трудно лечимите, пише Live Science.

Терминът "прокрастинация" може да се обясни най-просто като протакане или отлагане на задачи, за които сме наясно, че трябва да бъдат изпълнени. 

Независимо дали става въпрос за довършване на служебен ангажимент, изпращане на имейл или сутрешно бягане, някои задачи може да изглеждат непреодолими. Най-лесният начин да ги избегнем е да ги отложим за по-късно или изобщо да не ги завършим.

Но защо хората отлагат задълженията си и има ли нещо, което можем да направим, за да ограничим тази тенденция?

"В основата си отлагането е свързано с избягване на неприятното. Но понякога не самата задача, а емоциите, свързани с дадена дейност, карат хората да се отдръпнат и да се опитат да я отложат“, казва Фушиа Сироа, професор по психология в университета Дърам в Обединеното кралство.

Справянето с първите редове на есе за курсова работа, например, може да предизвика чувство на съмнение.

Когато се сблъскате с широк въпрос или тема, за която трябва да пишете, липсата на ясни инструкции може да предизвика страх от това, че не можете да я разберете правилно или какво би се случило, ако я разберете погрешно, обяснява Сироа.

Защо отлагаме неизбежното?

Прокрастинацията е специфична форма на отлагане, което е доброволно. Това означава, че то не е причинено от нуждата ни да приоритизираме други задачи или от непредвидена извънредна ситуация.

Прокрастинаторът обикновено го прави, въпреки че е напълно наясно с важността на задачата за него или за други хора и че отлагането ѝ може да има тежки последствия. 

Хроничните прокрастинатори обикновено изпитват затруднения с управлението и регулирането на емоциите си, казва още Сироа.

В изследване за образна диагностика на мозъка през 2021 г. тя и нейните колеги установяват, че студентите с по-голям обем сиво вещество в област на мозъка, свързана със самоконтрола, са по-малко склонни към отлагане, отколкото техните връстници. 

Колкото повече невронни връзки има между тази част на мозъка и фронталните области, толкова по-добри са наблюдаваните лица в регулирането на негативните емоции, фокусирането върху дългосрочните ползи и придържането към изпълнението на задачите.

Тези с по-малко връзки между тези области е по-вероятно да отлагат за сметка на бъдещи награди, заключават изследователите.

Трудностите в регулирането на емоциите отчасти обяснява защо хората с разстройство с дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD) са по-склонни да отлагат задълженията си. 

Проучване от 2018 г. показва, че центърът за откриване на заплахи в мозъка - амигдалата, има тенденция да бъде по-голяма и следователно по-чувствителна при хора, за които прокрастинацията е хронична. 

"Заплахата може да бъде нещо мъничко – как да формулираме имейл, например. Но очакваният дискомфорт може да е изключително силен, а желанието да избегнем дискомфорта може да надделее над всякакви съображения за последствията от незавършване на задачата", казват още психолозите. 

Колкото по-малко връзки съществуват между амигдалата и друга област на мозъка, която определя как реагираме на възприеманите заплахи, толкова по-вероятно е хората да отлагат нещата, които трябва да свършат. 

"Както всяка личностна черта, прокрастинацията има и някои биологични основи“, смята Сироа. Изследванията показват, че отлагането е свързано с импулсивността на генетично ниво и може да бъде наследствена черта.  

Можем ли да се отървем от навика да отлагаме задачите си?

Факторите на околната среда също влияят при оформянето на нашата реакция на отблъскващи задачи. Някой, който обикновено не отлага, може да го направи, ако попадне в ситуация, която изчерпва ресурсите му за справяне за дълъг период от време, като например смъртта на член на семейството.

"Отлагането се превръща в бърз и лесен начин за справяне с нещо, макар и по не особено устойчив начин, когато ресурсите ви за справяне са изчерпани.

Но то може да натрупа повече стрес, като остави задачата да "виси" над главата ви и по този начин задейства порочен кръг, който може да увреди психичното здраве, да понижи академичните постижения и да доведе до финансови затруднения", предупреждават учените. 

За щастие на хроничните прокрастинатори, изследването показва, че човек може да се научи да управлява негативните емоции и да си помогне за намаляване на склонността към избягване и отлагане на задълженията.  

Фушиа Сироа препоръчва да направите крачка назад, когато дадена задача ви се струва непосилна, за да прецените какви емоции е предизвикала ситуацията и защо искате да ги избегнете.

Така може да се изяснят всички несигурности относно това какво, всъщност, представлява задачата или да се раздели на няколко по-малки задачи. 

"Намирането на нещо смислено в работата, която трябва да се свърши и възнаграждаването за нейното изпълнение също могат да бъдат полезни", добавя тя.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !