На 28 октомври 1893 г. Чикаго е разтърсен от убийството на кмета Картър Харисън, застрелян на прага на собствената си къща. Престъплението шокира всеки американец, но най-потресен изглежда е полският имигрант Казимир Зеглен.

Свещеникът е дълбоко обезпокоен от анархисткото насилие, насочено към обществени фигури, на което става свидетел още от пристигането си в Америка.

Решен да се изправи срещу тази епидемия от хаос и кръвопролития, той насочва изобретателния си ум към решение, което потенциално може да спаси безброй животи.

Въобръжението му ражда модел на лека бронирана жилетка, проектирана да се носи дискретно под обикновеното облекло, осуетявайки плановете на бъдещи убийци, но без да привлича вниманието към уязвимостта на своя носител.

Amusing Planet раказва историята на изобретението и на неговия създател.

Кой е Казимир Зеглен?

Роден е през 1869 г. близо до Търнопол в Галиция, която по това време е част от Полша, окупирана от Австро-Унгарската империя. На 18-годишна възраст той става свещеник, присъединявайки се към католическата Конгрегация на възкресителите.

Съдбата обаче го води отвъд границите на родината му - до бреговете на Съединените щати през 1890 г., където неговата забележителна изобретателност скоро ще остави незаличима следа в историята.

Изобретението

Трагичните събития в Чикаго подтикват Зеглен към действие. През следващите две години той експериментира с различни материали, включително стоманена вата, вълна и памук.

Усилията му обаче водят само до разочарование, тъй като продуктите, които създава, приличат повече на средновековни доспехи, отколкото на леката, удобна за носене защита, която той си представя.

Едва през 1895 г. пробивът идва, когато мъжът се натъква на забележителните свойства на коприната да спира куршуми. Това разкритие не е съвсем ново –документирано е от д-р Джордж Е. Гудфелоу от Томбстоун още през 1881 г.

По време на аутопсия лекарят забелязва, че копринена носна кърпичка в джоба на жертвата значително е смекчила въздействието на куршум. Вдъхновен от идеята, той се впуска в изследвания и експерименти, изработвайки жилетки от слоеве копринен плат.

Д-р Гудфелоу, в крайна сметка, се връща към медицинските си задължения, оставяйки удъвършенстването на концепцията на Зеглен.

Пасторът разбира, че трикът за създаване на тъкан, устойчива на куршуми, се крие в правилния метод на тъкане и дебелината на текстила. За да научи нови техники за тъкане, той отива във Виена в Австрия и в Аахен в Германия, където има много квалифицирани тъкачи.

Под тяхно ръководство той изучава тънкостите на тъкането на нишки, за да създаде плат, който е едновременно гъвкав и непробиваем. През 1896 г., въоръжен с новия си опит, Зеглен кандидатства в САЩ за патент за своето иновативно изобретение.

По-малко от година по-късно усилията му са възнаградени – той получава два патента за различни варианти на неговата новаторска „броня“.

За да направи изобретението си популярно, Зеглен започва да провежда публични демонстрации, на която кани полицаи, военни, журналисти и широката общественост. По време на тях той моли доброволци да стрелят по дървен блок, защитен с парче брониран плат.

По-късно Зеглен използва човешки трупове и животни, за да тества своето изобретение. Когато експериментите се оказват успешни, той преминава на живи хора. Има много доброволци, но мъжът решава, че не може да ги изложи на такава опасност и предпочита да жертва своя живот в името на науката.

Предизвикателството Krag–Jørgensen

Най-голямото предизвикателство пред Зеглен обаче е създаването на жилетка, която може да спре куршума на пушката Krag–Jørgensen. Боеприпасите, използвани в това оръжие, въведено в американската армия през 1894 г., работят с иновативния бездимен барут.

Те се изстрелват с начална скорост от около 600 м/с, или два до три пъти по-бързо от револверния патрон. Този куршум със стоманена обвивка може да пробие дъбова греда с дебелина половин метър от разстояние 600 метра.

Платът на Зеглен е твърде слаб, за да спре снаряд с толкова голяма инерция. Изобретятелят признава, че ръчното тъкане, само по себе си, не може да постигне нивото на защита, необходимо за спиране на страховития куршум от пушката Krag–Jørgensen.

Неговото решение се крие в механизацията - механичен стан, способен да произвежда плътно изтъканата, еластична материя, която е от съществено значение за ефективната защита от куршуми.

Скандалът с Ян Шчепаник

Придобиването на такова специализирано оборудване обаче се оказва предизвикателство. Зеглен отива в Европа, където се надява да намери експертизата и машините, необходими за реализиране на неговата визия.

Именно там той среща Ян Шчепаник - изобретател, наричан „полския Едисон“ заради плодотворните си постижения в различни области на науката.

Шчепаник незабавно се заема със задачата, използвайки опита на специалисти от текстилната индустрия, за да усъвършенства тъканта отвъд това, което Зеглен е постигнал с ръчен труд.

Въоръжен с подобрения материал, свешеникът се връща в Америка, нетърпелив да популяризира своето изобретение. Опитите му да създаде производствена линия обаче са възпрепятствани от непосилните разходи, свързани с производството на жилетките.

Междувременно, в Европа Шчепаник започва да твърди, че е единственият изобретател на бронежилетката и дори търси сделки с чуждестранни лица, включително руснаците. След като разбира за това предателство, Зеглен прекъсна връзките с бившия си партньор.

Въпреки това, поради липсата на умелия бизнес нюх на Шчепаник, свещеникът се бори да осигури инвеститори, които да подкрепят неговото изобретение. Църквата му дотогава финансира начинанията му, но му отказва по-нататъшна финансова подкрепа.

В крайна сметка, той се разделя с нея и се заема с други начинания, докато не е почти напълно забравен. Зеглен умира в анонимност около 1927 г., като приносът му към науката не е широко признат.

Историята на „копринената му броня“ приключва с последната публична демонстрация през май 1913 г. Жилетката е окачена на дървена дъска, по която стрелят с револвер 32 калибър - огнестрелно оръжие, вече използвано в многобройни тестове.

В този случай обаче жилетката не прилича на нищо повече от парче надупчено швейцарско сирене. Зеглен отдава неуспеха на биологичното разграждане на коприната и обещава да предостави нова итерация за по-нататъшно изследване.

За съжаление, няма доказателства, които да предполагат, че той някога е изпълнил това обещание.

"Бронята на Зеглен" се оказва напълно неадекватна срещу нарастващата разрушителна сила на огнестрелните оръжия. Въпреки че концепцията е добра на теория, едва много по-късно се появяват значително по-здрави синтетични влакна, правейки меката бронежилетка наистина ефективна.

Визионерът Зеглен

Казимир Зеглен несъмнено е изобретателят на първата бронирана жилетка, смятат изследователите, но неговата концепция, в крайна сметка, не оказва голямо влияние върху по-нататъшното технологично развитие в тази област.

Неговите идеи обаче оказват влияние върху напълно различна технология - гумите. Зеглен прилага знанията си в областта на тъкането за подсилване здравината на автомобилните гуми с помощта на копринена тъкан.

Той получава два патента, които стават основа за създаването на следващата му компания - The Zeglen Tire & Fabric Co.

Въпреки неуспеха си да намери поддръжници, Зеглен продължава да работи върху своята бронежилетка. За своя последен патент той създава метална броня, използвайки метод, подобен на неговата подобрена, еднослойна бронирана тъкан от 1898 г.

Той също така предлага да се използва триизмерна мрежа от твърди жици, напълнена с разтопен по-мек метал и след това навита заедно.

Това иновативно изобретение привлича вниманието и се споменава в последващи патенти - особено в контекста на изработката на защитни покрития за космически кораби, подчертавайки потенциалните му приложения отвъд конвенционалната бронежилетка.