За индустрията за добив на вятърна енергия в момента са едни от най-добрите и същевременно - едни от най-лошите времена.

Ускорените планове за енергиен преход в големите икономики стимулират сериозно технологията. В САЩ добивът на вятърна енергия приблизително ще се удвои и ще се конкурира с природния газ като основен източник на генериране на електроенергия до 2030 г., обявиха през миналия месец от Администрацията за енергийна информация.

Администрацията на президента Джо Байдън иска дотогава да се добиват 30 гигавата офшорна енергия. Европа пък иска да има повече от два пъти от това в Северно море, докато Китай може да инсталира мощности за генерирането на три пъти по толкова офшорна енергия.

Притиснат от климатичните промени и по-сериозните опасения относно енергийната сигурност след руската инвазия в Украйна, секторът беше тласнат към една “изключителна нова фаза на все по-бърз растеж,” заявяват от Глобалния съвет за вятърна енергия (GWEC) в края на миналия месец.

В същото време, предизвикателствата пред вятърната енергия изглеждат значителни от дълго време. Новите инсталации в САЩ намаляват с 56% през миналата година - след изтичането на данъчни кредити, сочат данни на S&P Global.

Обявеният през миналата седмица енергиен план на Великобритания не съдържаше твърди планове за облекчаване на ограниченията, които задушават разработването на подобни мощности до такава степен, че в Англия през 2022 г. са инсталирани едва две турбини.

Датският гигант в сферата на офшорната енергия Ørsted AS се оттегли от голям търг за офшорна енергия в Тайван през миналата година, след като заключи, че структурата и регулациите, свързани с процеса, означават, че няма да може да се инвестира.

Инфлацията и повишаващите се финансови разходи пък значат, че британският офшорен проект Hornsea 3, който е един от най-големите в света, може да не продължи без правителствена подкрепа.

“Има риск необходимите инвестиции във възобновяеми енергийни източници да се забавят и да причинят опустошителна загуба на инерция по отношение на зелената трансформация,” заяви главният изпълнителен директор на Ørsted Мадс Нипер.

Акциите на компанията са поевтинели с близо една трета за последната година.

Как може и двете неща да се верни едновременно?

Проблемът е, че макар технологичната и финансовата ситуация при вятърната енергия да се е подобрила, регулаторният пейзаж остава заседнал в миналото. В някои сфери нещата дори се влошават.

Това важи за изискванията за местно съдържание, например. Всяка страна иска да се наложи като сила в добива на вятърна енергия, като изисква разработчиците да набавят част от оборудването си на местно ниво, но много държави просто не разполагат с мащабите, за да правят това конкурентно.

Налага се Ørsted рязко да ограничи използването на основи компоненти за вятърни турбини в Тайван, които са произведени в страната, заради проблеми с контрола на качеството и капацитета, според BloombergNEF.

Не е ясно дали двете компании, които ги произвеждат, могат да осигурят достатъчен брой за постигането на целите на правителството относно вятърната енергия, пише анализаторът Лео Уанг.

Получаването на разрешително от местните власти и операторите на електропреносната мрежа за изграждането на генератори е още един проблем.

“Разрешителните и проблемите с електропреносната мрежа ограничават значително количествата,” посочва председателят на GWEC Мортен Дирхолм в последния отчет на организацията.

Проекти за вятърна енергия с капацитет 80GW са блокирани в процесите по отпускане на разрешителни в Европа, според GWEC. В САЩ има чакащи за свързване към мрежата с капацитет от 230GW, според правителствени данни.

Общо тези турбини биха могли да генерират достатъчно електричество за захранването на Япония.

Тези проблеми се усложняват и от затрудненията във веригите на доставки. Индустрия, която се сблъсква с толкова бързо увеличение на търсенето, както тази на вятърната енергия, винаги ще се натъква на затруднения.

Ключови компоненти, като перки и генератори, ще започнат да свършват през втората половина на десетилетието, според GWEC.

Всичко това поставя под натиск разходите по проектите, тъй като повишаващите се лихви също оказват влияние върху разходите за финансиране. И макар скокът в цените на изкопаемите горива през 2022 г. да означаваше, че възобновяемите енергийни източници са по-конкурентни от когато и да било, това предимство сега намалява с понижаването на цените на въглищата и природния газ.

Разходите за нови проекти за вятърна енергия в САЩ са нараснали с една четвърт за двете години до декември 2022 г., според BloombergNEF, и с двуцифрено изражение в проценти в в Австралия, Бразилия, Индия, Япония и Великобритания.

Сред водещите пазари, те намаляват само в Китай и Франция.

Тази година ще е първата в историята с инсталирани над 100GW мощности за вятърна енергия, според най-новия доклад на GWEC. Те обаче посочваха същото нещо и преди 12 месеца за разочароващата година, която приключи.

Капацитетът на инсталациите за вятърна енергия пада с над 15GW през миналата година, в сравнение с 2021 г., като възлиза на 22% под прогнозите на GWEC, направени само девет месеца по-рано.

Лесно е да се обрисува една розова картина на бъдещето на вятърната енергия, базирана на заявените амбиции на политически лидери и на очевидното търсене на повече чиста енергия по света.

Проблемът е, че от страната на предлагането пейзажът е обрасъл с плевели. Ако тези проблеми не бъдат остранени, растежът на вятърната енергия може да продължи да разочарова.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !