Трудно е да забележите върха, ако го изкачвате в мъгла. Тази мъдрост, която важи за планинарите, е също толкова вярна и за политиците, които се борят с инфлацията, пише The Economist. 

В еврозоната потребителските цени през октомври са с 10.7% по-високи спрямо година по-рано. Европейската централна банка увеличи лихвените проценти с 0.75% на последното си заседание, следвайки пътя, "утъпкан" от Федералния резерв на САЩ. 

И политиците, и централните банкери силно се надяват, че пикът на инфлацията вече е близо.

Оптимистите посочват, че еврозоната не е приложила големи фискални стимули след пандемията от COVID-19, за разлика от Щатите, което означава, че основните двигатели на инфлацията са шоковете в предлагането и цените на енергията, а не от прегряване на икономиката. 

Стимулиращите мерки в Европа се стремят да смекчат удара от рекордните цени на енергията, а не да насърчават разходите. През второто тримесечие на годината потреблението е с по-малко от 2% над същия период на 2019 г. В САЩ то е със 7% по-високо.

Освен това макроикономическите инидкатори показват, че европейската икономика върви към рецесия. Заплатите са нараснали умерено и няма признаци за генериране на т. нар. "ценова спирала", при която постоянното нарастване на възнагражденията тласка цените нагоре.

Настоящите и бъдещите цени на енергията на пазарите на едро паднаха от летните си пикове. А проблемите с доставките на много от проблемните стоки - от микрочипове до мебели, вече са облекчени. 

От тази гледна точка изглежда, че инфлационният пик наистина вече наближава. За съжаление, този оптимизъм вероятно ще се окаже неоснователен, посочва The Economist. 

Ще бъде необходимо известно време, преди по-ниските цени на енергията да достигнат до потребителите. Повечето от тях все още стават свидетели на огромни повишения.

Франция има най-ниската инфлация в Европейския съюз (7.1% през октомври), отчасти защото правителството ограничи цените на газа и електроенергията. Следващата година обаче таванът ще падне и цените ще могат да се увеличат с 15%, което неминуемо ще увеличи инфлацията. 

В Германия много домакинства имат дългосрочни договори, които постепенно се подновяват, за да отразят по-високите цени от началото на тази година.

И въпреки че през необичайно топлия октомври цените на енергията на едро се понижиха, средносрочната прогноза е за студена и суха зима, което означава, че вероятно те ще се покачат отново. Още по-лошото е, че руският президент Владимир Путин може да ескалира енергийната война.

Цените на енергията и храните съставляват по-малко от една трета от кошницата от стоки и услуги, използвани за измерване на инфлацията. Тревожни обаче са и тенденциите в останалата част от нея. Цените на стоките и услугите, различни от храните и енергията, са се увеличили с 6% на годишна база през последните три месеца.

Въпреки че цените на енергията може да са една от причините за тази промяна (ресторантите се нуждаят от топлина, например), размерът на увеличението предполага, че инфлацията се разпространява и в други сектори. 

Повишаването на заплатите вероятно ще допринесе за ръста на инфлацията. Досега тези в Европа се увеличаваха сравнително слабо. За разлика от ситуацията отвъд Океана, в Европа шест от всеки десет работници имат колективни трудови договори, действащи за година или повече.

Това означава, че е необходимо време, преди икономическите условия да повлияят на заплащането им. Профсъюзните преговарящи имат ограничени искания, съзнавайки, че спиралата на заплатите и цените може да има негативни последствия. 

Но търпението на преговарящите започва да се изчерпва. Профсъюзите в публичния сектор на Германия ще влязат в предстоящи преговори с искане за увеличение на заплатите от поне 10.5%.

Проблемът за работодателите е, че пазарът на труда остава изключително стегнат. Делът на фирмите, които съобщават, че недостигът на персонал ограничава производството им, е близо до рекордно високи нива както в производствения сектор, така и в сектора на услугите. Една от причините е огромното натрупване на неизпълнени поръчки от пандемията. 

Производствените фирми имат средно над пет месеца работа върху своите предварителни поръчки, според скорошно проучване, в сравнение с четири преди пандемията. Към това трябва да се добави и големият брой работници, които се пенсионират всяка година в застаряващи страни, като Италия и Германия.

Всичко това означава, че пикът на инфлацията вероятно все още е далеч, а и дори да бъде достигнат, "спускането" ще бъде също толкова трудно за навигация. Цените на енергията трябва да се установят на по-ниско ниво през следващата година, което ще намали общата инфлация. Но инфлацията в останалата част от икономиката вероятно ще продължи да се ускорява, ограничавайки незабавния спад. 

Дори и потенциалната рецесия може да не укроти инфлацията. А тогава Европейската централна банка ще трябва да затегне допълнително политиката си, оказвайки допълнителен натиск върху икономиката.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !