Натискът върху българските компании да покриват изискванията на ESG регулациите се засилва. Интересното е, че той идва не толкова от самите регулации, колкото от чуждестранните бизнес партньори на тези фирми.

Това заяви управляващият партньор на denkstatt България Боян Рашев, който взе участие във второто издание на форума ESG - Investing in our Future. 

"Последната година беше много интересна и има много български компании, които за първи път се сблъскват с темата ESG, било поради нови регулации или поради изисквания на техни клиенти.

Интересното е, че когато започнем да говорим с тях, става ясно, че те така или иначе изпълняват много от нещата, които се изискват от тях - намаляване на екологичното въздействие, грижа за здравето за служителите, провеждане на социална политика. И в крайна сметка се стига до там, че тези усилия просто трябва да бъдат описани според изискванията", обясни Рашев. 

Той обаче уточни, че има и изисквания на ESG регулациите, които са абсолютно неадекватни за българския бизнес. 

Експертът посочи, че вече има много случаи с малки и средни предприятия у нас, на които се поставят изисквания, свързани с въглеродната неутралност, от страна на техни големи контрагенти от чужбина. 

Неговият съвет към тези фирми е да се подготвят предварително за предстоящите регулации, които ще засегнат и тях, да започнат да изготвят доклади, които не са одитирани, преди те да станат задължителни и одитирани. По този начин те ще бъдат по-подготвени. 

Провалиха ли се политиците в поставянето на целите, свързани с ESG?

На въпрос кой трябва да поеме отговорността за целите, които бяха поставени, но няма как да бъдат изпълнени, Рашев отговори, че поне на теория това трябва да бъдат политиците, които са ги заложили, но на практика това не се случва.

Отговорността, по думите му, ще бъде платена от всички под формата на загубата на конкурентоспособност. 

"Това важи не само за България, но и за Европейския съюз, и за САЩ, където бързо стана ясно колко неадекватни са били някои от поставените цели. Идеята за забраната на двигателите с вътрешно горене беше такава още от самото начало и тя вече се "разби" в реалността.

Пазарът на електромобили и хибриди показа как след първата вълна на ентусиазъм по отношение на изцяло електрическите превозни средства потребителите постепенно започнаха да се връщат към хибридите. В Германия дори има и връщане към дизелите", коментира управляващият партньор на denkstatt България. 

Той обаче подчерта, че това не обезмисля ESG политиките изцяло, а само някои конкретни мерки и приложения и тезата, че Европа губи конкурентоспособността си заради ESG, не е вярна.

Рашев напомни, че за бизнеса е полезно да управлява разумно своите екологични и социални политики, като много от компаниите, така или иначе, го правят, но целите трябва да бъдат съобразени с нуждите на самата компания, а не да бъдат "спускани" отгоре.  

Ще има ли промени след изборите за европейски парламент през юни 2024 година?  

"Аз лично се надявам да има промяна след евроизборите, макар че, като човек, който живее от това, би трябвало да гласувам с три ръце за всички "зелени" политики. Но когато виждам, че те водят до загуба на конкурентоспособност, в един момент става ясно, че мярката е изгубена", заяви Боян Рашев. 

По думите му, може да се очаква промяна по конкретни крайни мерки и политики, които рано или късно ще претърпят сблъсък с реалността. Той даде пример с идеята горивата за отопление и транспорт да влязат в схемата за търговия с емисионни квоти, която може да предизвика сериозни политически сътресения. 

"В Европа вече има протести срещу тези мерки, докато тук в България засега нищо не се случва, защото много хора може би смятат, че те не ги засягат или няма да стигнат до нас. Но, както стана ясно от случая с въглищните централи, нещата не стоят по този начин", заяви Рашев. 

Той каза още, че в САЩ темата вече е силно политизирана и дори има щати, като Тексас, които изкараха парите си от големите инвестиционни фондове, които залагат твърде строги ESG критерии и вредят на петролната и газовата индустрия. 

"Това тотално политизиране и разделяне на ESG и анти-ESG лагери може да се случи и в Европа, но опасността е, че тогава ще се загуби смисълът, който обикновено е някъде по средата", обясни Рашев.

Разликата със САЩ обаче, според него, е, че там тези въпроси до голяма степен се решават от финансовите пазари, докато в Европа целите са "облечени" в закони и регулации, които се променят доста по-трудно. 

Може ли водорът да замени фосилните горива?  

"Водородът има много предимства и още повече недостатъци. Очевидно е, че в индустрията той отдавна има приложение, тъй като там е най-лесно да бъде използван.

Аз обаче съм скептичен към всяко приложение на водорода, което би изисквало той да бъде транспортиран на дълги растояния - дали по тръбопроводи, с камиони или по какъвто и да е друг начин, включително и да бъде складиран до крайния потребител в големи количества. Просто защото рискът от инциденти е огромен", заяви Рашев. 

По думите му, теоритичната идея да се произвежда водород чрез слънчева енергия, който да захранва различни системи, звучи прекрасно и може да се реализира, но на ограничени физически места. Не може да се очаква обаче водородът да замести природния газ, смята управляващият партньор на denkstatt България. 

ESG - Investing in our future се осъществи с подкрепата на Филип Морис България, Летище София, Девин, Булстрад, AstraZeneca, Mr. Bricolage и denkstatt. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !