Ормузкият проток отново е във фокуса на вниманието, тъй като евентуална американска намеса в Иран повишава риска Техеран да наруши работата на един от най-важните енергийни канали в света.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля редица варианти срещу Иран, според множество медийни съобщения от последните дни, докато страната потушава вътрешните протести.

Експерти от индустрията предупредиха, че военна конфронтация може да провокира Иран да блокира Ормузкия проток - тесен воден път, който свързва Персийския залив и Арабско море и през който преминава близо една трета от световния суров петрол.

„Прекъсване на доставките през Ормузкия проток може да причини глобална петролна и газова криза“, особено като се имат предвид „отчаяните и необмислени стъпки, до които може да стигне настоящият ирански режим“, ако се окаже все по-притиснат в ъгъла, a властта и животите на местните управляващи са заложени на карта, казва пред CNBC Сол Кавоник, ръководител енергийни изследвания в MST Marquee.

През 2025 г. през Ормузкия проток са преминавали около 13 милиона барела суров петрол на ден, което представлява приблизително 31% от световните морски потоци от суров петрол, показват данни, предоставени от фирмата за пазарни проучвания Kpler.

Рискът от блокиране на водния път се появи и по време на избухването на конфликта между Вашингтон и Техеран през юни миналата година.

Цените на петрола биха могли да скочат с двуцифрени числа

Тъй като производството и износът на Иран са далеч по-големи от тези на Венецуела, световният пазар неизбежно ще усети по-силно ефекта на доминото,  казва Мую Сю, старши анализатор на суров петрол в Kpler, добавяйки, че китайските рафинерии може да бъдат принудени да търсят алтернативи.

За разлика от Венецуела, всяко военно действие с участието на Иран носи „значително по-високи рискове“, предвид обема на доставките на суров и рафиниран суров продукт и транзитния риск, заяви Боб Макнали, президент на Rapidan Energy Group, който прогнозира 70% вероятност от селективни удари на САЩ срещу Иран.

В сценарий на екстремна ескалация, при който танкерите не могат да преминат или енергийната инфраструктура е повредена, цените на петрола биха могли да скочат с двуцифрени числа, казват анализатори.

„Страхът от затваряне ще доведе до покачване на цената на петрола с няколко долара за барел, но пълното затваряне на пролива може да доведе до скок от 10 до 20 долара за барел“, казва Анди Липоу, президент на Lipow Oil Associates.

Кавоник очаква „незабавен скок на цената на петрола“ след всяка атака на САЩ срещу Иран, като това повишение ще се смекчава от всеки признак, че прекъсването е временно.

Петролът брент за последно се търгуваше на цена от около 63 долара за барел, докато фючърсите на щатския лек суров петрол (WTI) се задържаха на 59 долара за барел.

Различните сценарии

Повечето анализатори подчертават, че всякакви катастрофални последици все още остават събития с ниска вероятност.

Въпреки че Иран винаги може да заплаши да затвори Ормузкия проток, те може да не искат да го направят предвид сложността на динамиката на силите в региона и може да нямат капацитета да го затворят напълно, предвид начина, по който американският флот патрулира в района, казва Сю от Kpler.

Дори при сценарий, в който Иран се опита да предизвика временно прекъсване, като например тормоз на танкери или кратковременно блокиране на транзита, физическото въздействие върху доставките би било ограничено.

От Kpler изчисляват, че пазарът на петрол в момента клони към свръхпредлагане, с приблизително 2.5 милиона барела на ден излишък през януари и над 3 милиона барела на ден през февруари и март.

Освен това, всяко затваряне вероятно ще бъде посрещнато с демонстрация на сила от страна на САЩ и съюзниците им, за да възстановят отново потоците, каза Кавонич.

Въпреки това експерти предупреждават да не се правят директни паралели между Иран и Венецуела, където администрацията на Тръмп използва санкции и конфискации, за да окаже натиск върху венецуелския режим, преди да залови президента Николас Мадуро.

За САЩ би било много трудно да предприемат стратегия спрямо Иран, подобна на тази във Венецуела, защото Иран е далеч от американска земя, а геополитическата ситуация в Близкия изток е много по-сложна, отколкото в Латинска Америка, казва Сю.

„Освен това, приоритетът на Тръмп в момента изглежда е консолидирането на американската власт в Западното полукълбо.“

Липоу споделя това мнение, като казва, че сценарий от венецуелски тип в Иран е по-вероятно да включва санкции и прилагане на закона, отколкото военна окупация или атаки срещу местна инфраструктура.