• Инвестиционните измами набират скорост – обещания за бърза и висока доходност, „ексклузивни“ възможности и предложения за превод на пари към непознати сметки често са сигнали за измама.
  • Измамниците разчитат на човешките емоции – страхът, желанието за бърза печалба и усещането за спешност карат жертвите да действат, преди да проверят информацията.
  • Изкуственият интелект прави измамите по-убедителни – с помощта на снимки, видеа и гласови записи престъпниците създават все по-реалистични фалшиви комуникации.

Измамите вече не изглеждат като очевидни опити за кражба на пари. Те идват под формата на инвестиционна възможност, спешно обаждане от „банката“, съобщение от „шефа“ или дори видео с гласа на известна личност, генерирано от изкуствен интелект.

Докато дигиталните плащания растат, расте и индустрията около финансовите измами. По думите на Димитър Мутафчиев, директор „Сигурност“ в Банка ДСК, най-сериозното предизвикателство в момента не са само техническите атаки, а т.нар. социален инженеринг – манипулации, при които самият потребител е убеден доброволно да извърши действие в полза на измамниците.

„Технологиите са само инструмент. Те правят измамите по-бързи, по-евтини и по-убедителни, но в основата винаги стои една и съща схема – да бъде провокирана емоция, която да притъпи бдителността на човека“, коментира Мутафчиев.

Инвестиционните измами в България стават все по-популярни

Сред най-бързо разпространяващите се схеми през последните месеци са именно инвестиционните измами. Причината е комбинация от няколко фактора – интересът към инвестициите, ръстът на финансовата грамотност, но и желанието за бърза печалба.

„Никога инвестиция не се случва с превод на пари към някакъв IBAN и обещание, че ще получите определена доходност“, казва Мутафчиев.

Според него хората, които искат да инвестират, трябва първо да проверят дали компанията е легитимна, дали има необходимите разрешения, как работи платформата ѝ и по какъв начин се съхраняват закупените активи.

Схемите обаче често разчитат именно на обратното – липса на време за проверка. Жертвите получават предложение за „уникална възможност“, достъпна само за тях, с обещание за висока доходност за кратък период.

„Получавате имейл, че с няколко хиляди ще изкарате няколко пъти повече за седмица. Това е почти сигурен знак за измама. Загубите при този тип схеми са близо до 100%“, предупреждава експертът.

Измамниците продават емоции, не истории

Според Мутафчиев повечето атаки са изградени около няколко основни човешки реакции – страх, желание за печалба и чувство за спешност.

„Ваш близък е пострадал“, „сметката ви е компрометирана“, „трябва да действате веднага“ – това са послания, които целят човек да реагира преди да започне да анализира ситуацията.

Този модел работи както при индивидуални потребители, така и при компании. Един от популярните корпоративни сценарии е т.нар. CEO fraud – измама, при която служител получава съобщение или обаждане, уж от изпълнителния директор, с нареждане за спешен превод.

Изкуственият интелект допълнително улеснява подобни атаки. С помощта на налични снимки, видеа и гласови записи престъпниците могат да създават все по-убедителни фалшиви комуникации.

„AI не създава измамата, а я прави по-убедителна“, казва Мутафчиев.

Банковите системи стават по-умни, но човекът остава ключовият фактор

Банките от години инвестират в технологии за откриване на подозрителни операции. Голямата част от наблюдението на транзакциите вече се извършва автоматично чрез системи, които анализират модели на поведение и подават сигнали при необичайна активност.

При съмнителни операции банките могат да блокират плащания както автоматично, така и след анализ от служители.

„Обемите на разплащанията вече са толкова големи, че човек трудно може да следи всичко ръчно. Затова голяма част от процеса е автоматизиран“, обяснява директорът „Сигурност“ в Банка ДСК.

Въпреки това възстановяването на вече преведени средства невинаги е възможно. При картови плащания съществуват механизми за оспорване на операции, но при банковите преводи ситуацията е по-сложна, тъй като средствата могат да бъдат прехвърлени много бързо през различни сметки.

"Възможно е целта на измамата да бъде и през вашата сметка да преминат други средства, които също са свързани с незаконна дейност. Това също е една от целите на подобни измами.“

Как да разпознаем измамата?

Едно от най-важните правила е просто: банката никога няма да поиска по телефон, имейл или съобщение пълния номер на карта, ПИН код или пароли за електронно банкиране.

Потребителите трябва да внимават за:

  • неправилно изписани имена на компании и институции;
  • подозрителни имейл адреси;
  • обещания за нереалистично висока доходност;
  • натиск да се действа веднага;
  • непоискани инвестиционни предложения.

Ако човек получи съобщение, което изглежда като изпратено от банка, работодател или близък, най-сигурният подход е проверка през друг канал – например телефонно обаждане на официален номер.

Измамите се превръщат в глобален бизнес

Проблемът вече далеч надхвърля отделни случаи. По данни, цитирани от Мутафчиев, през миналата година в България са постъпили над 1700 сигнала за измами, свързани с фишинг, инвестиционни схеми и криптоизмами.

На европейско ниво финансовите измами са сред най-печелившите дейности за организираната престъпност. Според експерта те се нареждат сред водещите източници на незаконни приходи след наркотрафика.

„Към 2024 г. измамите достигат над 4.2 млрд. евро загуби. Отделно от това, в свой скорошен доклад Европол идентифицира над 730 престъпни мрежи с около 400 хил. членове, които оперират на територията на Европейския съюз. “

С нарастването на дигиталните плащания и развитието на изкуствения интелект битката няма да бъде само технологична. Тя ще зависи и от способността на хората да разпознават моментите, в които някой се опитва да вземе най-ценния ресурс в една измама – не паролата, а доверието.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !