От обява, качена в сайта imot.bg, стана ясно, че семейството на бившия премиер (2001 г.- 2005 г.) и последен цар на България (1943-1946 г.) Симеон Сакскобурготски продава един от шестте имота, които притежават у нас. 

Става дума за Царската вила в село Баня, Карловско. Агенцията за недвижими имоти, която се занимава с продажбата, е "Капитал Инвест" и е обявено, че цената е по запитване.

От обявата се вижда още, че дворецът, който включва фоайе, трапезария, кухня, винарна, множество спални и бани, личен кабинет на Цар Борис и други помещения, може да бъде превърнат в "бутиков хотел с високо историческо значение". 

Общата площ на прилежащата земя е 10 598 кв.м, а тази на сградите: 1000 кв.м.

Лятната резиденция, построена през 1929 г., е един от 6-те имота на царската фамилия и единствената частна къща на Цар Борис III.

Симеон Сакскобурготски/ Getty Images

Може ли имотът да бъде купен от държавата? 

Обява за продажбата на имота, с прилежащите сгради и парк, проектиран и създаден лично от Цар Борис III, разбуни духовете в Баня и надигна вълна от недоволство. От сдружение „Заедно за град Баня“ предлагат имотът да бъде купен от държавата.

В писмо, изпратено до председателя на НС, премиера, президента, областния управтел и кмета на общината се казва, че по този начин ще се гарантира защитата на обществения интерес, посочват БГНЕС.

Историята на Царската вила в Баня

Царската вила в Баня, известна още като "Царската къща", е лятна резиденция на българския цар Борис III, разположена в град Баня, община Карлово, в Пловдивска област.

Построена през 1929 г. по проект на изтъкнатите архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов, тя е единствената частна къща, създадена изцяло по инициатива на цар Борис III и е сред шестте лични имота на царското семейство Кобургготски.

Царят избира Баня след посещение през 1925 г., когато, търсейки лечение на ревматизъм, остава впечатлен от благоприятния климат и лечебните минерални води в района. По време на този престой той е гост на своя приятел - индустриалеца Велизар Багаров.

Убеден в предимствата на Карловските бани, цар Борис III решава да построи своя лятна резиденция в близост до тях. Земята за вилата е купена от местни земеделци, а имотът обхваща 10 декара, от които 7 декара са превърнати в ботанически парк по идея и с личното участие на царя, който е запален ботаник.

Паркът около вилата впечатлява с разнообразието си – през него е минавала малка рекичка, която е напоявала редки и декоративни растителни видове, като блатна секвоя, див кестен и магнолия.

Мястото е разположено върху термален извор, чиито лечебни свойства са били още една причина за избор на локацията.

Самата вила е изградена в стила на българския романтизъм, вдъхновен от архитектурата на Възраждането. Сред характерните елементи се откроява големият чардак, застлан с италиански теракот и поддържан от пет дъбови колони.

Прозорците са снабдени с кепенци, а фасадата е оживена с детайли, типични за възрожденската българска къща. Комплексът включва още две по-малки сгради, предназначени за гости и обслужващ персонал, и е заграден с висок каменен зид, увенчан с масивни дъбови порти.

Интериорът на вилата е семпъл и уютен – без излишен лукс, отразяващ личната скромност на цар Борис III.

След края на монархията през 1946 г. царската резиденция в Баня е национализирана от комунистическия режим. През 90-те години на XX век, след настъпилите демократични промени, българският съд възстановява собствеността на наследниците на Борис III – княгиня Мария Луиза и цар Симеон II.

Днес сградата съхранява автентични мебели в ориенталски стил и художествени произведения на едни от най-изтъкнатите български художници – Константин Щъркелов, Борис Денев, Владимир Наумов и други, близки до царското семейство.

Getty Images

Вилата има особено значение за цар Симеон II – това е първият му дом при завръщането му в България. Той и сестра му Мария Луиза често пребивават там с гости и приближени, а Баня е избирателната секция, в която Симеон традиционно гласува.

Царската вила е със статут на паметник на културата и се поддържа от „Винарна Розовата долина". Дворецът не е постоянно отворен за посещения, но се допуска за специални поводи и събития.

През юни 2025 г. цар Симеон II официално обявява намерението си да продаде имота, което предизвиква широк обществен интерес към бъдещето на тази ценна историческа и културна забележителност.