Технологиите, устойчивостта и глобализацията ще определят предприемаческия пейзаж през следващото десетилетие.

Това заяви в интервю за Darik Business Review Йосип Павкович, член на Управителния съвет на Хърватската банка за възстановяване и развитие (HBOR).

Той коментира и ползите за Хърватия от присъединяването към еврозоната, както и инструментите, с които банката за развитие в страната подкрепя икономиката, инфраструктурните проекти, малките и средни предприятия, иновациите и конкурентоспособността. 

Павкович беше в България по покана на Българската банка за развитие и участва в двудневния форум, организиран по повод 25-годишнината от създаването на финансовата институция. Една от основните теми на форума беше ролята на публичните банки в икономиката.

Как се промени хърватската икономика след присъединяването към еврозоната?

Все още е рано да се правят заключения относно дългосрочните ефекти, но вече можем да видим дълбоко положително въздействие върху нашата икономика чрез стимулиране на устойчив растеж, повишаване на стабилността и значително подобряване на нашата кредитоспособност.

Приемането на еврото улесни търговията чрез рационализиране на транзакциите в рамките на европейския единен пазар, но също така намали транзакционните разходи и елиминира рисковете от обменния курс, което е особено полезно за износителите.

Един от незабавните ефекти е неотдавнашното повишаване на кредитния рейтинг на Хърватия от Standard & Poor's и Fitch, които повишиха оценката до „A-“ с положителна перспектива, цитирайки по-дълбоката европейска интеграция и силния икономически растеж. 

Това надграждане сигнализира за повишеното доверие на инвеститорите и намалява разходите по заемите, което е от решаващо значение за финансирането на бъдещи проекти. 

Приемането на еврото даде на Хърватия и достъп до ликвидността на Европейската централна банка, което укрепи финансовата система на страната.

Успешното усвояване на средствата от ЕС продължава да играе важна роля, като над 9 милиарда евро са разпределени за ключови сектори, като дигитализация, зелена енергия и развитие на инфраструктурата. 

Този приток на средства, заедно с ефективното използване на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, се предвижда да увеличи брутния вътрешен продукт на Хърватия средно с 3% годишно от 2024 до 2026 г., което е значително по-бързо от средното за еврозоната от около 1.2%. 

В бъдеще насочването към целенасочени инвестиции, особено в образованието и иновациите, ще бъде ключово за Хърватия, за да постигне още по-високи темпове на растеж. 

Каква е "рецептата" за конкурентоспособност на страните от Югоизточна Европа?

Конкурентоспособността разчита на комбинация от стратегически реформи, иновации и инфраструктурно развитие. В случая с Хърватия, интеграцията в ЕС изигра решаваща роля за насърчаване на по-силен икономически растеж. Достъпът до по-големи пазари и регулаторната стабилност, заедно с финансирането от ЕС, служат като икономически ускорител. 

Структурните реформи, като опростяване на регулаторните рамки и намаляване на бюрокрацията, са от съществено значение за привличането на преки чуждестранни инвестиции. Инфраструктурните проекти, включително модернизацията на транспортните мрежи, са ключови за дългосрочния растеж.

Развитието на човешкия капитал, особено в образованието и професионалното обучение, съобразени с нуждите на индустрията, е от решаващо значение.

Освен това иновациите, технологиите и специализацията, съобразени със съвременните пазарни тенденции, допълнително повишават конкурентоспособността. 

Как Хърватската банка за възстановяване и развитие си сътрудничи с хърватското правителство в подкрепа на стратегически и приоритетни проекти?

Чрез сътрудничеството си с правителството HBOR гарантира, че финансовите ресурси са насочени към проекти, които допринасят за дългосрочното икономическо и социално развитие на Хърватия. Това сътрудничество е от съществено значение за съгласуване на националните цели за развитие с финансови инструменти, които подкрепят различни сектори. 

В това отношение HBOR играе водеща роля в насърчаването на устойчив икономически растеж чрез насърчаване на регионалното, селското и градското развитие, укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката чрез подкрепа на инвестиции в нови технологии, цифрова трансформация, иновации и научноизследователска и развойна дейност. 

Също така успяхме успешно да променим нашия бизнес модел, за да отговорим на предизвикателствата, свързани със зелената и дигиталната трансформация и прехода към устойчиво финансиране.

А именно, ние предоставяме благоприятно финансиране за вятърни паркове, соларни електроцентрали и енергийно ефективни реновирани сгради, често във връзка със средства от ЕС. Този ангажимент за устойчиво развитие е в съответствие както с националните цели, така и с целите на ЕС за намаляване на въглеродните емисии и насърчаване на опазването на околната среда. 

Освен това, в партньорство с правителството, ние до голяма степен подкрепяме хърватските малки и средни предприятия, като предлагаме нисколихвени заеми, гаранции за експортни кредити и инвестиционен капитал, за да им помогнем да се разширят и иновират.

Тази подкрепа е от основно значение за повишаване на конкурентоспособността на хърватските МСП както на вътрешния, така и на международния пазар. 

В допълнение, ние сме особено активни в управлението на фондовете на ЕС на национално ниво и сме признати от нашето правителство като важен партньор в изпълнението на финансовите инструменти на Кохезионната програма.

В тази връзка, на HBOR бяха отпуснати 381.2 милиона евро за управление на четирите нови финансови инструмента на политиката на сближаване през програмния период 2021-2027 г., което представлява общо 70% от средствата, предназначени за финансови инструменти на национално ниво. 

Мога също така да добавя, че Хърватия беше сред първите държави-членки на ЕС, които получиха финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост, по който на HBOR бяха отпуснати 256 милиона евро за проектиране и прилагане на шест финансови инструмента под формата на преференциални заеми, гаранции и капитал. 

Какъв ще бъде основният двигател на предприемачеството и растежа през следващото десетилетие?

Технологичните иновации ще бъдат основният двигател на предприемачеството и растежа. Нововъзникващите технологии, като AI, Интернет на нещата (IoT) и 5G свързаността, ще революционизират индустриите, позволявайки на бизнеса да работи по-ефективно и да прави иновации по-бързо. 

Дигитализацията на услугите, включително електронната търговия и финансовите технологии, ще продължи да демократизира достъпа до услуги, което ще улесни предприемачите да достигнат до световните пазари и да получат финансиране.

Глобалното преминаване към устойчивост ще отвори нови области за предприемачески начинания, особено във възобновяемата енергия, съхранението на енергия и управлението на ресурсите. 

Пресечната точка на технологиите, устойчивостта и глобализацията ще определят предприемаческия пейзаж през следващото десетилетие.

Как HBOR насърчава и подкрепя предприемачите?

Като национална банка за развитие, HBOR предоставя широка гама от финансови продукти и услуги, пригодени да посрещнат разнообразните нужди на хърватската икономика.

Приблизително 80% от нашите дейности бяха насочени към финансиране на частния сектор, включително заеми, гаранции, финансови инструменти на ЕС, инструменти за застраховане на експортни кредити и рисков капитал. 

Тези механизми за подпомагане помагат за намаляване на бариерите пред предприемачите, търсещи финансиране. Освен това се набляга на сътрудничеството с частния сектор в рамките на прилагането на финансови инструменти, разработени по Кохезионните фондове.

Във финансовата перспектива за периода 2021-2027 г. планираме да внедрим два финансови инструмента чрез търговските банки чрез модел за споделяне на риска, където възнамеряваме да постигнем възможно най-добрия финансов ливъридж.

Това ще стане чрез прилагане на кредити за енергийна ефективност за предприемачи и кредити за енергийна ефективност за многожилищни сгради на обща стойност 420 млн. евро, от които приблизително половината от средствата идват от търговските банки. 

Друг финансов инструмент, който въведохме наскоро, комбинира заеми с безвъзмездни средства, базирани на изпълнение, в една операция.

Безвъзмездните средства, базирани на изпълнение, се задействат и част от заема (до 50% от главницата) се преобразува в грант, ако бъдат постигнати предварително определени цели за изпълнение. 

Първата от тези програми беше изпълнена през юни 2024 г. и беше предназначена главно за публичния сектор, докато три други програми за частния сектор очакват изпълнение много скоро.

Капиталът е друга важна област за HBOR, особено в контекста на развиващия се пазар на инвестиции с дялово участие в Хърватия, който има значителен потенциал за бъдещия растеж.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !