В началото на 80-те години на миналия век много малко югославяни имали достъп до компютри – тогава те са били запазена територия предимно за големи институции или компании.

Вносът на домашни компютри, като Commodore 64, бил не само скъп, но и невъзможен по закон, заради съществуващо ограничение обикновените граждани да внасят индивидуални стоки на стойност над 50 германски марки (Commodore 64 струвал над 1 000 немски марки при излизането си на пазара).

Дори и някой в Югославия да можел да си позволи най-новите домашни компютри, той трябвало да прибягва до контрабанда.

През 1983 г. инженерът Воислав “Воя” Антонич се разочаровал все повече от безсмислените югославски закони по отношение на вноса.

“Имахме публичен дебат с политици,” разказва той. “Опитахме да ги убедим, че трябва да позволят вноса на по-скъпи артикули, защото това е прогресът.”

Усилията на Антонич и други обаче се оказват безплодни и лимитът от 50 германски марки остава. Може би обаче имало начин той да бъде заобиколен.

Антонич размишлявал върху това, докато бил на почивка със съпругата си в Черна гора през 1983 г. “Мислех дали е възможно да се произведе възможно най-простият и евтин компютър,” казва Антонич. “Като начин да се развличам в свободното си време. Това е. Всички си мислят, че това е интересна история, но аз просто бях отегчен.”

Той се чудел дали е възможно да се създаде компютър без графичен чип или “видео контролер”, както били известни по онова време.

Обикновено компютрите и конзолите имат процесор, който представлява “мозъка” на машината и изпълнява всички изчисления в добавка към видео контролер/графичен чип, който генерира изображенията, които виждате на екрана.

При конзолата Atari 2600, например, процесорът е чип MOS Technology 6507, докато видео контролерът е чип TIA (Телевизионен интерфейс адаптер).

Вместо отделен графичен чип, Антонич мислел, че може да използва част от процесора, за да генерира видеосигнал, а след това да копира някои от другите видео функции посредством софтуер.

Това би означавало да жертва процесорна мощ, но принципно било възможно и щяло да направи компютъра много по-евтин.

“Нямах търпение да го тествам,” казва Антонич. Веднага след като се връща от почивка, той създава прототип, който наистина работел. Нестандартното му мислене се отплаща.

Следващата му мисъл била, че други хора биха искали да създадат свои версии на компютъра, въпреки че не предвидил докъде ще го отведе тази конкретна мисъл. Той разказва:

“Всичко, което се случи след това, не беше заради мен, а заради умни журналисти, които знаеха как да представят една добра история”.

Galaksija

Журналистът Деян Ристанович, който редовно пишел статии за компютърните технологии в популярното научно списание Galaksija (Галактика) се среща с Антонич през лятото на 1983 г., за да обсъдят находчивия, бюджетен компютър, който той създава.

Ристанович бил впечатлен от дизайна на Антонич и неговите редактори решили историята да бъде включена в специално издание от 100 страници на име „Компютрите в дома ви“.

Списанието давало подробни инструкции за това как читателите могат да създадат собствена версия на компютъра на Антонич. На този етап той не разполагал с име за машината, но било решено бързо, че тя трябва да бъде кръстена на изданието и така получила името Galaksija.

Антонич и Ристанович, заедно с редактора Йова Регасик, започнали да работят по усъвършенстването на машината и по предоставянето на подробни инструкции как да бъде създадена.

Читателите можели да поръчват комплект за самостоятелно сглобяване от хърватска компания, който съдържал всички компоненти, от които имали нужда – чиповете идвали от Австрия, а останалите компоненти (като платките) се получавали от Югославия.

Читателите също така можели да изпращат своята препрограмируема компютърна памет (EPROM) за инсталация на софтуера на Galaksija, който включвал Galaksija BASIC и ограничен набор от знаци (само главните букви, тъй като за малките нямало място).

Първото издание на списанието датира от януари 1984 г., но продажбите започват през декември 1983 г. Антонич и Ристанович очаквали няколкостотин души да се поинтересуват от изграждането на собствен компютър Galaksija.

Първоначалният тираж на списанието от 30 000 броя обаче се разпродава бързо, като след това пускат повторно издание, а след това и още едно. Общо около 100 000 копия от това първото издание са разпратени на читатели.

“Получихме над 8 000 писма от хора, които са създали собствен компютър Galaksija,” казва Антонич. “Едва когато видях тази огромна купчина с писма, си помислих, че се случва нещо голямо.”

Интересна особеност на Galaksija е, че комплектът не се предлагал с външна кутия. Някои читатели импровизирали и създавали собствени кутии от метал или дърво, докато много други компютри Galaksija остават “голи”.

Резултатът бил, че нямало два компютъра Galaksija, които да изглеждали по един и същ начин.

Един от хората, които помага сериозно за повишаване на популярността на Galaksija в първите дни, е Зоран Модли, Той водел предаване на име Вентилатор 202 по радио Белград.

Редакторът на списанието Йова Регасек се свързал с него с идеята за излъчване на програми за Galaksija и други домашни компютри, като ZX Spectrum и Commodore 64.

Програмите можело да бъдат зареждани на Galaksija посредством аудио касета, така че идеята била Модли да възпроизвежда звукови сигнали от програма в своето предаване, след което слушателите записвали предаването и зареждали програмата на своята машина.

По същество, това е безжично изтегляне много преди появата на wifi или дори на интернета, какъвто го познаваме днес.

В следващите няколко години популярността на компютрите избухва в Югославия. По ирония на съдбата, успехът на медийната кампания за Galaksija се оказва пагубен за самия компютър.

Тя се оказва толкова успешна, че подчертава належащата нужда Югославия да разполага с достъп до компютри и година след публикуването на списанието власите променят ограниченията, които предотвратявали законния внос на чужди микрокомпоютри.

Galaksija свършва своята работа, като запознава с компютрите едно цяло поколение толкова добре, че почти веднага остарява.

Правителството вдига лимита за внос от 50 германски марки през 1985 г., като новият лимит “вече беше достатъчен, за да се купи компютър Spectrum,” казва Антонич. Той смята, че неговото изобретение води до промяната в закона, но не може да го докаже.

След като югославяните вече имали достъп до по-мощни машини, като Sinclair ZX Spectrum, скромният Galaksija изглеждал не толкова привлекателен.

“Galaksija беше обречен като проект. Единствената реакция сред хората беше да му се присмиват, тъй като вече разполагаха с компютри, които са 1 000 пъти помощни от него".

Войната 

“Скоро след излизането на компютъра Galaksija в Югославия настана военно време,” казва Антонич. “Никой не се интересуваше от нищо друго, освен от оцеляването си.”

Насилственото разделяне на Югославия в началото на 90-те години въвлича Балканите в ужасяваща война, която с прекъсвания продължава през по-голяма част от десетилетието. Приблизително по същото време икономиката започва да се срива, след като страната влиза в период на хиперинфлация.

На фона на бушуващата война, Galaksija остава напълно забравен. По това време Антонич изхвърля всички оригинални прототипи на Galaksija и документация, като смятал, че никой няма да се интересува от тях.

В края на първото десетилетие на новия век и през 2010-те години нещата започват да се променят. Антонич установява, че хората преоткриват Galaksija.

Компютри, като Galaksija, не само предизвикват носталгия у хората, които ги помнят, но също така учат новите поколения на историята на компютрите и многото експерименти и иновации, които са ни довеждат дотук.

Galaksija е особено специален, тъй като създава връзка със страна и конкретен набор от социални обстоятелства, които вече не съществуват.

Какво прави днес Антонич?

Антонич се мести в Пасадена, Калифорния, преди около пет години, където е приветстван като герой от почитателите на технологиите в Силициевата долина. Той дарява компютър Galaksija на Музея за компютърна история в Маунтин вю и има редовно присъствие на уебсайта Hackaday.

Дори и на възраст от близо 70 години, той няма планове да се пенсионира и казва, че в момента му плащат за неговото хоби и получава признание.

Това признание е напълно заслужено. Създавайки такава умна машина с толкова малко, Воя Антович успява да запознае цяло едно поколение с компютрите, променяйки хиляди животи.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !