На оживената улица "Fleet Street" в Лондон, точно срещу "Chancery Lane", има каменна арка, през която всеки може да премине и да се върне назад във времето.

В тихия двор се помещават странен кръгъл параклис и статуя на двама рицари, споделящи един кон. Параклисът е Temple Church, осветен през 1185 г., когато се превръща в дом на рицарите тамплиери.

Но Temple Church не е просто важен архитектурен, исторически и религиозен обект. Това, всъщност, е и първата банка в Лондон.

Рицарите тамплиери са били монаси-воини - рлигиозен орден с теологично вдъхновена йерархия, ясно определена мисия и етичен кодекс, но в същото време тежко въоръжен и посветен на свещената война.

Как тези рицари-монаси навлизат в банковото дело? 

Тамплиерите се посвещават на защитата на християнските поклонници в Йерусалим. Градът е превзет от европейците по време на Първия кръстоносен поход през 1099 г. и поклонниците започват да се стичат към него, преминавайки хиляди километри по пътищата на Европа и Близкия Изток.

Тези трябвало по някакъв начин да финансират в продължение на месеци своята прехрана, транспорт и настаняване, но избягвали да носят огромни суми пари наоколо, защото това би ги направило лесна мишена за крадците.

За тяхно щастие, тамплиерите намерили решение на този проблем. Поклонниците имали възможност да оставят парите си в храмовата църква в Лондон и да ги изтеглят в Йерусалим, когато завършат пътуването си.

Вместо пари, те носели акредитивно писмо, което удостоверявало тяхната самоличност и дължимата сума. Така рицарите тамплиери, всъщност, се превърнали в първата платформа за разплащания в средновековна Европа. 

Все още не е установено с точност как тамплиерите са успели да накарат системата да работи и как са я защитили от потенциални измами. Възможно е да са разполагали с таен код, удостоверяващ документа и самоличността на пътника. 

Тамплиерите не са първата организация в света, която предоставя подобна услуга. Няколко века по-рано, по време на упавлението на династията Тан в Китай, се използват "фейцюан", или т. нар. "летящи пари". Това били документи от две части, позволяващи на търговците да депозират печалби в някой регионален офис и да си върнат парите обратно в столицата.

Но тази система се управлявала от държавната власт. Бизнесът на тамплиерите наподобява много повече този на частните банки, въпреки че формално бил собственост на папата, съюзник на крале и принцове в цяла Европа и управляван от монашески орден, положил клетва за бедност. 

Рицарите тамплиери обаче постигат много повече от това да прехвърлят пари на големи разстояния

На практика те предоставят набор от разпознаваеми модерни финансови услуги, пише историкът Тим Харфърд, цитиран от BBC. 

Ако, например, някой европейски монарх искал да си купи хубав остров край западното крайбрежие на Франция (както направил английският крал Хенри III през 1200 г. с остров Олерон, северозападно от Бордо), тамплиерите можели да посредничат в сделката.

Хенри III плаща 200 златни лири на година в продължение на пет години на Храма в Лондон, след което, когато неговите хора завладяват острова, тамплиерите се уверяват, че продавачът получава плащането.

Кръстоносните походи източват огромно количество капитали от цяла Европа и не след дълго тамплиерите се превръщат в най-влиятелния кредитор на континента. Самият Луи VII взема назаем от тях значителни суми, за да финансира двугодишния си кръстоносен поход. Походите му излизат толкова скъпо, че почти фалират самия ордена.

Скоро след това рицарите-монаси преразгледали политиките си за отпускане на заеми, изисквайки от длъжниците да заложат обезпечение срещу заемите си. Когато Робърт II, граф на Артоа, заема 1578 парижки ливри през 1281 г., той залага всички приходи, генерирани от неговата кастелания и град, включително и кокошките, докато дългът му не бъде погасен.

Междувременно, Балдуин II - латинският император на Константинопол, известен с ужасните си финансови проблеми, оставя безценния Истински кръст като гаранция срещу огромна сума пари.

А през 1200 г. бижутата на британската корона се съхраняват в храма като обезпечение по отпуснат заем, като тамплиерите по този начин се превръщат в нещо като елитна заложна къща. 

Орденът обаче не успява да затвърди позицията си като универсална "банка на Европа" за дълго. До голяма степен той губи причината за съществуването си, след като европейските християни губят напълно контрола върху Йерусалим през 1244 г. В крайна сметка, орденът на тамплиерите е разпуснат през 1312 г.

Кой завзема банковия "вакуум" в тяхно отсъствие?

Отговорът става ясен на големия панаир в Лион през 1555 г., който по това време е най-големияj пазар за международна търговия в цяла Европа.

На този конкретен панаир започват да се разпространяват клюки за италиански търговец, който направил цяло състояние, но без да купува или продава нищо. Единственото, с което разполагал, били бюро и мастилница. 

Ден след ден той стоял на панаира, приемал други търговци и подписвал техните документи, в резултат на което, по някакъв мистериозен начин, станал много богат.

Местните хора в Лион станали изключително подозрителни.

Но за новия международен елит от големите търговски къщи в Европа дейността на италианския търговец била напълно легитимна. Той купувал и продавал дългове, като по този начин създавал огромна икономическа стойност.

Търговец от Лион, който искал да купи флорентинска вълна, например, можел да посети банкера и да заеме нещо, наречено менителница. Тя представлявала кредитна бележка, която обаче не била деноминирана във френски ливри или флорентински лири. Стойността ѝ била изразена в екю де мар - частна валута, използвана от международна мрежа от банкери.

И ако търговецът от Лион или неговите агенти пътували до Флоренция, менителницата от банкера в Лион щяла да бъде призната от банкерите във Флоренция, които с радост биха я обменили за местна валута.

Чрез тази мрежа от банкери един местен търговец можел не само да обменя валути, но и да преобразува кредитоспособността си в Лион в кредитоспособност във Флоренция - град, в който никой никога не е чувал за него. Това била ценна услуга, за която си струвало да се плати.

На всеки няколко месеца агентите на тази мрежа от банкери се срещали на големите панаириq като този в Лион, преглеждали счетоводните си книги и уреждали всички останали дългове.

Съвременната финансова система има много общо с този модел

Австралиец с кредитна карта, например, може да влезе в супермаркет в Лион и да излезе с хранителни стоки. Супермаркетът работи с френска банка в партньорски отношения с австралийска банка, която одобрява плащането.

Но тази мрежа от банкови услуги винаги е имала по-тъмна страна

Превръщайки личните задължения в международно търгуеми дългове, тези средновековни банкери създават свои собствени частни пари, извън контрола на европейските крале. Богати и могъщи, те вече нямали нужда от монетите, сечени от суверена.

Този принцип е валиден дори и днес. Международните банки работят съвместно в мрежа от взаимни задължения, която не подлежи на лесно разбиране или прост контрол.

Те могат да използват своя международен обхват, за да се опитат да заобиколят данъците и регулациите в отделните държави. И тъй като дълговете им една към друга са съвсем реален вид частни пари, когато банките изпитват затруднения, цялата парична система на света също става уязвима.

Затова правителствата отдавна търсят начини да държат големите финансови институции под контрол. Но не са много регулаторите, които са били толкова пламенни в тази кауза, колкото крал Филип IV от Франция.

Той дължал пари на тамплиерите, но те отказали да опростят дълговете му. Така през 1307 г., на мястото на сегашната спирка Темпъл на парижкото метро, Филип предприел директно нападение срещу Парижкия храм, което било първото от поредица атаки с,ещу рицарския орден в цяла Европа.

Тамплиерите били измъчвани и принуждавани да признаят всеки грях, който инквизицията можела да си представи. Орденът е разпуснат от папата, а лондонският им храм е даден под наем на адвокати.

Последният гросмайстор на тамплиерите Жак дьо Моле е арестуван в центъра на Париж и публично изгорен на клада. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !