Федералният резерв е фокусиран изключително върху ограничаването на инфлацията в САЩ. Страни, които се намират на хиляди километри, усещат ефектите от твърдата кампания за ограничаване на инфлацията, тъй като техните централни банки са принудени да вдигат лихвите с по-бързи темпове и по-високо, а поскъпващият долар сваля стойността на техните валути.

“Свидетели сме на най-агресивния Фед от началото на 80-те години. Те са склонни да толерират по-висока безработица и рецесия,” казва Крис Търнър, глобален ръководител "Пазари" в ING. “Това не е добре за международния икономически растеж.”

Решението на Федералния резерв да вдигне лихвите с три четвърти от процента в три поредни заседания, като даде индикации, че предстоят още големи увеличения, накара други централни банки по света също да затегнат още повече паричната си политика. Ако изостанат прекалено много зад Фед, инвеститорите може да изтеглят пари от техните финансови пазари, което да доведе до сериозни сътресения.

Централните банки в Швейцария, Великобритания, Норвегия, Индонезия, Южна Африка, Тайван, Нигерия и Филипините последваха Фед в повишението на лихвите през последната седмица.

Позицията на щатската централна банка също така оскъпи долара до 20-годишни върхове спрямо кошница от няколко други основни валути. Това подпомага американците, които пазаруват в чужбина, но е много лоша новина за други държави, тъй като стойността на юана, йената, рупията, еврото и паунда се понижава, което оскъпява износа на важни стоки, като храни и горива.

Тази динамика, при която Фед на практика изнася инфлация, увеличава натиска върху други централни банки.

“Доларът не поскъпва самостоятелно. Той трябва да поскъпне спрямо нещо,” казва Джеймс Ашли от Goldman Sachs Asset Management.

Тежките последици от бързото поскъпване на долара станаха още по-ясни през последните дни. Япония се намеси на пазарите миналия четвъртък за първи път от 24 години, за да подкрепи йената, която поевтинява с 26% спрямо долара от началото на годината. (Централната банка на Япония остава изключение сред водещите централни банки и се противопоставя на повишението на лихвите, въпреки нарастването на инфлацията.)

Китай следи валутните пазари, след като юанът поевтиня до най-ниското си ниво спрямо долара от световната финансова криза. Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди в понеделник, че рязкото обезценяване на еврото е “засилило натрупването на инфлационен натиск.”

Великобритания е пример за това колко бързо ситуацията може да излезе от контрол, след като инвеститорите по света не харесаха нови план на правителството за икономически растеж. В понеделник британският паунд падна до рекордно ниско ниво спрямо долара, след като нетрадиционният експеримент за прилагане на намаления на данъци, докато в същото време се увеличава вземането на заеми, предизвика тревога.

Последвалият хаос принуди Централната банка на Англия да обяви извънредна програма за изкупуване на облигации с цел стабилизиране на пазарите и доведе до критики от страна на Международния валутен фонд (МВФ), откъдето заявиха, че британското правителство трябва да преосмисли своите предложения.

Световната финансова система е “като тенджера под налягане“ в момента, казва Търнър. “Трябва да разполагате със силна, надеждна политика, а всяка грешна стъпка се наказва.”

Заплахата за развиващите се пазари 

От Световната банка наскоро предупредиха, че рискът от глобална рецесия през 2023 г. се е увеличил, тъй като банките по света вдигат лихвите едновременно като отговор на инфлацията. От финансовата институция също така казаха, че тази тенденция може да доведе до поредица от финансови кризи сред развиващите се държави, много от които все още се възстановяват от пандемията, “което би им нанесло трайни поражения.”

Най-сериозно това може би ще се усети в държавите, които са емитирали деноминиран в долари дълг. Изплащането на тези облигации става по-скъпо с обезценяването на местните валути, което принуждава правителствата да ограничават разходите в други сфери, докато инфлацията понижава стандарта на живот.

Намаляващите валутни резерви също са повод за притеснение. Недостигът на долари в Шри Ланка допринесе за най-голямата икономическа криза в историята на страната и доведе до свалянето на президента от власт по-рано през годината.

Рисковете се разкриват от размера на повишенията на лихвите в много от тези държави. Бразилия, например, остави лихвите без промяна този месец, но чак след 12 поредни увеличения, които повишиха основната лихва до 13.75%.

Централната банка на Нигерия повиши лихвите до 15.5% във вторник - много повече отколкото икономистите очакваха. В свое изявление централната банка отбелязва, че “продължаващото затягане на паричната политика от страна на Федералния резерв поставя под натиск и местните валути по света, което се отразява и на местните цени.”

Може ли това да спре?

Последният път, в който доларът поскъпваше с подобни темпове - в началото на 80-те години, политиците в САЩ, Япония, Германия, Франция и Великобритания обявиха координирана интервенция на валутните пазари, известна като „Споразумението Плаза“.

На фона на поскъпването на долара напоследък и последвалите неблагоприятни ефекти за други държави, се заговори, че може би е време за ново споразумение. Белият дом обаче не подкрепя идеята, която прави реализирането й малко вероятно засега.

“Не очаквам това да е посоката, в която сме се насочили,” казва Брайън Дийс, директор на Националния икономически съвет.

Междувременно, Федералният резерв се очаква да запази своя курс. Това означава, че доларът може да поскъпне още повече, а други централни банки няма да могат да си отдъхнат.

Допълнителното поскъпване на долара и по-високите лихвени проценти в САЩ е „нещо, което абсолютно трябва да очакваме, и последствията от това наистина са доста сериозни“, казва Ашли от Goldman Sachs Asset Management.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !