Заслугата за някои от най-великите изобретения в историята често е въпрос на противоречия.

Дали телефонът е изобретен от Александър Греъм Бел или от Елиша Грей? Радиото плод на труда на Гулиелмо Маркони ли е или на Никола Тесла? А дали първият самолет е на Гюстав Уайтхед или на братята Райт?

Към този славен списък трябва да се добави и нещо далеч по-прозаично - картофеният чипс, пише History.com. Най-популярната история за произхода му е свързана с популярния ресторант Moon’s Lake House в курортния град Саратога Спрингс, Ню Йорк. Но дори и там поне петима различни мъже и жени се борят за правото да се нарекат негови създатели. 

А има и историци, които предполагат, че чипсът вероятно въобще не е изобретен в Саратога и, може би, дори извън границите на САЩ. 

Историята за недоволния железопътен магнат

Най-популярната легенда за картофения чипс гласи, че през 1853 г. корабният и железопътен магнат Корнелиус Вандербилт вечерял в Moon’s Lake House, но бил разочарован от сервираните му пържени картофи. Той ги изпратил обратно в кухнята, като поискал да са нарязани по-тънко. 

Известният готвач с индиански произход Джордж Кръм се обидил на молбата и напук на Вандербилт нарязал няколко картофа възможно най-тънко, изпържил ги до хрупкавост и ги сервирал на бизнесмена. За изненада на Кръм, железопътният барон ги харесал и така на бял свят се появил картофеният чипс.

Тази версия на събитията, в крайна сметка, дотолкова се утвърждава в градския фолклор, че през 1976 г. списание American Heritage нарича Кръм "Едисън на мазнината" (по името на известния изобретател Томас Едисън). 

За съжаление, в тази история има няколко проблематични момента. От една страна, ако е имало недоволен клиент, той почти със сигурност не е бил Вандербилт, смята историкът Ти Джей Стайлс, който е автор на една от биографиите на Корнелиус Вандербилт.

От друга страна, предполагаемата роля на Кръм в изобретяването на картофения чипс изглежда е останала до голяма степен непризната през живота му, въпреки че той е бил много известен в САЩ със своите рецепти за пъстърва, езерен лаврак, горски бекас и яребица. През 1889 г. в статия на New York Herald той е наречен „най-добрия готвач в страната“ - но нито дума за прословутите пържени картофи.  

Три години по-късно в некролога на неговата сестра Катрин Адкинс Уикс, която умира на 103 години, се твърди, че тя е действителният автор на рецептата за картофения чипс. Уикс работила заедно с него в кухнята и била известна като леля Кейти.

В една от разновидностите на историята за недоволния клиент се казва, че тя, а не Кръм, нарязала картофите тънки като хартия в момент на раздразнение. В друг разказ тя случайно изпуска тънък резен във вряща тенджера с мазнина, докато бели картофи, изважда го с вилица и разбира колко гениално, всъщност, е случайното ѝ изобретение.  

Хирам Томас и Елиза - готвачката на хрупкави картофи

Кръм и Уикс обаче не са единствените посмъртни претенденти за титлата. Хирам С. Томас, който умира през 1907 година, е признат от много хора за „изобретателя на чипса Саратога“. Известен чернокож хотелиер, Томас ръководи Moon's Lake House за около десетилетие. 

Това обаче се случва чак през 1890 г. - около 40 години след предполагаемото откритие на Кръм (или Уикс) - и десетилетие след като чипсът започва да се продава далеч отвъд Саратога.

Още една забележителна личност, получила признание, е Емелин Джоунс. Известна като готвачка на богатите, известните и влиятелните личности в Ню Йорк и Вашингтон, окръг Колумбия, Джоунс, която също е чернокожа, работила за кратко в Moon’s Lake House при Хирам С. Томас по-рано в кариерата си. Възможно е да се е научила да прави картофен чипс там, но едва ли е присъствала на създаването му, пише още History.com. 

Една по-нова теория, развита за първи път от Ти Джей от Стайлс, гласи, че картофеният чипс на Lake House, всъщност, предшества дори самия Джорд Кръм. Статия в New York Herald от 1849 г., отбелязва „славата на „Елиза, готвачката на хрупкави картофи“. За съжаление, фамилното име на Елиза и всяка друга информация за нея изглеждат изгубени в историята.

От Саратога до Великобритания

Независимо дали някой в Саратога Спрингс наистина е измислил чипса, градът със сигурност е направил много за популяризирането му. В продължение на години хрупкавите картофи са били известни като чипс Саратога и дори днес все още се продават под това име.

Първоначално чипсът бил гурме деликатес, сервиран в изискани хотели и ресторанти. Вечерящите в хотел Cadillac в Детройт можели да му се насладят с пилешка салата, а пътниците на борда на луксозния лайнер R.M.S. Беренгария го хапвали с печен фазан.

Богатите семейства, чиито готвачи били усвоили изкуството на чипса, можели да си купят комплект са сервиране на чипс Саратога от чисто сребро от Tiffany.

Обикновено ръчно изработени и често сервирани в торбички от восъчна хартия, прясно изпържените чипсове обикновено имали кратък срок на годност. Едва през 30-те години на миналия век две компании - Lay’s и Fritos (последната от които произвежда чипса си от царевица, а не от картофи), започват своя възход, превръщайки се в национални марки, масово произвеждащи и разпространяващи популярните закуски. 

С течение на времето чипсът се превръща в универсално лакомство, като само в САЩ продажбите на картофен чипс възлизат на 10 милиарда долара годишно. 

Но ако картофеният чипс не е роден в Саратога, откъде идва тогава? Историците се връщат чак до 1817 г., когато английски лекар на име Уилям Кичинър публикува първото издание на своята пионерска готварска книга „Оракулът на готвача“. Една от рецептите в нея - „картофи, пържени на филийки“, удивително прилича на днешния картофен чипс. По-късни ревизии споменават ястието като „картофи, пържени на филийки или стърготини“.

Въпреки че Кичинър може да е първият автор, публикувал рецепта за картофен чипс, това не означава, че той го е измислил. Всъщност, като се има предвид повсеместното разпространение на картофите след Великите географски открития, изглежда вероятно картофеният чипс да е изобретен и преоткрит от безброй готвачи, вероятно от векове.