Аспиринът е едно от най-известните и най-често използвани лекарства в света, но има и много погрешни схващания за него.

Вярно е, например, че върбовата кора е изиграла роля в историята на аспирина, но таблетките в шкафа ви не идват от дървесна кора – съвременният аспирин се прави с бензен, получен от петрол.

Аспиринът никога не е бил произвеждан директно от върбова кора. Първият човек, който е произвел ацетилсалицилова киселина - известна още като аспирин - я е направил със салицин, който естествено се среща в растения, като върба, ливадна трева и мирта.

Но в края на 19 век учените започват да произвеждат ацетилсалицилова киселина чрез превръщане на бензена във фенол и фенола в салицилова киселина. Това е единственият вид аспирин, някога продаван в търговската мрежа.

Аспиринът дебютира в началото на 20-и век като революционно лекарство за облекчаване на болка и понижаване на телесната температура, като бележи значително постижение в съвременната химия. 

Но въпросът кой трябва да получи признание за изобретението му се политизира, след като нацистите поемат властта в Германия, което води до опит за изтриване на приноса на един еврейски химик. 

Ранната история и първите експерименти

Растенията, съдържащи салицин, имат дълга история в медицината. Шумерските надписи отпреди 4000 години свързват върбата с облекчаване на болката, както и египетският папирус на Еберс от около 1500 г. пр.н.е.

Древните китайски и гръцки източници също препоръчват лечение с върба за определени медицински състояния. Това включва текстове, приписвани на Хипократ - известния гръцки лекар от 5-и век.

Някои съвременни учени се съмняват колко ефективни са били тези древни лечения, тъй като поглъщането на достатъчно върба, за да се получи полезна доза салицин, може да причини силна стомашна болка. 

Един английски свещеник от 18-ти век започва да експериментира с върба като болкоуспокояващо, предполагайки, че природата съдържа "намеци" за това как да се лекуват медицински заболявания.

Преподобният Едуард Стоун вярвал, че лековете за определени заболявания могат да бъдат намерени в същите географски местоположения, които са ги причинили.

По това време английските мислители споделяли мнениието, че треската идва от блатата. Затова той решава да изследва блатата, за да намери лек за болестта.

В крайна сметка, Стоун смила върбова кора на прах и я дава на хора, страдащи от треска. През 1763 г. той представя доклад на Кралското общество в Англия за своето изследване, за което твърди, че е показало, че прахът работи.

Следващият важен крайъгълен камък в историята на аспирина идва през 1853 г., когато френският химик Чарлз Фредерик Герхард използва салицин от върбова кора, за да произведе ацетилсалицилова киселина, или аспирин, за първи път.

"Герхард е първият, който наистина произвежда ацетилсалицилова киселина, но неговият метод не е много добър. Той не е възпроизводим, поради което никога не стига до търговско приложение“, казва Джо Шварц, професор по химия и директор на Службата за наука и общество на университета Макгил. 

Едва през 1890 г. учени от компанията Bayer в Германия произвеждат търговско жизнеспособна форма на ацетилсалициловата киселина. Bayer патентова лекарството и започва да го продава под марката аспирин.

Въпросът кой конкретен химик от компанията е отговорен за създаването му обаче се оказва свързан с антисемитската политика на нацистка Германия. 

Bayer и спорът за авторството на аспирина

Първият писмен отчет за разработването на аспирин от Bayer е бележка под линия в история на химическото инженерство от 1934 г. Тази бележка под линия приписва на химика на компанията Феликс Хофман заслугата за разработването на аспирина.

В нея се твърди, че той бил вдъхновен от борбата на баща си с хроничната болка, за да създаде лекарство, което я облекчава, но е по-щадящо за стомаха от съществуващите лекарства.

Синтезът на Хофман разчита на процес, разработен от германския химик Херман Колбе, за превръщане на бензена във фенол и фенола - в салицилова киселина. През 1897 г. Хофман използва салицилова киселина, създадена чрез този процес, за да произведе ацетилсалицилова киселина или аспирин. 

Но, според Джо Шварц, това не е цялата история.

„Всъщност, Артур Айхенгрюн - шефът на Хофман, му казва да се опита да превърне салициловата киселина във вещество, което е по-приемливо за храносмилателната система“.

Айхенгрюн обаче е бил евреин и това може да обясни защо бележката под линия от 1934 г., публикувана една година, след като Адолф Хитлер и нацистката партия завземат властта в Германия, не го споменава.

"По-късно Айхенгрюн пише писмо до Bayer от концентрационен лагер, в което описва точно развитието на събитията и как е казал на Хофман да синтезира аспирин“, казва Шварц.

През 1949 г. Айхенгрюн публикува статия в специализираното списание Pharmazie, в която повтаря твърденията си, че е инструктирал Хофман да синтезира аспирин и че Хофман не е стигнал сам до тази идея.

Впоследствие съвременната наука потвърждава ролята на Айхенгрюн в създаването на аспирина. 

Любопитни факти за аспирина

След изобретяването на аспирина учените продължават да научават нови неща за ефектите му върху човешкото тяло.

През 50-те години на миналия век калифорнийският лекар Лорънс Крейвън публикува статии, в които твърди, че аспиринът е антикоагулант, който може да предотврати образуването на кръвни съсиреци. 

Допълнителни проучвания потвърждават, че той е разредител на кръвта и може да се изпозва и като противовъзпалително лекарство. През 1982 г. британският фармаколог Джон Р. Вейн печели Нобелова награда за изследванията си върху действието на аспирина.

Учените обаче са открили и някои отрицателни ефекти на лекарството. Приемането на твърде много от него може да доведе до стомашно-чревни проблеми и язви.

През последните години медицинските експерти препоръчват само на по-възрастните хора с определени рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания да приемат редовно ниски дози аспирин.  

И тъй като аспиринът е нещо, което учените продължават да изучават, вероятно ще има и нови неща, които ще научим за него в бъдеще.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !