Използвайки гъби, събрани край бреговете на Пуерто Рико в източната част на Карибите, учените са изчислили температурите на океана за период от 300 години и са заключили, че светът вече е надхвърлил една решаваща граница на глобалното затопляне и се движи към друга.

Тези констатации, публикувани в списание Nature Climate Change, обаче са тревожни, и противоречиви.

Други учени казват, че проучването съдържа твърде много несигурности и ограничения, за да се направят такива твърди заключения и може да доведе до объркване на общественото разбиране за изменението на климата.

Гъбите - които растат бавно, слой по слой - действат като капсули на времето, позволявайки да се надникне в това какъв е бил океанът преди стотици години, много преди съществуването на съвременни данни.

Използвайки проби от склероспонги, които обитават океана от векове, екипът от международни учени успява да изчисли температурите на океанската повърхност отпреди 300 години.

Те откриват, че причиненото от човека затопляне може да е започнало по-рано от предполагаемото в момента и в резултат на това средната глобална температура може вече да е скочила с повече от 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.

Резултатите от изследването също така предполагат, че можем да надминем 2 градуса затопляне до края на десетилетието.

Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г., страните по света се ангажираха да ограничат глобалното затопляне до по-малко от 2 градуса над прединдустриалните нива, с амбицията да го задържат до 1.5 градуса, припомня CNN.

Прединдустриалната ера - или състоянието на климата преди хората да започнат да изгарят големи количества изкопаеми горива и да затоплят планетата, обикновено се определя като периода 1850-1900 г.

Авторите на изследването обаче твърдят, че прединдустриалната ера трябва да бъде изместена по-назад - между 1700 и 1860 г. Промяната на тази базова линия би означавала, че светът вече се е затоплил с поне 1.7 градуса (учените казват, че дългосрочното глобално затопляне в момента е между 1.2 до 1.3 градуса).

„Глобалното затопляне и спешната необходимост от намаляване на емисиите, за да се сведе до минимум рискът от опасни промени в климата, са изтеглени с най-малко десетилетие напред“, смята морският геохимик и водещ автор на изследването Малкълм МакКълок. „Това е голяма промяна в мисленето.“

Няколко учени по климата обаче поставят под съмнение констатациите, особено използването на един вид гъба от едно място в Карибите. Ученият по климата от НАСА Гавин Шмид твърди, че оценката на глобалната средна температура изисква данни от възможно най-много места, тъй като климатът варира на планетата.

„Твърденията, че данните от едно място могат уверено да дефинират средното глобално затопляне вероятно са пресилени“, казва той.

Габи Хегерл, професор по наука за климатичните системи в Университета на Единбург, посочва, че проучването "илюстрира как температурите на Карибите са започнали да се повишават през индустриалния период“, но добавя, че „тълкуването по отношение на целите за глобалното затопляне е преувеличено“.

Някои отиват и по-далеч. Ядвиндер Малхи, професор по наука за екосистемите в Института за промяна на околната среда на Оксфордския университет, казва, че начинът, по който са съобщени констатациите, е „погрешен“ и има „потенциал да добави ненужно объркване към обществения дебат относно изменението на климата“.

Съавтор на изследването обаче защитава неговата устойчивост и твърди, че температурните промени в частта на Карибите, откъдето идват гъбите, винаги са имитирали промени по целия свят.

„Това вероятно е една от най-добрите области, ако се опитвате да разберете средното глобално затопляне на Земята“, казва Амос Уинтър, професор по геология в държавния университет на Индиана.

Температурите на океанските води в региона се влияят предимно от замърсяването на планетата, а не от естествената променливост на климата, като Ел Ниньо например, допълва той.

Каквато и да е базовата линия за измерване на глобалното затопляне, това, което остава ясно, казват експертите, е, че въздействията ще се влошават с всяка част от градуса покачване.

„Вълнуващо е да видим нови изследвания, които ни позволяват да надникнем векове в миналото“, казва Джоери Рожел, директор на изследванията в Института Грантъм към Имперския колеж в Лондон.

Но добавя, че „преименуването на затоплянето, случило се до днес, като се използва различна отправна точка, не променя въздействията, които виждаме или които се стремим да избегнем.“

Уинтър се надява, че проучването ще подейства като призив за действие. „Надяваме се, че това ще помогне да променим гледната си точка за случващото се по света, ще ни накара да действаме сега, а не да чакаме да се случи някакво бедствие, за да променим навиците си.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !