Хауърд Лутник - милиардерът, номиниран от Тръмп да ръководи американския търговски отдел, не е добре известен в Китай, но в крайна сметка именно той може да оформи търговската политика на САЩ. А откакто новоизбраният американски президент обяви избора си, китайските инвеститори и анализатори трескаво започнаха да търсят информация за новия си партньор. 

Повече от всичко те искат да знаят дали Лутник наистина ще наложи предложените от Тръмп 60-процентови мита върху целия китайски внос, пише The Economist. 

Нови заплахи от Белия дом

Марко Рубио, който ще е предполагаемият нов държавен секретар, се опита да принуди китайските фирми да се оттеглят от американските фондови борси, а Майк Уолц, избран от Тръмп за съветник по националната сигурност, бойкотира Зимните олимпийски игри в Пекин. Джеймисън Гриър, новият търговски представител, пък беше архитект на първата търговска война на Тръмп с Китай.

Пред лицето на подобни "ястреби" китайските власти до този момент успяваха да запазят мълчание. Но формулата на страната за бъдещите търговски преговори вече започва да се проявява. Китайският президент Си Дзинпин постави няколко „червени линии“ на срещата си с президента Джо Байдън на 16 ноември. Същността им беше, че управлението на комунистическата партия и претенциите на Китай към Тайван не трябва да се превръщат в разменна монета в икономическите и търговските преговори.

След това, на 1 декември, данъчните облекчения за китайските производители на алуминий и мед приключиха, а тези за батериите и фотоволтаичните продукти бяха намалени от 13% на 9%. Това е поразителна промяна. През последната година Китай отхвърляше твърденията, че изнася батерии и соларни продукти на изкуствено занижени цени. 

Съкращенията на данъчните отстъпки са първият път, когато държавните служители предприемат реални действия, за да намалят силата на подобни обвинения+, казва Мартин Линге Расмусен от Exante Data. Анализаторите от Sinolink Securities ги наричат „превантивна удар“.

В същото време китайските власти искат да увеличат търговията с останалия свят. Министерството на търговията заяви на 19 ноември, че ще засили експортните кредити и застраховането и ще подпомогне логистичните услуги за китайските фирми. Министерството иска да разшири броя на страните, които могат да получават краткосрочни бизнес визи. То обеща да помогне на компаниите да отговорят на „неразумните ограничения във външната търговия“, когато възникнат. Този месец се очаква да бъдат премахнати и митата върху вноса в Китай за някои от най-бедните държави. 

Тръмп може да насочи ударите си към компании, които помагат на китайските фирми да сглобяват стоки в трети страни или да ги пренасочват през трети страни. Соларните производители, например, са създали фабрики в Индонезия и Лаос, за да заобиколят американските мита върху износа, минаващ през Мексико и Виетнам. 

За да помогнат на малкия бизнес да продава стоки в чужбина чрез платформите за електронна търговия, китайските местни власти създадоха центрове за обслужване. Шанхай създава „пилотна зона за електронна търговия по Пътя на коприната“, за да улесни търговията с Централна Азия.

Заобикалянето на митата означава, че съществуващите мерки на САЩ не са спрели Китай да увеличи износа си. От началото на търговската война на Тръмп през 2018 г. търговският излишък на Китай се е удвоил до 820 милиарда долара (или 6% от БВП). Излишъкът на страната със САЩ остава на ниво от 340 милиарда долара, или приблизително колкото през 2018 г. 

Ако Доналд Тръмп желае да сключи сделка, включваща ограничени увеличения на митата, неговите мерки може да намалят годишния растеж на китайския БВП с около 0.4 процентни пункта между 2027 и 2029 г. , според Oxford Economics. Китайският мозъчен тръст CF40 Research изчислява, че „умерените“ мита от 10-20% биха забавили годишния ръст на износа на Китай до 1.5% през следващата година, докато той би бил 2.2%, ако не бяха наложени мита. Обещаното от Тръмп увеличение на митата с 60% може да свие износа с 6.5% през следващата година, което би имало опустошителен ефект върху китайската икономика. 

Какъв ще е отговорът на Китай? 

По време на първата фаза на търговската война между двете най-големи световни икономики властите в Пекин отговориха на митата, като удариха американския внос с подобни санкции. Стратегията обаче беше неефективна, тъй като Америка е много по-малко зависима от китайското търсене, отколкото обратното. Някои очакват Китай да позволи валутата му да девалвира спрямо долара. Въпреки че това ще направи стоките ѝ по-достъпни, съществува реален рискобезценката на юана да стимулира изтичането на капитали.

Вместо това китайските търговски експерти се надяват правителството да се съсредоточи върху вътрешната политика като средство за противодействие на американския натиск. Влиятелният икономист Лиан Пинг препоръчва увеличаване на заплатите и потребителското търсене, за да противодейства на американските икономически атаки. 

„Само когато тялото ви е силно и здраво, можете да устоите на външни удари“, пише той. 

Това може да е част от плана на Китай. Правителството обеща стимули за подобряване на мрачните настроения, преобладаващи в китайската икономика. Банкерите в Шанхай иронизират, че се радват на победата на Тръмп с надеждата за повече държавни разходи.

Политиката на новоизбрания президент за САЩ обаче е нещо повече от серия нови мита. САЩ и Китай все още са в разгара на технологична война, започната от Тръмп, подсилена от Байдън и не показваща никакви признаци за спиране. 

Джо Байдън се опита да "отреже" Китай от достъпа до суровини, необходими за напредналите технологии, като например чипове с изкуствен интелект. Стотици китайски фирми бяха добавени към списъка на санкционираните юридически лица на Министерството на търговията, ограничавайки американските сделки с тях. През октомври Министерството на финансите прие широк режим за контрол на инвестициите, който ще спре повечето американски инвестиции в китайски AI, полупроводници и квантови изчисления. 

Смята се също, че администрацията на Байдън изготвя дефиниция за това кои типове AI чипове фирмите могат да продават на Китай. А Доналд Тръмп може да затегне режима още по-драстично.

Китайските фирми също може скоро да бъдат засегнати от санкции от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC), която, за разлика от списъка на юридическите лица на Министерството на търговията, ограничава възможността за използване на долари. 

Налагането на санкции от OFAC на китайска банка би довело до замразяване на доларовите транзакции с други банки и вероятно до нейния колапс. Досега тези инструменти са били използвани умерено, но номинациите на Рубио и Уолц предполагат, че подобни мерки могат да станат по-често срещани.

Способността на Пекин да избягва атаките е ограничена. Властите вложиха десетки милиарди долари в производството на полупроводници в опит да направят Китай "самодостатъчен". Въпреки че има известен напредък в тази посока, особено в машините за производство на чипове, страната все още не може да произвежда най-мощните чипове и генерира по-малко от 15% от своите чипове в страната. Китай също разчита на базираната на долари финансова система. Транзакциите в юани са се увеличили през последните две години, но повечето все още използват SWIFT - мрежа, податлива на американско влияние.

Си Дзинпин вероятно ще отмъсти, ако бъдат предприети такива драстични действия или неговите "червени линии" бъдат пресечени. На 1 декември, например, Китай въведе в сила нови правила за контрол на износа на артикули с потенциална военна употреба, които са изправени пред ограничения за износ. 

След време Китай може да ги използва, за да забрани износа на минерали, необходими за високотехнологично оборудване, като галий и германий, където той доминира в производството. За да увеличат натиска, китайските регулатори може да идентифицират други артикули, които могат да спрат да изнасят, без да разклащат местната индустрия. Някои прекурсори на антитела, които фармацевтичните фирми използват, идват предимно от Китай и биха могли да бъдат добри кандидати за списъка с ограничения.

Китайските регулатори се стремят да подчертаят щетите, които подобни мерки могат да причинят. Миналия месец Китай използва нов инструмен - закона срещу чуждестранните санкции, за да отреже Skydio, най-големия производител на дронове в Америка, от достъпа до китайски батерии, тъй като продава съоръженията си на Тайван. 

Законът може да бъде използван, за да откаже на десетки американски компании компоненти, произведени в Китай, на които те разчитат. Американските фирми в Китай също могат да бъдат засегнати. През октомври китайският индустриален орган призова за разследване на технологичния гигант Intel поради предполагаеми уязвимости в сигурността на нейните чипове.

Министерството на търговията на Китай пък наскоро използва списъка си с „ненадеждни субекти“, за да изследва PVH - американският собственик на марки като Tommy Hilfiger, защото е спазил американския Закон за предотвратяване на принудителния труд на уйгурите, който изисква фирмите да спрат да използват памук от Синдзян. 

Първоначалният законопроект беше спонсориран именно от Марко Рубио. С назначаването му за държавен секретар е лесно да се види потенциалът за още много сблъсъци и вероятно дори пълно незачитане на "червените линии" на Китай. Си Дзинпин е готов да говори за търговия с Доналд Тръмп, но всичко извън тази тема може много бързо да излезе извън контрол, пише още изданието.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !