Официално: 2024 е най-горещата година в историята, счупвайки предишния рекорд, поставен през 2023 г., и изтласквайки света над критичен климатичен праг.

Това сочат нови данни на европейската агенция за мониторинг на климата Коперник.

Миналата година е с 1.6 градуса по-гореща спрямо периода от преди изгарянето на големи количества изкопаеми горива, установява Коперник.

Това прави 2024 г. първата календарна година, минаваща границата от 1.5 градуса, което държавите по света се споразумяха да избягват в Париж през 2015 г.

Анализът на Коперник сочи множество климатични рекорди, паднали през миналата година:

  • планетата претърпя най-горещия си ден в историята през юли;
  • всеки месец от януари до юни е бил най-топлият подобен в историята;
  • нивата на затоплящо планетата замърсяване достигнаха безпрецедентни върхове.

Миналата година е част от модела на необичайни горещини. Всяка една от десетте най-горещи години се е случила през последното десетилетие, според данни на Коперник.

Екстремното време, обхванало земното кълбо през 2024 г., показва колко опасен е животът в един по-топъл свят.

Поредните урагани в САЩ, подхранвани от свръхвисоките температури на океана, убиха стотици хора. В Испания над 200 души загинаха при катастрофални наводнения.

Реките на Амазонка спаднаха до безпрецедентно ниски нива по време на най-голямата суша в региона, а Филипините преживяха изключителен сезон на тайфуни - с шест само за 30 дни.

Климатичната криза е изиграла роля във всички тези екстремни събития, според научните анализи. Учените все още се опитват да разберат напълно защо глобалните горещини са толкова екстремни през последните две години.

Основният двигател е ясен: климатичната криза, причинена от човека, подсилена от Ел Ниньо - естествен климатичен модел, който влияе върху затоплянето, стартирал през 2023 г. и приключил по-рано тази година. Но това не обяснява изцяло горещините.

Учените посочиха неотдавнашния спад в замърсяването от корабоплаване победа за човешкото здраве, но в жесток обрат - този тип замърсяване помага за охлаждане на планетата, като отразява слънчевата светлина обратно в космоса.

Изригването на огромен подводен вулкан в южната част на Тихия океан през 2022 г., което изпрати струи водна пара - мощен парников газ - в атмосферата, може също да е допринесло.

След това идват облаците. Проучване през декември установи, че липсата на отразяващи слънцето облаци над океана може да е друг фактор за прекомерното затопляне.

Каква ще бъде 2025 г.?

Учените смятат, че е малко вероятно 2025 г. да бъде поредната година, чупеща рекорди. Ла Ниня - естествен климатичен модел с глобално охлаждащо влияние, вече е в действие.

„Но хората не бива да си мислят, че изменението на климата е в пауза или плато“, казва Пауло Чепи, учен по климата в Imperial College London.

„Малък спад не променя ясната възходяща траектория, по която се движим“.

Учените казват, че идните десетилетия вероятно ще бъдат още по-горещи, тъй като хората продължават да използват затоплящите планетата въглища, нефт и газ.

„Не е необходимо светът да измисля магическо решение, за да спре влошаването през 2025 г.“, според Фридерике Ото, учен по климата в Imperial College London.

„Знаем точно какво трябва да направим, за да се откажем от изкопаемите горива.“