На днешната дата - 29 март, през 2004 г. България официално става член на Организацията на Северноатлантическия договор, по-известна като НАТО. 

Това става 13 години след разпада на т. нар. Варшавски договор - военно-политическия съюз на социалистическите държави в Европа.

След края на Студената война източноевропейските държави получават възможността да водят независима външна политика и една голяма част от тях се ориентират към по-тясна интеграция със западноевропейските икономики, а във военно отношение - с НАТО. 

Какво е НАТО? 

Организацията на Северноатлантическия договор (на английски - North Atlantic Treaty Organization, NATO) е международна организация за военно сътрудничество, основана с подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. Седалището на организацията е в Брюксел.

Основополагащ е член 5 от Вашингтонския договор, който гласи, че въоръжено нападение срещу една или повече държави в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и останалите членове на организацията се задължават да окажат помощ на нападнатата страна (или страни), предприемайки незабавни действия, включително използването на въоръжени сили.

Първоначално идеята на договора е, че евентуална атака от страна на Съветския съюз срещу някоя от европейските страни членки или САЩ ще се третира като атака срещу самите САЩ, които имат най-голямата армия и могат да окажат най-ефективна военна помощ. 

До такава атака обаче никога не се стига. Вместо това, за първи път в историята на договора САЩ се позовават на член 5 от Северноатлантическия договор на 12 септември 2001 г. във връзка с терористичните атаки на 11 септември 2001 г.

Договорът се позовава на чл. 51 от Устава на ООН, според който страните имат право на отбрана. Тази отбрана може да се осъществява както самостоятелно, така и колективно (с подкрепа от съюзни държави).

Първите контакти между  България и НАТО

Любопитен факт е, че Членството на България в НАТО се поставя за първи път като политически въпрос на 23 юни 1990 г., когато Соломон Паси внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантическия договор.

По това време България все още, поне формално, е част от Варшавския договор. Тя обявява оттеглянето си от него през февруари 1991 г.

На 13 юли 1990 г., с Декларация на Министерството на външните работи, Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса. 

На 15 ноември 1990 г. Любен Гоцев става първият български външен министър, посетил Главната квартира на НАТО в Брюксел.

На 12 юни 1991 г. се състои първото посещение в България на Генерален секретар на НАТО – Манфред Вьорнер, а на 14 ноември същата година е организирано и първото посещение на президент на България (д-р Желю Желев) в НАТО за участие в среща със Северноатлантическия съвет.

На 14 февруари 1994 г. Желю Желев подписва Рамковия документ, с който България се присъединява към програмата „Партньорство за мир“.  

Две години по-късно - на 10 април 1996 г., България представя в НАТО Документ за обсъждане в рамките на Засиления диалог на НАТО със заинтересовани страни партньори по въпроси на членството, в рамките на който са осъществени пет кръга от индивидуални разговори между България и НАТО.

На 29 януари 1997 г. посещение в Главната квартира на НАТО в Брюксел прави новоизбраният президент на Република България Петър Стоянов, който изразява пред Северноатлантическия съвет категоричната позиция за пълноправно членство на страната в Северноатлантическия съюз. 

Войната в Югославия

По време на войната в Косово през 1999 г. България подкрепя действията на НАТО и усилията на евроатлантическата общност за потушаване на конфликта. 

Страната ни отказва да участва пряко във военните действия, но сключва споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция „Съюзна сила“, която нанася серия от въздушни удари срещу Съюзна република Югославия.

Целта е прекратяване на действията на сръбските въоръжени сили срещу етническите албанци, живеещи в Косово.

България става част от НАТО

На заседанието на Северноатлантическия съвет в Прага на 21 ноември 2002 г. е взето решение България, заедно с други 6 страни кандидатки (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз.

На 18 март 2004 г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор, а на 29 март 2004 г. документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови членки (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са депозирани във Вашингтон.

Модернизация на българската армия 

В хода на преговорите за присъединяването на България към Северноатлантическия договор е предприета мащабна реформа във въоръжените сили.

От 1990 г. насам персоналният състав българската армия е в процес на непрестанно свиване, като от 152 000 души през 1988 г. той намалява до малко над 37 000 души. 

Един от основните проблеми на Българската армия остава остарялата техника. До ден-днешен една голяма част от оборудването ѝ е съветско производство, включително танковете и бойните самолети. 

След приемането на България за член на НАТО наборната военна служба у нас е премахната на 31 декември 2007 г. с решение на 40-ото Народно събрание. 

Участие на българските въоръжени сили в мисиите на НАТО

Още преди официалното приемане на страната ни в Северноатлантическия договор българските въоръжени сили участват в редица съвместни операции на НАТО и ООН, включително операциите на KFOR в Косово и SFOR в Босна и Херцеговина, международните оперативни сили в Ирак и Афганистан, наблюдателната мисия в Грузия, операцията "Обединен защитник" в Либия и др.

На 29 май 2003 г. Народното събрание приема решение за участие на България в многонационалните съвместни оперативни сили в Ирак.

През август същата година български пехотен батальон от 480 военнослужещи се разполага в Кербала. Българското военно присъствие в Ирак продължава до 2011 г. 

Продължилата 12 години военна мисия в Афганистан е най-мащабното ългарско участие в международна операция зад граница. За целия период на нейното действие в мисията се включват над 9000 български военнослужещи.

Първият български континтегнт в Афганистан е сформиран през февруари 2002 г., а окончателното изтегляне на последните български военни беше завършено през юни 2021 г. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !