Съществува една стара европейска поговорка, често цитирана в политиката на Европа:

„Поправяй покрива, докато слънцето грее.“

В контекста на европейската политическа икономика значението е ясно: по време на икономически растеж държавите трябва да прилагат строги финансови мерки – комбинация от съкращаване на разходите и увеличаване на данъците. Целта е да си осигурят възможност да увеличат дълга си спрямо БВП, когато икономиката се влоши.

Когато гръцката икономика преживя своята бурна дългова криза след Голямата рецесия през 2008 г., тази поговорка се завърна, за да преследва Европа отново и отново.

Корените на гръцкия държавен дълг

Финансовата история на Гърция датира от десетилетия. Основната част от нейния суверенен дълг всъщност се натрупва през 80-те и 90-те години на XX век, както обяснява професорът от Колумбийския университет Адам Туз в книгата си Crashed, цитиран от Euroreview. Към края на века съотношението дълг към БВП на страната вече достига 103% – ситуация, която според европейските правила не е трябвало да се случва.

Гърция, която се присъединява към Европейския съюз (ЕС) през 1981 г. и приема еврото през 2001 г., е нарушила Маастрихтския договор. Този основен документ на ЕС ясно постановява, че държавният дълг на страните членки не може да надвишава 60% от техния БВП. Години по-късно става ясно, че страната умишлено е манипулирала данните си, за да се присъедини към общата валутна зона. Този факт сериозно подкопава доверието в гръцкото правителство и оказва огромно влияние върху европейската политика в следващите години.

Дългът като къща от карти: Голямата рецесия

Огромният натрупан дълг създава „къща от карти“, която е обречена да се срути при първия сериозен икономически спад. Голямата рецесия от 2008 г. прави точно това. Когато прахът се утаява през 2009 г., съотношението дълг към БВП на Гърция достига 115%. Този ръст се дължи на свиващата се икономика и намаляващите данъчни приходи, а страната страда и от мащабно укриване на данъци. В същото време банковата система е в дълбока криза. Френските и германските финансови институции са особено изложени на риск в Гърция, но без да разбират напълно опасността, те продължават да отпускат кредити на малката страна.

Разбира се това се оказва международен проблем. Затънала в този цикъл, Гърция се обръща към Европа, и по-специално към Германия, за помощ. Тук се крие и централният парадокс на европейската дългова криза: не можеш да разбереш Германия, без да разбереш Гърция, и обратното.

Политика на строги икономии: Германският отговор

В началото на рецесията в Германия управлява центристко-дясната Християндемократическа партия (CDU) на канцлера Ангела Меркел. Германските възгледи за дълга са ключови за тази история. Както обяснява Адам Туз, правителството на Меркел идва на власт след поредица от съкращения на социални помощи, целящи да подобрят финансовото състояние на самата Германия.

През по-голямата част от гръцката дългова криза финансов министър на Германия е Волфганг Шьобле, който е изцяло фокусиран върху спасителен пакет, базиран на строги мерки. Тогавашният президент на САЩ Барак Обама е толкова възмутен от този подход, че го споменава в мемоарите си A Promised Land, пишейки, че Меркел и Шьобле „изглеждаха решени да условят всяка помощ с подходящо наказание, въпреки нашите предупреждения.“

По време на рецесията се води ожесточен дебат между два подхода: стимулиране на икономиката чрез държавни разходи или налагане на строги мерки за намаляване на дълга. САЩ избират първия подход с програма за разходи от 800 милиарда долара. Европа, особено Германия, предпочита втория. Тази идея намира подкрепа и в академичните среди. През 2010 г. професорите от Харвард Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф публикуват влиятелна статия, според която икономическият растеж рязко спада, ако дългът на една страна надхвърли 90% от БВП. По-късно се доказва, че методологията им е фатално сгрешена, но по онова време статията оказва огромно влияние.

Спасителните програми на „Тройката“ и техните последици

С малко реалистични алтернативи, Гърция се съгласява на серия от програми за преструктуриране на дълга и съкращения на дефицита. Международният валутен фонд (МВФ), Европейският съвет и Европейската централна банка – т.нар. „Тройка“ – спасяват Гърция, но налагат изключително строги икономии. Те включват:

  • Съкращения на минималната заплата и пенсиите.
  • Намаляване на разходите за здравеопазване.
  • Увеличаване на пенсионната възраст.


Тези драстични мерки водят до тежки последици. Безработицата скача до 12% през 2010 г., а при младите хора достига 30%. В Атина избухват бунтове, а сблъсъците с полицията стават ежедневие. Гърция реално няма избор – лихвите по облигациите ѝ са толкова високи, че страната не може да достъпва финансовите пазари. Когато Гърция не успява да изпълни строгите германски условия, през 2012 г. следват нови съкращения на дълга и започва да се обсъжда „Грексит“ – излизане на страната от ЕС.
От 2009 г. до 2015 г. Гърция увеличава бюджетния си излишък с 18%, но в същото време БВП се срива с 25%.

Дългосрочните белези: Гърция днес

Социалното разстройство и икономическата вреда оставят дълготрайни белези. През 2013 г. МВФ официално се извинява за начина, по който е управлявал гръцката криза. Икономистът Пол Кругман пише през 2015 г.:

„След пет години Гърция е в по-лошо състояние от всякога.“

През същата година, няколко месеца след идването на власт на лявата партия СИРИЗА, двете страни най-накрая постигат компромис.

Години по-късно, по време на пандемията от COVID-19, Европа възприема коренно различен подход. Германия, предишният стожер на строгите мерки, предоставя пакет от помощи на стойност над 1 трилион долара. Гърция също увеличава разходите си чрез нови заеми, което оставя страната с огромен дълг спрямо БВП, достигащ 200%.

Това създава съвременната гръцка трагедия: политиката на строги мерки се проваля, но проблемът с дълга остава...

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !