Валутните войни, които започнаха още в началото на 20-и век и ескалираха през 2019 г., по време на управлението на американския президент Доналд Тръмп, не са приключили, но изглежда се намират в етап на на "примирие", пише Financial Times. 

Китайският юан и японската йена са на най-ниските си нива спрямо долара съответно от 2008 г. и 1990 г. насам. Излишъкът по текущата сметка на Китай вероятно също се доближава до нови рекорди.

А Белият дом е обсебен от стимулирането на производството в САЩ и това, което смята за нечестна конкуренция от страна на Китай. 

На фона на тези тенденции, Джо Байдън и Си Дзинпин се срещнаха тази седмица, но обменните валутни курсове не бяха в центъра на тяхната дискусия. 

Но въпреки това затишие, много малко вероятно е да бъде постигнат продължителен и стабилен "валутен" мир, пише още изданието. Факторите, които доведоха до валутните конфлекти, не са изчезнали.

Китай заплашва да се върне към онзи вид меркантилистко поведение, което постави началото на продължително напрежение преди 20 години.

От друга страна, Съединените щати, въпреки силните им възражения срещу протекционизма и вътрешните субсидии на Китай, които изкривяват търговията, не се вълнуват много от стойността на юана или търговския баланс на Китай. 

Миналата седмица беше публикуван отчета за валутната позиция на Министерството на финансите на САЩ, който излиза веднъж на всеки две години и в миналите си издания винаги официално е определял Китай като "валутен манипулатор". Този път в него не присъстват почти никакви дискусии по темата. 

Какви са причините за примирието? 

Тъй като икономиката на САЩ се възстановява забележително след пандемията от COVID-19, по-силният долар помага за задържане на инфлацията, която изглежда е с по-висок приоритет за гласоподавателите от растежа и работните места.

Това улеснява Федералния резерв да започне да намалява лихвите по-скоро от очакваното.

Вътрешната интервенционистка индустриална политика на президента Байдън е фокусирана върху продукти, като електрически превозни средства за американския пазар, а не върху износа.

А митата срещу вноса от Китай, които неговата администрация до голяма степен прие и запази от президентството на Тръмп, защитават американските компании срещу подценения юан.

Забележително е колко малко се е променила позицията на щатския долар през последните няколко години както циклично, така и структурно.

Търговско-претегленият ръст на американската валута от около 10 процента през последните две години по същество отразява традиционните фактори за по-добри перспективи за растеж и по-високи лихвени проценти.

Той отслабна по това време миналата година и отново донякъде през последния месец, тъй като разликите в доходностите по държавните ценни книжа се стесниха.

Няма и много признаци, че международната роля на долара е сериозно подкопана. Вярно е, че Народната банка на Китай започна да отпуска заеми в юани на повече държави, използвайки суапови линии, включително и на Аржентина.

Има и известен обем търговия с Русия, деноминирана в местни валути, която има за цел да избегне търговските и финансовите санкции, наложени заради войната вУкрайна. 

Но самият Китай, въпреки някои предположения за обратното, запазва собствените си резерви в долари, а американската валута остава доминираща в глобалните платежни системи.

Няма реално усещане за глобална криза от обменните курсове, което да накара американските власти да действат. Да, силният долар вреди на страните с по-ниски доходи, като цяло, а някои африкански и азиатски нации с деноминиран в долари държавен дълг са в беда.

Но по-големите развиващи се пазари, като Бразилия и Индия, до голяма степен се насочват към заеми в местни валути.

Има ли опасност валутните войни да ескалират отново?

Към момента липсват и доказателства, че валутите се манипулират систематично, за да се спечели конкурентно предимство. През последните няколко месеца китайската централна банка изглежда е действала за стабилизирането на юана, вместо да го обезценява, а по-строгата парична политика в Япония предполага, че властите в Токио, поне засега, не се стремят към по-слаба йена.

Кризата може да настъпи, ако икономиката на САЩ се забави и, може би при евентуално ново президентство на Тръмп, "кранчето" на голямата програма за екологични субсидии бъде спряно.

По-слабото вътрешно търсене означава, че САЩ ще трябва да обърнат повече внимание на износа, за да продължат възстановяването на американското производство.

Ако Пекин има подобни стремежи, ще има директен сблъсък, пише FT. Икономическият растеж в Китай е разочароващ тази година. Отчаяните опити на правителството да поддържа растежа на икономиката може да го накарат да се завърне изцяло към модела за насърчаване на износа, който характеризираше политиката на Китай след 1990 г.

Както отбелязва Брад Сетсър от Съвета за международни отношения, Китай има избор между това да върне икономиката си към пълна заетост чрез фискален стимул, който повишава вътрешното потребление, или чрез паричен стимул, който ще отслаби обменния курс и ще компенсира вътрешната слабост с покачване на търговския излишък.

Освен това огромните инвестиции на Китай в производството, особено това на електромобили и полупроводници, създават излишък, който трябва да бъде "разтоварен" в чужбина. ЕС вече се подготвя за скок на вноса на електромобили от Китай и обмисля антисубсидийни мита, за да го забави.

Меркантилистката битка за експортни пазари прави много по-вероятно подновяването на валутните войни. И няма установени политически протоколи, които да донесат мир, въпреки дългогодишните спорове през последните две десетилетия за коригирането на несъответствията и дисбалансите по текущите сметки на големите икономики.

Глобалните дисбаланси, всъщност, отразяват вътрешните несъответствия. Проблемите с растежа на Китай могат лесно да се разпространят в икономиките на други държави.

А забавянето на растежа, разширяването на дефицитите, излишъците и валутните войни могат лесно да започнат отново.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !