Върху глобалните вериги за доставки продължават да се трупат проблеми.

Срутен мост блокира пристанището на Балтимор, което е едно от най-големите на източния бряг на САЩ, поне до края на месец май, а мощното земетресение в Тайван, където се произвеждат голяма част от микрочиповете, разтърси индустрията.

Междувременно, бунтовническите групировки на хутитите в Йемен продължават да насочват ракети към корабите в Червено море - един от ключовите коридори за търговията по море.

САЩ и Китай все още са в спор относно взаимното си икономическо обвързване, а военните действия в Украйна и Газа продължават. 

Тези смущения бледнеят на фона на трусовете по време на пандемията от COVID-19, но въпреки това напомнят за бизнес уроците от този период.

Политиците редовно подтикват компаниите да трансформират веригите си за доставка и да ги направят по-сигурни, дори това да е за сметка на скоростта, а много от корпоративните директори са съгласни с тази теза, пише The Economist.

Най-лесният начин да се постигне тази цел е изграждането на по-големи буфери - както от суровини, необходими за производството, така и от завършени продукти. На практика обаче това просто решение има голяма цена и тя продължава да расте. 

По-високите лихвени проценти правят по-скъпи краткосрочните заеми, използвани за ежедневни операции, включително съхраняване на инвентар и плащане на доставчици. Недостигът на складово пространство означава по-високи наеми за натрупване на допълнителни запаси. 

Американската банка JPMorgan Chase изчислява, че до края на 2022 г. компаниите, които съставляват индекса S&P 1500 на големите американски фирми, са имали повече от 600 милиарда долара задържани в оборотен капитал (стойността на материалните запаси на бизнеса плюс вземанията от клиенти минус задълженията към доставчици).

Това е с цели 40% повече, отколкото преди пандемията, като за последните две години сумата може и да се е увеличила.

Всеки долар, обвързан по този начин, не е инвестиран в преследване на бъдещи печалби. И няма нищо странно в това, че главните изпълнителни директори, въпреки всички техни усилия, свързани с устойчивостта, се опитват да освободят колкото се може повече от тези пари.

Някои имат значително повече късмет от други, което отразява дълготрайните промени в баланса на силите в световните вериги за доставки.  

Производители срещу доставчици

За американския бизнес, като цяло, запасите изглеждат приблизително толкова големи, колкото и в навечерието на пандемията, измерени спрямо продажбите.

Те, всъщност, са се увеличавали десетилетие преди появата на COVID-19, но има и изключения. От началото на 90-те години на миналия век съотношението на нвентара към продажбите на търговците на дребно намалява. 

За производителите, с изключение на сравнително краткия период на пандемията, те са по-високи от когато и да било през последните 30 години. Логичният въпрос е: Какво се случва?

Тъй като веригите за доставки станаха по-ефективни през 90-те години, благодарение на глобализацията, търговците на дребно започнаха да поставят по-високи изисквания към доставчиците. Тъй като са по-близо до потребителя, те имат по-добра представа какво искат купувачите и кога го искат. 

В същото време, от консултантската компания Brand Strategy Group отбелязват, че ограниченото пространство на рафтовете позволява на собствениците на магазини да изискват производителите да държат повече инвентар в замяна на това, че техните продукти се продават на същите тези оскъдни рафтове. 

Надеждите на производителите, че електронната търговия ще засили позициите им, като им даде директен достъп до купувачите, бяха попарени. Потребителите, всъщност, избраха удобството на големите електронните магазини, като Amazon, Target и Walmart.

Желанието на търговците на дребно от епохата на пандемията да оставят доставчиците да диктуват цените и времето на плащанията и доставките, само за да поставят стоките на рафтовете, се оказа краткотрайно. 

Технологията допълнително подсилва позициите на търговския сектор. Фирмите за потребителски стоки знаят повече за навиците на пазаруване. Те разполагат с данни, базирани на реално поведение, а не на пазарни проучвания.

Това оказва натиск върху доставчиците да доставят изцяло навреме (от англ. "on time in full”, или OTIF), а ако не могат, това означава по-ниски продажби. 

Какви са алтернативите?

Доставчиците могат да направят две неща - да използват прогнози, за да произвеждат продукти предварително и да "стискат палци" да разполагат с правилното количество, или да изградят резервен производствен капацитет, който им позволява да реагират бързо на промените, без да се налага да държат повече инвентар.

Изграждането и поддръжката на тези допълнителни фабрики обаче струват пари, което може да навреди на рентабилността, особено ако фирмите работят с голям неизползван капацитет.

Прогнозите за търсенето пък могат да се окажат погрешни, особено във време, когато веригите за доставки са подкрепени със стоки, които са напуснали фабриките, но все още не са продадени от дистрибуторите или търговците на дребно.

Deutsche Bank изчислява, че за много големи категории продукти, включително автомобилни части, машини, полупроводници и потребителска електроника, стойността на този "инвентар в процес на продажба" е с между 30% и 110% по-висока, отколкото в края на 2019 г.  

Това води до натрупване на готовите продукти във фабриките, които след това предпочитат да задържат закупуването на суровини, като процесът продължава надолу по цялата верига на стойността.

Независимо дали чрез инвестиране в свободен капацитет или прогнозиране на размера на свободните складови наличности, производителите са тези, които "плащат сметката". А колкото е по-голямо "разстоянието" им до потребителя, толкова по-големи са и разходите. 

Производителите на индустриални стоки обръщат запасите си по-бавно от продавачите на потребителски стоки. Но каквото и да правят, те се опитват да облекчат болката. Често срещана тактика е да се намали разнообразието от стоки, които произвеждат.

Производителят на играчки Hasbro обяви през февруари, че се префокусира върху „по-малко, по-големи и по-добри“ марки, а Coca-Cola намали наполовина броя на своите марки през последните няколко години. 

Производителите на популярни продукти винаги ще могат да диктуват условията и цените на купувачите. Но това, което се счита за популярен продукт днес, утре може и да не е такъв.

Недостигът на полупроводници между 2020 г. и 2022 г. засили позициите на производителите на чипове, но оследвалото пренасищане през 2023 г., след като всеки, който искаше нов лаптоп, смартфон или кола, вече си беше купил такива, го отслаби.

За производителите проблемите с инвентара започват да се превръщат в хронични, пише още The Economist.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !