Страхове от рецесия в САЩ, най-големият еднодневен спад на японския фондов пазар от 1987 г. насам, а централните банкери са в лятна си ваканция и са оставили своите заместници да управляват паричната политика - това е типична картина за месец август, който исторически е един от най-опасните месеци в икономическия и финансов календар, пише The Guardian.

На теория август би трябвало да е месец, в който не се случват много неща и често това е точно така. Обемите на търговия на фондовия пазар обикновено са слаби и ако август започне спокойно, то се счита, че той ще остане спокоен. Но може да се случат и лоши неща, а когато се случат, те могат да имат дълбоки последици.

Според Хенри Алън, макростратег в Deutsche Bank, краят на лятото често е труден за пазарите. Той отбелязва, че средният скок на индекса VIX, който измерва нестабилността на финансовите пазари и е известен като "индекса на страха" на Уолстрийт, е бил по-висок през периода от юли до септември, отколкото през всяко друго тримесечие.

Така че пазарите са прави да стъпват внимателно през август. В някои години това е месецът, в който избухва криза, а в други води до напрежение, което впоследствие предизвиква кризи през септември – месец с още по-проблемна репутация. 

Войната в Близкия изток и срива на СССР

В края на юли 1990 г. малцина очакваха Ирак на Саддам Хюсеин да нахлуе в Кувейт в началото на следващия месец. Но на 2 август иракските войски пресичат границата, което предизвиква трикратно увеличение на цените на петрола. Това добавя към така или иначе силния натиск върху разходите за живот в Европа и в Съединените щати.

Кувейт е освободен бързо от международна коалиция, водена от САЩ, но на висока цена. Както често се случва, по-високата цена на петрола предизвиква рецесия в развития Запад.

Когато през 1990 г. започва първата война в Персийския залив, Съветският съюз все още се крепи, но по време на следващата августовска криза комунизмът се срива окончателно.

Дълбокият спад е последван в началото на 90-те години от тежки външни заеми за финансиране на икономическото възстановяване и до лятото на 1998 г. правителството на президента Борис Елцин се затруднява да изплати дълговете си.

До август, след като повече от година устоява на натиска за девалвация на рублата, Елцин капитулира, а СССР девалвира валутата си и изпада в неизпълнение на задграничния си дълг. 

Кредиторите губят много пари, като най-сериозната жертва е американският хедж фонд Long Term Capital Management, който се срива и се налага да бъде спасен от консорциум от 14 банки в сделка, организирана от Федералния резерв на САЩ.  

Началото на Световната финансова криза

Страховете от срив на пазара се оказват неоснователни в този случай, но вместо това остават като предупреждение за това, което предстои по-малко от десетилетие по-късно - през август 2007 г. По това време малцина осъзнават, че решението на френската банка BNP Paribas да затвори три от своите хедж фондове поради загуби от високорискови ипотеки в САЩ ще има огромни последици.

Банките, включително всички най-големи в света, поемат тежки удари от американския пазар на жилища, които започват да се влошават, когато лихвените проценти в САЩ се повишават. А широкото използване на сложни финансови инструменти, известни като деривати, донякъде замъгляват представите колко точно са големи загубите и колко силно са пострадали отделните банки.

На фона на тази несигурност, банките спират да си отпускат заеми една на друга и кредитните потоци пресъхват. Още на следващия месец клиентите започват да се редят на опашки пред клоновете на Northern Rock в Обединеното кралство, с което предизвикват първата банкова криза за последните 150 години.

Август 2008 г. представлява затишие пред буря. В началото на месеца Централната банка на Англия обсъжда дали да повиши лихвените проценти в отговор на нарастващата инфлация.

Но пукнатините в глобалната финансова система стават все по-широки. На 15 септември американската инвестиционна банка Lehman Brothers фалира, след като така и не се намира купувач за нея.

Тъй като инвеститорите не знаят коя финансова институция може да бъде следващата жертва на кризата, на пазарите настъпва паника. Страховете, че масовият колапс на банковата система може да доведе до втора Голяма депресия, карат правителствата по света да предприемат спешни действия.

Банките са или спасени с държавни средства, или директно национализирани, лихвените проценти са намалени, а централните банки отговарят на недостига на частни кредити, като създават нови "електронни пари" чрез процеса, известен като количествено облекчаване. 

Връщането към 30-те години на миналия век е избегнато, но "на косъм".  

Девалвациите на британския паунд 

Обединеното кралство има специална причина да се тревожи през август. През последните 100 години е имало общо четири девалвации на паунда - през 1931, 1949, 1967 и 1992 г. Три от тях са се състояли през септември, като през август вече е имало индикации за това.

През 1992 г., например, правителството на Джон Мейджър прекарва месец август в опити за поддържане на паунда в механизма на обменния курс (ERM) - система, при която европейските страни трябва да обвържат валутите си с германската марка, дори ако това означава повишаване на лихвените проценти по време на рецесия.

Джордж Сорос и други валутни спекуланти започват да изграждат позиции в очакване, че Обединеното кралство, в крайна сметка, ще напусне ERM, което и става на 16 септември 1992 г. - дата, която остава в историята като Черната сряда.

Не всяко късно лято е толкова драматично, колкото през 1990, 1992, 2007 или 2008 г., но честотата, с която се случват кризи в края на лятото, означава, че малката катастрофа, на която станахме свидетели миналата седмица, все пак е светнала някои "червени лампи", пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !